ЦРП (CRP, С-реактивен протеин)

Често задавани въпроси от пациенти със сърдечно-съдови заболявания

Какво представлява C-реактивният протеин?

C-реактивният протеин е гликопротеин, синтезиран в черния дроб и отнасящ се към белтъците на острата фаза на възпалението. Под въздействие на противовъзпалителните цитокини (интерлевкин-1 (IL-1), туморен некротичен фактор-алфа (TNF-α) и особено интерлевкин-6 (IL-6)) неговият синтез се увеличева едва 6 часа след началото на възпалението, а концентрацията му в кръвта нараства 10 – 100 пъти през следващите 24 – 48 часа. Най-високи равнища на C-реактивния протеин (над 100 mg/l) се наблюдават при бактериални инфекции. При вирусни инфекции нивата на C-реактивния протеин по принцип не надвишават 20 mg/l. Концентрацията на C-реактивния протеин се повишава и при некроза на тъкани (в това число при миокарден инфаркт и при туморна некроза).

C-реактивният протеин участва в активирането на комплемента, моноцитите, стимулирането на експресията на молекулите на адхезията ICAM-1, VCAM-1, Е-селектина на повърхността на ендотела (които обезпечават клетъчното взаимодействие), свързването и модифицирането на липидите с ниска плътност (LDL), т.е. способства за развитието на атеросклероза. По данни от най-новите проучвания вяло протичащо възпаление в съдовата стена играе главната роля в развитието на атеросклерозата и оттам във възникването на сърдечно-съдовите заболявания. За увреждане на съдовата стена, възпаление и повишаване на C-реактивния протеин съдействат „класическите“ рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания: тютюнопушене, затлъстяване, инсулинова резистентност.

Леко завишени равнища на C-реактивния протеин, които могат да бъдат измерени само с високочувствителни аналитични методи, отразяват възпаление в интимата на съдовете и са достоверен признак за атеросклероза. Някои изследвания показват, че пациенти с повишен C-реактивен протеин и нормални липопротеини с ниска плътност (LDL) имат по-висок сърдечно-съдов риск, отколкото пациенти с нормален C-реактивен протеин и високи липопротеини с ниска плътност (LDL). Средновисоки нива на C-реактивния протеин позволяват да се прогнозира рискът от възникване на хипертонична болест, миокарден инфаркт, инсулт, внезапна сърдечна смърт, захарен диабет тип 2 и облитерираща атеросклероза на периферните съдове при практически здрави лица дори при нормални равнища на холестерола. Високи нива на C-реактивния протеин при пациенти с исхемична болест на сърцето са лош прогностичен признак, доколкото свидетелстват за висок риск от повторен инфаркт, инсулт, рестеноза при ангиопластика и усложнения след аортокоронерен байпас.

Ацетилсалициловата киселина и статините понижават нивата на C-реактивния протеин в кръвта, намаляват активността на възпалителния процес в съдовата стена и забавят развитието на атеросклерозата. Регулярното физическо натоварване, умерената употреба на алкохол и нормализирането на телесното тегло също водят до понижаване на равнищата на C-реактивния протеин и съответно на риска от съдови усложнения.

Както е известно, сърдечно-съдовите заболявания и техните усложнения заемат първо място сред причините за смърт при възрастното население на развитите страни. Изследването на равнището на C-реактивния протеин заедно с други показатели помага да бъде оценен вероятният риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания при относително здрави хора, а също да бъде прогнозиран ходът на болестта при кардиологично болни, което може да бъде прилагано както с профилактична цел, така и при планиране на терапевтична тактика.

Кой назначава изследване на C-реактивния протеин?

Общопрактикуващ лекар, терапевт, педиатър, кардиолог.

С каква цел се назначава изследване на C-реактивния протеин?

• За оценка на риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания у практически здрави лица (заедно с други маркери – вж. по-долу).
• За прогнозиране на усложненията (миокарден инфаркт, инсулт, внезапна сърдечна смърт) у лица с исхемична болест на сърцето и хипертонична болест.
• За оценка на ефективността на профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания и техните усложнения.

В какви случаи се назначава изследване на C-реактивния протеин?

• При комплексно изследване на практически здрави възрастни лица.
• При изследване на пациенти с исхемична болест на сърцето, хипертонична болест.
• По време на лечението и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания с ацетилсалицилова киселина (аспирин) и статини.
• След ангиопластика при пациенти със стенокардия при усилие или остър коронерен синдром (за оценка на риска от смърт, повторен миокарден инфаркт, рестеноза).
• След аортокоронарен байпас (за откриване на ранни постоперативни усложнения).

Какви методи на изследване на C-реактивния протеин се използват най-често в ежедневната практика?

Имунотурбидиметрия.

В какви единици се измерва C-реактивният протеин?

Милиграми на литър.

Какъв биологичен материал се използва при изследване на C-реактивния протеин?

Венозна кръв.

Каква подготовка е необходима преди изследване на C-реактивния протеин?

• 12 часа преди изследването да не се приема храна.
• 30 минути преди изследването да се избягва физическо и емоционално пренатоварване.
• 30 минути преди изследването да не се пуши.

Какви са референтните граници при изследване на C-реактивния протеин?

0 – 1 mg/l.

Какво означават резултатите от изследване на C-реактивния протеин?

Концентрации на C-реактивния протеин под 1 mg/l са показателни за нисък риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания и техните усложнения, от 1 до 3 mg/l – за среден риск, над 3 mg/l – за висок риск от съдови усложнения при практически здрави лица и при хора със сърдечно-съдови заболявания.

Ако равнището на C-реактивния протеин превишава 10 mg/l, изследването се повтаря и се правят допълнителни изследвания, за да се установят инфекциозни и възпалителни заболявания.

Концентрации на C-реактивния протеин над 10 mg/l свидетелстват за остро възпаление, хронично заболяване, травма и др.

Причините за повишаване на нивото на C-реактивния протеин включват:

• остри вирусни и бактериални инфекции;
• обострени хронични възпалителни (инфекциозни и имунопатологични) заболявания;
• увреждане на тъкани (травма, хирургична намеса, остър миокарден инфаркт);
• злокачествени новообразувания и метастази;
• изгаряния;
• сепсис;
• вяло протичащ хроничен възпалителен процес, свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и техните усложнения;
• тютюнопушене;
• артериална хипертония;
• наднормено телесно тегло;
• захарен диабет;
• атерогенна дислипидемия (понижаване на концентрацията на HDL-холестерола, повишаване концентрацията на триглицеридите и LDL-холестерола);
• хормонални нарушения (повишено съдържание на естрогени и прогестерон).

Какви фактори могат да повлияят резултатите при изследване на C-реактивния протеин?

Фактори, повишаващи равнището на C-реактивния протеин:

• интензивни физически натоварвания;
• бременност;
• прием на перорални контрацептиви;
• хормонозаместителна терапия.

Фактори, понижаващи равнището на C-реактивния протеин:

• нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), например аспирин, ибупрофен;
• кортикостероиди;
• статини;
• бета-блокери.

N.B. Изследване на C-реактивния протеин е целесъобразно не по-рано от 2 седмици след изчезване на симптомите на остро заболяване (или обострено хронично заболяване).

При концентрации на C-реактивния протеин над 10 mg/l са необходими допълнителни изследвания за уточняване на причината за възпалителния процес.

Какви други маркери се препоръчват при изследване на C-реактивния протеин?

• Пълна кръвна картина (ПКК)
• Диференциална кръвна картина (ДКК)
• Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ, РУЕ)
• Фибриноген
• NT-proBNP
• Аполипопротеин A1
• Аполипопротеин B
• Холестерол – липопротеини с висока плътност (HDL)
• Холестерол – липопротеини с ниска плътност (LDL)
• Холестерол – липопротеини с много ниска плътност (VLDL)
• Холестерол – общ
• Триглицериди
• Хомоцистеин

Използвана литература