Тироксин (Т4)

Биологичен материал

• серум (без хемолиза) или плазма, взета с хепарин;

Съхранение:

• при стайна температура: два дни;
• при дълбоко замразяване (-18 °С): два месеца;

Принцип на изследването

• тироксинът се отцепва от съответните транспортни белтъци и се определя чрез радиоимунологичен или ензимоензимен принцип;

Референтни граници

• Референтен обхват: 65 - 155 nmol/l

Интерпретация на резултатите

Повишени стойности на Тироксин (Т4) се установяват при:

• хипертиреоидизъм
• повишена концентрация на ТСГ в плазмата (например при бременност, лечение с естрогени)
• тумори на хипофизата, образуващи ТСХ
• след провеждане на изследвания с рентгенови контрастни вещества, съдържащи йод

Нормални стойности на Тироксин (Т4) се установяват при:

• еутиреоидни състояния
• изолиран Тз хипертиреоидизъм
• хипотиреоидизъм с наличие на повишен свързващ капацитет
• хипертиреоидизъм с наличие на намален свързващ капацитет
• недоимък на йод (в част от случаите)
• лекувани хипо- и хипертиреоидни състояния

Намалена концентрация на Тироксин (Т4) се установява при:

• хипотиреоидизъм
• еутиреоидни състояния с наличие на намален свързващ капацитет в резултат на:
  • вродено нарушение ка синтезата на ТСГ
  • недоимък на белтък, синдром на белтъчна загуба, нарушения в белтъчната синтеза
  • приемане на медикаменти, които препятствуват свързването на Т4 с ТСГ, албумин и преалбумин (гликокортикоиди, андрогени, сулфонамиди, салицилати във високи дози, хепарин, дифенилхидантоин, пропанолол и др.)
  • напреднала възраст