Гломерулонефрит

Честота

В сравнение с пиелонефрита и инфекциите на пикочните пътища те са относително редки заболявания; и все пак са най-честата причина за развитие на бъбречна недостатъчност.

Патогенеза

1. Имунокомплексен нефрит (ГН с отлагане на Аг-Ат комплекси и комплемент)

Разпространение: постстрептококов ГН, перимембранозен ГН; При около 85 - 90% от ГН вътребъбречно отложените имунни комплекси (от Аг и Ат), активиращи комплемента, предизвикват ГН. Видимите по външната повърхност на базалната мембрана "humps" (шипове) съответстват на имунните комплекси. Острият ГН най-често се наблюдава след прекарана стрептококова инфекция, при която пациентите често са носители на HLA-B12 като белег за наличието на определено генетично предразположение. По-рядко причината се крие в участието на други инфекциозни антигени (напр. антигените на хепатит В, антигенът на Plasmodium falciparum). Важно!: Експериментално предизвикан имунокомплексен ГН посредством инжектирането на чужд серум (серумен нефрит).

2. Антимембранозен ГН

При малка част от случаите на ГН в серума и по базалната мембрана на гломерулите могат да бъдат доказани линеарно отложени автоантитела от клас IgG, насочени срещу базалната мембрана. Антимембранозните ГН, оставени без лечение, имат лоша прогноза, протичат с картината на "rapid progressive" ГН (бързо прогресиращи ГН) или под формата на синдрома на Goodpasture, при който автоантителата, насочени срещу белодробната базална мембрана показват кръстосана реактивност с гломерулните базални мембрани (поради това е налице съчетаване на белодробни кръвоизливи с последващ бързопрогресиращ ГН).

3. lgA-нефрит

Вследствие отлагането на IgA и Сз в мезангиума може да се развие една особена форма на мезангиопролиферативен ГН. В 50% от случаите е налице HLA-DR4, засегнати са предимно млади мъже. Характеризира се с тежка хематурия непосредствено след прекарването на различни инфекции.