Исхемична болест на сърцето (ИБС)

Коронарен тип кръвоснабдяване

Най-често се среща смесеният (нормален тип на кръвоснабдяване (в 80% от хората, при който лявата коронарна артерия (LCA) храни предната стена на лявата камера и по-голямата част от камерната преграда, а дясната (RCA) - лявата камера и диафрагмалната задна стена. В 10 % от случаите се откриват десен, съответно ляв тип на кръвоснабдяване. Главният ствол на лявата коронарна артерия (LCA) се разклонява на ramus interventricularis anterior (RIVA) и ramus circumflexus (RCF). Ако се имат предвид само RCA, RIVA и RCX, то в зависимост от стенозираните съдове се говори за едно-, дву-, или трисъдово заболяване. В зависимост от стесняването на напречния размер на коронарните съдове (в %) се различават 4 степени на тежест:

• I степен: 25 - 49%
• II степен: 50 - 74%
• III степен: 75 - 99% (критична степен)
• IV степен: 100% (пълно запушване)

Перфузията на коронарните артерии зависи от пефузионното налягане по време на диастолата, продължителността на последната и коронарното съпротивление.

Коронарното съпротивление се състои от три компонента:

• Проксимална компонента (зависи от ширината на лумена на епикардните коронарни артерии)
• Дистална компонента (съпротивление на интрамиокардните артериоли)
• Екстравазална компонента (систолната компресия на съдовете вследствие интрамиокардно покачване на налягането)

Поради по-силното тензионно обременяване нуждата от кислород във вътрешния слой на миокарда е по-голяма. Ето защо миокардната исхемия се манифестира в субендотелния миокард първоначално.

Регионални смущения в перфузията на миокарда могат да се очакват едва тогава, когато коронарната стеноза намали съдовия лумен с повече от 50%. В такъв случай важна роля играе степента на развитие на колатерални съдове. Когато луменът на съда е намален с повече от 75% (критична степен), то при липсата на компенсаторно действащи колатерали коронарните резерви се изчерпват. В резултат на това възниква зависеща от физическо обременяване angina pectoris. Коронарните резерви представляват разликата между коронарното оросяване (кислородна доставка) при покой и максимално възможното.