Съдържание
Диагноза
- Ехографско или ендоскопско изследване посредством ехографска сонда върху задната стена на стомаха/дуоденума (най-чувствителен диагностичен метод!)
- КАТ
- ЕРЦП (Ендоскопска ретроградна холецисто-панкреатография): типични са прекъсването на канала на панкреаса, престенотичната дилатация на прохода, стенозата на холедоха.
Важно!: Ехографско изследване, КАТ и ЕРЦП в комбинация целят да бъде постигната най-високата честота на установяване на тумора (85- 90%). 10 - 15% от случаите могат да бъдат изяснени едва по време на операция. Тумори с диаметър под 1 cm не могат да бъдат доказани предоперативно.
- Ендоскопско изследване на d. pancreaticus (панкреатикоскопия) с целенасочена биопсия на подозрителните изменения.
- Стомашно-чревен пасаж (рентгеново изобразяване на стомашно-чревния пасаж) с ендоскопско изследване дава възможност за доказване на късни усложнения: стеноза при изхода на стомаха или на дуоденума, разширяване на дуоденалната извивка (под формата на буквата С)
-
Допълнителни изследвания:
- Определяне на туморните маркери СА 19-9 и СА 50: те не позволяват поставянето на ранна диагноза, но са подходящи за постоперативен контрол на рецидивите
- Цитологично изследване на панкреасния секрет
- Тънкоиглена биопсия на панкреаса под ехографски контрол
- Цьолиакография или спленопортография за преценка на операбилността
- Когато споменатите диагностични методи не потвърждават със сигурност диагнозата, а клинично продължава да съществува подозрение за карцином на панкреаса, евентуално се прибягва към пробна лапаротомия (тъй като единствено рано поставената диагноза дава шансове за успех)