Изследвания и процедури

Гама-глутаминилтрансфераза

На английски език: Gamma-glutamyl transferase (GGT, Gamma-glutamyl transpeptidase, GGTP, Gamma GT, GTP)

Съдържание

Показания за определяне на гама-глутаминилтрансфераза:

  • заболявания на черния дроб и жлъчните пътища

Биологичен материал

  • серум
N.B. Патогенетични фактори за повишена активност на ГГТ при хепато-билиарни заболявания са:
  • индукцията на ензимна синтеза (холестаза, алкохол, хепатотоксични медикаменти)
  • увреждането на мембрани (жлъчни киселини, хепатотоксични медикаменти, десностранна сърдечна недостатъчност)
  • регенерацията на чернодробна тъкан (след интоксикации, първична билиарна цироза)
  • несъответно повишената синтеза (първичен чернодробен карцином, чернодробни метастази)

Гама-глутамилтрансферазата (ГГТ) е димерен гликопротеин. Молекулната и маса е около 90 000. In vivo този ензим пренася гамаглутамиловия остатък на глутатиона върху аминокиселини и пептиди. Като ензим от гамаглутамиловия цикъл ГГТ участвува в мембранния транспорт на аминокиселини и пептиди. В човешкия организъм ензимът е свързан към клетъчни мембрани. Намира се във всички тъкани. Органи с най-висока активност на ГГТ са бъбреците, панкреасът и черният дроб (в съотношение 100:8:4). В бъбреците ГГТ е разположена предимно в четковидния слой в клетките на проксималните тубули, в панкреаса - в епителните клетки на панкреасните каналчета, а в черния дроб - в клетките, образуващи жлъчните капиляри и пътища.

Смята се, че синтезата на ГГТ се управлява от единствен локус. ГГТ няма изоензими. Молекулите на ГГТ от бъбречната и чернодробната тъкан се различават по своята въглехидратна част - т.е. налице са мултиплени форми. Същото се отнася и за молекулите на ГГТ от възрастни и фетални, съответно малигнено трансформирани чернодробни клетки. Мултиплените форми на ГГТ могат да бъдат разделени чрез електрофореза или афинитетна хроматография.

Установяващата се в плазмата активност на ГГТ произхожда почти изключително от черния дроб, съответно от жлъчните пътища, независимо от това, че черният дроб е орган с относително ниско съдържание на ГГТ. При увреждане на най-богатия на ГГТ орган - бъбрека, освободената ГГТ преминава в урината, а не в кръвта, ето защо на практика повишената активност на ГГТ в кръвната плазма е свързана почти винаги с изменения в черния дроб. Досега не са установени данни за повишаване на активността на ГГТ в серума при панкреасни заболявания, които протичат без успоредно засягане на чернодробна тъкан.

Принцип на изследването

In vitro ензимът прехвърля гамаглутамилови остатъци от гама-глутамилпаранитроанилид върху акцепторна молекула - глицилглицин, която същевременно служи като буферно вещество за поддържане на рН на реакционната смес в необходимия обхват. Освободеният паранитроанилин има жълта оцветка. Скоростта, с която се образува това вещество, служи като мярка за оценка на ензимната активност.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари