Феохромоцитом

Диагноза

• Насочваща клинична картина: хипертония (кризи) със сърцебиене, главоболие, изпотяване, бледо лице; прави се 24-часово измерване на кръвното налягане
• Доказване на автономна катехоламинова свръхпродукция:
  • Неколкократно определяне на катехоламините или техните метаболити (ванилин-бадемова киселина мли метанефрин) в подкислената 24-часова урина. Това е най-сигурният диагностичен метод! Стойности на общите катехоламинм над 200 ng/l ca патологични, а тези под 50 ng/l ce приемат за нормални.
  • Определяне на катехоламините в плазмата: това изследване има стойност, ако бъде проведено в рамките на една хипертонична криза! Често се установяват увеличени фалшиво положителни стойности, тъй като не се спазват строгите изисквания при вземането на кръвта (инсталиране на венокат и 30-60 минутен покой на пациента в хоризонтално положение преди взимането на кръв). Стойности над 2000 ng/l ca патологични, а тези под 500 ng/l ce приемат за нормални.
  • При съмнение за малигнен феохромоцитом се допълнително определят допаминът и хомованиловата киселина.
• Евентуално функционален тест: при клинично съмнение за феохромоцитом и гранични стойности на катехоламините диагнозата се потвърждава посредством провеждането на фармакологичен тест:
  • Тест за подтискане с клонидин (предпоставка: систолни стойности на кръвното налягане > 120 mm Hg); След даването на Clonidin вследствие централното потискане на симпатиковата нервна система нивото на плазмените катехоламини у здрави лица намалява (но не и при автономна секреция от феохромоцитом). При един от вариантите на клонидиновия тест се извършва съпоставяне на катехоламините в дневна и нощна урина (след вечерен прием на Clonidin): у здрави, както и при пациенти с есенциална хипертония се наблюдава силно понижаване на катехоламините през нощта (но не и при феохромоцитом).
  • Глюкагонов провокативен тест: може да бъде прилаган само при нормотонични пациенти: при феохромоцитом внасянето на глюкагон предизвиква рязко повишаване на кръвното налягане с увеличение на катехоламиновата секреция до три и повече пъти.
• Топичната диагностика за локализиране на процеса включва:
  • Ехография, КАТ, ЯМР, сцинтиграфия и SPECT (еднофотонно-емисионна КАТ) с радиоизотопа ¹³¹MIBG (iodine-131-meta-iodobenzylguanidine)
  • Евентуално селективно определяне на катехоламините в кръвта на v. cava и на вените на надбъбречните жлези
  • Евентуално аортография