Тиф и паратиф

Лечение

Котримоксазол или амоксицилин перорално, ампицилин i.v. или  хинолони.

Хлорамфениколът проявява добро действие, но има потенциален токсичен ефект по отношенме на костния мозък (дневната доза да не надвишава 2 грама, общата доза да не превишава 25 грама!).

Лечение на трайното носителство: (когато 10 седмици след началото на заболяването в изпражненията все още могат да бъдат изолирани причинители - 2 - 5% при тиф и 1 - 2% при паратиф В).

Съществуват два типа носители:

• Пациенти, които отделят причинителя с жлъчката (2/3 от случаите)
• Пациенти, които отделят причинителя през тънкото черво (1/3 от случаите)

Опит за саниране с ампицилин, котримоксазол, гиразни инхибитори (хинолони) или пеницилин (във високи дози). При пациенти, които носят причинителя в тънкото черво допълнително се дава лактулоза, при тези, които носят инфекцията в жлъчните си мехури евентуално се извършва холецистектомия. Трайните носители са излекувани при положение, че десет проби от изпражненията дадат отрицателни резултати (или три проби от дуоденалния сок).

Прогноза

Смъртността при тиф възлиза на около 1%.

Профилактика

Хигиена на водата и на хранителните продукти, често почистване на ръцете, откриване на инфекциозния източник.

Жива ваксина срещу тифа: Typhoral L: три перорални дози с интервал от по два дни (по същото време да не се приемат антибиотици или противомаларийни препарати). Имунизацията трябва да бъде завършена най-късно десет дни преди началото на пътуването. Продължителност на имунитета е една година.