Изследвания и процедури

Лактат

На английски език: Lactate (Lactic Acid)

Показания за определяне на лактата:

  • лактатна ацидоза:
    • при захарен диабет (при лечение с бигванидини);
    • при хипоксия;
    • при сърдечна и сърдечно-съдова недостатъчност, шокови състояния;
    • при вродени нарушения на обмяната (непоносимост към фруктоза, недоимък на глюкозо-6-фосфатаза и др.);
  • в диференциалната диагноза на острите менингити;
  • гликогеноза от V тип;

В хода на гликолизата при ниски стойности на съотношението НАД /НАД.Н като краен продукт се образува лактат. При висока стойност това съотношение се образува предимно ацетил-КоА, който се включва в цитратния цикъл. В клетките се образува лактат в увеличено количество във всички случаи, когато редуцираните коензими НАД.Н, съответно НАДФ.Н не могат да бъдат окислени достатъчно бързо чрез дихателната верига. Най-честата причина за това е относителен или абсолютен недоимък на кислород в тъканите. Образуваният в периферните тъкани лактат преминава в кръвта и се пренася до черния дроб, където се поема от хепатоцитите. При достатъчен внос на кислород той се оползотворява като субстрат за глюконеогенезата (цикъл на Кори). Физиологично големи количества лактат се образуват в скелетната мускулатура, преди всичко в началото на физическото усилие; тези количества бързо се поемат и преработват в глюкоза от здравия черен дроб.

Повишаване на концентрацията на лактата в кръвта може да се очаква, когато при нарушено окисление в клетките се образуват увеличени количества лактат, които надвишават възможността на хепатоцитите за преработване, или в случаите когато е нарушено залавянето и преработването на лактата в чернодробната тъкан. Възможно е съчетание на двата процеса, например при нарушен внос на кислород за нуждите на организма. В резултат може да настъпи рязко повишаване ка концентрацията на лактата със съответно въздействие върху алкално-киселинното състояние (лактатна ацидоза).

Биологичен материал

  • плазма, получена с флуорид или EDTA като антикоагуланти, или капилярна кръв;

Биологичният материал се поставя веднага след получаването в ледено студен разтвор на перхлорна киселина. Какъв биологичен материал ще се използва, зависи от използвания метод в лабораторията. Във всеки случаи не трябва да се притиска ръката за повече от 30 секунди преди венепункцията. След убождането се отстранява пристягащият шлаух и кръвта се оставя свободно да изтича в епруветката с антикоагулант. При диагностика на менингитите се използва изследване на цереброспинална течност.

Продължителност на съхраняване на биологичните материали

  • Надстоящата течност при обезбелтъчена с перхлорна киселина капилярна кръв:
    • на стайна температура - 1 седмица
    • в хладилник - 3 седмици
  • Плазма (с EDTA или флуорид):
    • на стайна температура - 3 дни
    • в хладилник - 6 дни
  • Гръбначномозъчна течност:
    • на стайна температура - 3 часа
    • в хладилник - 1 ден
    • при -20 °С - 1 месец

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари