Съдържание
- Язвен колит
- Етиопатогенеза
- Патоморфология
- Клинична картина
- Клинични форми и ход
- Диагноза и диференциална диагноза
- Усложнения
- Лечение и прогноза
Диагноза
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, ендоскопско и хистологично изследване на червото, изследване на фекалии. Ректоскопията/сигмоидоскопията с биопсия оценява бързо степента на възпалението. Измененията започват от ректума и имат проксималнен ход. Най-типичните ендоскопски промени са: хиперемия и оток на лигавицата, гранулираност, липса на съдов рисунък, спонтанно и контактно кървене (при допир с апарата) на лигавицата, ерозии, язви. При дългогодишна болест се откриват псевдополипи. Чрез колоноскопията се оценява разпространението на болестта. Манипулацията е противопоказана в активния стадий на болестта поради риск от перфорация. При тежък колит задължително се извършва обзорна графия на корема за газ и нива. При иригография с двоен контраст се наблюдават фина назъбеност на стената на червото, намаляване до липса на хаустрацията, псевдополипи, скъсяване и стесняване на червото. Чрез този метод също се оценява разпространението на заболяването. При болните с язвен колит задължително е изследването на проби от фекалии за изключване на Salmonella, Shigella spp., Campylobacter spp., Yersinia spp., Clostridium difficile, Candida, паразити.
Диференциална диагноза
Диференциална диагноза се прави с болестта на Crohn, рак на дебелото черво (левите сегменти на колона), дивертикулоза на дебелото черво, дифузна полипоза, исхемичен колит, туберкулоза на червата.