Ювенилни маточни кръвотечения

Ехографски параметри на състоянието на вътрешните полови органи и данни от хистероскопия

Ехографското изследване е ценен метод при оценката на вътрешните полови органи при момиченцата, страдащи от ЮМК. При тях при УЗД влагалището и матката по форма и ехоструктура, както и по разположението им в кухината на малкия таз са същите, както и при здравите. Ехографските размери на матката при динамично наблюдение не претърпяват съществени изменения. Отбелязва се достатъчна зрелост на матката във всички възрастови групи както при здравите, така и при пациентките с ЮМК.

Определен интерес представлява ехографското изследване на динамиката на развитие на яйчниците и фоликулите в тях при пациентките с ЮМК.

Резултатите от изследването свидетелстват за изменения на средния обем на яйчниците в хода на заболяването. Отбелязва се незначителна тенденция към увеличаване обема на яйчниците в периода между кръвотеченията и първата менструация след хемостазата във всички възрастови групи.

На ехограмата при 13.5% от пациентките с ЮМК се виждат едно – две кистозни образувания със закръглена форма, с добра звукопроводимост, с ясни контури, разполагащи се в един или едновременно в двата яйчника, с различен диаметър. Яйчникът е бил увеличен по обем по отношение на здравата група на момиченцата на същата възраст.

При 15,3% от пациентките с ЮМК при УЗД се определя ехонегативно образувание в единия от яйчниците с диаметър от 3 см³, с ясни контури, високо ниво на звукопроводимост. Обемът на откритите образуваня е от 5.82 см³ (обем на нормалните яйчници – до 39.3 см³). Дадените образувания са оценени като фоликулярни кисти.

Клинико-ехографските признаци на персистиращи фоликули при пациентките с ЮМК са:

• изразена естрогенизация;
• незначително увеличаване на яйчниците;
• ехонегативно, със закръглена форма образувание от 1.5 до 2.5 см в диаметър, с ясни контури, в единия или в двата яйчника.

Наличието на фоликулни кисти при изследваните с ЮМК се характеризира с:

• неизразена естрогенизация;
• увеличавяне на яйчниците;
• на УЗД – ехонегативно образувание със закръглена форма, с ясни контури, в единия от яйчниците, с диаметър от 3 до 6 см.

Освен това, фоликулните кисти могат да се изявяват при динамично наблюдение в продължение на 6 – 16 седмици. Персистиращите фоликули се запазват до 4 – 6 седмици. Под влияние на хормонална терапия ерсистиращите фоликули и фоликулни кисти се подлагат на обратно развитие, което може да бъде използвано като диагностичен признак.

Данните от УЗД са били потвърдени с хистероскопия: при пациентки с ЮМК са осткрити различни хиперпластични разраствания, които били отстранени при разделно диагностично изстъргване (РДИ) под контрола на хистероскоп.

При 42.4% от пациентките с ЮМК при ултразвуково сканиране са определени полиповидни разраствания на ендометриума: образувания с различна форма, ясно отграничени от стените на маточната кухина. Понякога изглежда, че полипите са очертани с тънка линия; типично е и наличието на ехонегативен обръч. При болни с полиповидна форма на хиперплазия на ендометриума при хистероскопия маточната кухина по цялата дължина е била запълнена с разраствания на ендометриума с бледорозов цвят, по-интензивни в дъното й. При 15.2% от другите пациентки при хистероскопия са открити нежни участъци на ендометриума с бледорозов цвят, разполагащи се в дъното на матката, по-близо към отворите на маточните тръби, а по останалата дължина ендоменриумът е бил фин, блед, което свидетелства за огнище на хиперплазия. При 6% от болните били отбелязани нежни разраствания на ендометриума, разполоагащи се по цялата дължина, което било оценено като негова дифузна хиперплазия.

При 30.3% от пациентките с ЮМК при хистероскопия била осткрита вътрешна ендометриоза на матката – аденомиоза. При тези болни ендометриумът бил фин, релефът на стените на матката – неравен, с формата на „хребет” или издутини без ясни контури. При първичния визуален преглед при 15.2% от пациентките се определят ендометриоидни ходове с формата на “очички”, а при останалите болни “очички” са били отбелязани при контролната хистероскопия. Заслужава внимание фактът, че при хистероскопия при тези пациентки стените на матката са били ригидни, трудно разтегливи при вкарване на течност. При РДИ стените на матката са били с повишена плътност, грапави.

Резултатите от нашите изследвания показват, че сред рецидивиращите ювенилни маточни кръвотечения при една трета от пациентките е била диагностицирана вътрешна ендометриоза, която най-често се среща през първата гинекологична година(10 – 14-годишна възраст).

Съпоставянето на резултатите от ехографията и хистероскопията свидетелства за информативността на тези методи при диагностиката на вътрематочната патология, особено при съвместното им прилагане.