Фосфати

Показания за определяне на фосфатите

Показанията за определяне на фосфатната концентрация в серума практически се покриват с тези за определяне на калция. Едновременно определяне на калций и фосфор е показано при:

• съмнение за наличието на хипо- или хиперпаратиреоидизъм;
• първичен хиперпаратиреоидизъм, псевдохиперпаратиреоидизъм;
• рахит в резултат на недоимък на витамин D или нарушено действие на 1-алфахидроксилазата;
• синдром на малабсорбция;
• нарушена обратна резорбция на фосфата в тубулите (ренотубуларни ацидози, синдром на Фанкони);
• хиперкортицизъм, лечение с гликокортикоиди;
• тумори с остеобластни метастази;
• алкалоза (усилено отлагане в скелета);
• хроничен алкохолизъм;
• повишено навлизане на фосфат в клетките след приложение на инсулин и глюкоза;
• парентерално хранене;
• вторичен хиперпаратиреоидизъм, доколкото основното заболяване води до хиперфосфатемия не без връзка със секреция на паратхормона (както е в някои случаи с хронични бъбречни заболявания);

Около 80 % от фосфора в човешкия организъм се намира под формата на хидроксиапатит в костите. Останалите 20 % се поделят между фосфолипиди, фосфопротеини, нуклеотиди, нуклеинови киселини, други обменни продукти и креатинфосфат. Само малка част под формата на Н2РО4¯, HPO4¯ ¯ и PO4¯ ¯ ¯ йони се намира в извънклетъчната течност. Обикновено именно тази част се означава като "неорганичен фосфат". Тя е транспортната форма, посредством която се резорбира фосфор за нуждите на организма, която се пренася между органите и клетките на организма и под която фосфорът се отделя от организма.

Регулацията на концентрацията на фосфата в плазмата е тясно свързана с тази на калция. Централно място в този процес имат бъбреците. Фосфатът се филтрира през гломерулите и се реабсорбира обратно в 80 - 90 % в проксималните тубули. Величината на обратната резорбция у здрави хора е свързана с плазмената концентрация на фосфата. Праговата величина в бъбреците е приблизително равна на плазмената концентрация и при промени в праговата величина настъпват промени и в плазмената концентрация.

Влияние върху тубулната обратна резорбция оказват:

• паратхормонът (намалява);
• соматотропният хормон (повишава);
• естрогените (намаляват);
• кортикостероидите (намаляват);

Както плазмената концентрация, така и отделянето на фосфат през бъбреците са обект на подчертан 24-часов ритъм (за плазмата - максимум в 24 часа, минимум в 12 часа; за урината - максимум в 12 часа, минимум в 24 часа). Поради това при проследяване на състоянието на даден болен трябва да се взема кръв по едно и също време, за да се получават сравними резултати. При изследване на отделянето на фосфат в урината се използува 24-часова сборна урина (диуреза), чрез което се намалява влиянието на тези колебания. Поради относително ниската прагова величина при промени в плазмената концентрация на фосфата настъпват едновременно промени в отделянето в урината. Изключение в това отношение има при хипер-, респективно хипофосфатемиите, които са резултат на "пренагласяне" на праговата величина в бъбреците. Освен това естествено отделеното количество фосфат зависи и от величината на гломерулната филтрация. Поради тази особеност измерването на количеството на отделения с урината фосфат има малка стойност за различаване на причинени от хормонални влияния или бъбречни заболявания нарушения в обратната резорбция на фосфата.

По-голяма информативна стойност имат определянето на фосфатния клирънс и процентната тубулна обратна резорбция, както и тестовете за потискане на секрецията на паратхормона и за изпитване на бъбречното му действие.