Гломерулонефрит

Клинична картина на гломерулонефритите

В зависимост от клиничното протичане при ГН се различават следните синдроми:

1. Моно- или олигосимптомен гломерулонефритен синдром: Той включва еритроцитурия с незначителна или липсваща протеинурия; често се открива като случайна находка у пациенти без субективни оплаквания. По правило липсва хипертония и бъбречната функция е нормална. Прогнозата е благоприятна, рядко се наблюдава преход към хронично-прогресиращ ГН или синдром при остър ГН (само в такива случаи е показано провеждането на бъбречна биопсия). He e необходимо лечение, но редовно трябва да се провеждат контролни изследвания.

2. Синдром при остър ГН:

• Неусложнено протичане с хематурия и лека протеинурия
• Протичане с нефрозен синдром
• Протичане с олигурия и остра бъбречна недостатъчност

Задължителни симптоми на острия ГН са микрохематурията и леката протеинурия. Останалите симптоми (хипертония, отоци) не са задължителни. Поради благоприятната прогноза на острия ГН при неусложнено протичане не е показано извършването на бъбречна биопсия. При нефрозната форма на протичане от прогностични и лечебни съображения съществува показание за извършването на бъбречна биопсия. Това важи особено и за бързопрогресиращия ГН (БПГН), който се характеризира с внезапно начало, бьрзо прогресиращо влошаване на бъбречната функция и при липса на лечение в рамките на седмици до месеци води до олиго-анурична бъбречна недостатъчност.

3. Синдром при хроничен прогресиращ ГН:

При наличието на незначителни субективни оплаквания се наблюдава еритроцитурия, протеинурия и обикновено  хипертония във връзка с бавно прогресираща бъбречна недостатъчност. В този стадий на заболяването обикновено вече не е показана бъбречна биопсия (поради липсата на значителни лечебни възможности).