Лайшманиоза

Клинична картина на висцералната лайшманиоза

Водещ клиничен синдром при висцералната лайшманиоза (независимо от варианта) е: неправилна продължителна температура, хепатоспленомегалия, анемия, гранулоцитопения. В ендемичните райони заболяването се наблюдава предимно в детската възраст, по-често при момчета, боледуват и възрастни, особено неместни жители. При тези първични случаи началото на заболяването е внезапно, остро, 3 седмици до 2 години след предаването в ендемичната страна, с тежко протичане и по-чести усложнения. Важно!: за ендемичната лайшманиоза е по-характерно постепенното начало. Болните могат да работят с температура до 39 °С, без да чувствуват отпадналост, за разлика от маларията. Те търсят лекарска помощ при засягане на белите дробове, червата или при тежест в областта на лявото подребрие, където може да се опипва силно увеличената слезка.

В клиничното протичане на болестта се различават три периода:

• Начален период: започва с проявата на първичния афект (до 1 седмица) и след съответния инкубационен период продължава с общите явления - отпадналост, бледост, безапетитие, повишение на температурата, незначително увеличение на слезката. Понякога фебрилитетът се придружава от треска и обилно изпотяване. Продължителността на този период е 2-6 седмици.
• Спленомегален период: пълно развитие на болестта. След афебрилен период от няколко седмици температурата отново се повишава (38-39 °С) - неправилна, ремитираща, понякога субфебрилна, рядко достига 40°С. В 10-20 % от случаите има неколкократно повишаване на температурата в едно денонощие, т. нар. роджерсов тип температура, характерна при индийския вариант на болестта. В редки случаи при средиземноморската лайшманиоза децата са афебрилни при изразена спленомегалия. Слезката бързо се увеличава и може да достигне симфизата. Тя е плътна, обикновено неболезнена,  черният дроб се увеличава по-малко. Нерядко се уголемяват и периферните лимфни възли.
• Кахектичен период: на фона на увеличената слезка настъпва общо изтощение с намален тонус на мускулатурата. По кожата се появява хиперпигментация с тъмен цвят (кала-азар, черна болест). Венците кървят. С развитието на болестта бързо нараства анемията. Хемоглобинът достига ниски стойности. Наблюдава се рязко изразена левкопения с лимфоцитоза. Увеличават се моноцитите, а еозинофилните клетки и тромбоцитите намаляват. СУЕ еувеличена. Силно увеличени са имуноглобулините IgG и IgM, които стигат до 50 % от общия белтък. За индийския кала-азар е характерно образуването на т. нар. кожни лайшманоиди, които са късни прояви на заболяването. Те представляват малки депигментирани възелчета или участъци по кожата с големина на бобено зърно или еритематозни петна. Запазват се в продължение на няколко години (дори 10-20 до 30 години) и съдържат голямо количество лайшмании. При средиземноморската лайшманиоза такива посткалаазарни лайшманоиди не се наблюдават. Продължителният фебрилитет, спленомегалията, силното изтощение и анемията при висцералната лайшманиоза могат да продължат месеци, дори 1-2 години. Без лечение болните умират. Спонтанното оздравяване е рядко явление.