Предсърдно трептене и мъждене

Предсърдно трептене

Хипотезата за възникване на предсърдното трептене допуска макро-reentry механизъм с вътрепредсърдно кръжащо възбуждение. Причините обикновено са органични сърдечни заболявания. Често предсърдното трептене е междинен стадий в прехода от синусов ритъм към предсърдно мъждене.

ЕКГ: Р-вълните при предсърдно трептене имат форма на зъбчато колело и са с честота между 250 и 300/min. Обикновено посредством предпазващ AV-блок от II степен (често в съотношение 2:1 или 3:1) камерната честота се редуцира в съответствие с блоковото съотношение. При блок 2:1 камерната честота обикновено е между 125 и150/min. Диференциална диагноза: пароксизмална надкамерна тахикардия с честота 160 и 200/min.

Предсърдно мъждене

Етиология

• Сърдечни фактори: ревматично сърдечно заболяване и митрални пороци (най-честата причина у по-младите пациенти), исхемична болест на сърцето (най-честа причина у по-възрастни пациенти), кардиомиопатии, мио/перикардит, сърдечни операции, SS-syndrom, синдром на преждевременно възбуждение
• Фактори извън сърцето: артериална хипертония, белодробна емболия, хипертиреоидизъм, сърдечна травма, алкохолна интоксикация (синдром на "сърцето в почивен ден"/"Holiday-heart-syndrome''), медикаментозни (например бетамиметици)
• Идиопатично (около 10% от случаите)

Това е най-честата форма на надкамерна тахиаритмия 0,5% от възрастните, 3% от хората над 60г., 15% у пациенти над 70г.!

Патогенеза

Хипотези за възникване на предсърдното мъждене: микро-reentry механизъм: един неправилен фронт на възбуждение в предсърдието кръжи с такава скорост, че винаги попада на възбудима тъкан. Вследствие предсърдна честота от 350 - 600/мин. се стига до хемодинамично неефективна предсърдна контракция. Отпадането на предсърдната помпена функция ограничава сърдечния минутен обем с около 20%! Благодарение на филтърната функция на AV-възела само малка част от предсърдните импулси бива проведена до камерите. Вследствие неравномерните камерни съкращения с различна продължителност на диастолно пълнене се стига до рязко променящ се ударен обеми с колебания в систолното налягане и пулсов дефицит. С напредването на тахиаритмията сърдечният минутен обем се понижава.

ЕКГ: в резултат на неравномерното провеждане през AV-възела се стига до абсолютна камерна аритмия с честота 100 - 150/мин. (възможни са и по-ниски и по-високи честоти). Липсват Р-вълни, RR-интервалите са неравномерни, налице са вълни на мъждене (мъждящо по форма движение на изоелектричната линия, най-манифестно в V₁ отвеждане).

Форми на протичане

• Преходно (еднократно)
• Пароксизмално (пристъпно)
• Хронично

Клинична картина

Симптоми се появяват основно при пароксизмалната форма: сърцебиене, евентуално виене на свят, синкопи и диспнея при тахиаритмия с понижаващ се минутен обем, чувство на страх, полиурия (под действието на предсърдния натриуретичен хормон), неравномерен пулс с пулсов дефицит (разлика между аускултаторно определената сърдечна честота и пулса на a. radialis при тахиаритмия).

Усложнения

• Образуване на предсърдни тромби с риск от артериални емболии, предимно в големия кръг на кръвообръщението (мозъчни емболии!). Голяма е опасността от развитие на емболии (в 1/3 от случаите) при уголемено предсърдие, сърдечни заболявания и хронично предсърдно мъждене. Незначителна опасност от развитието на емболии има в 1/3 от случаите.
• Остра левокамерна сърдечна недостатъчност при тахиаритмия (критично понижаване на сърдечния минутен обем с коронарна недостатъчност)

Диагноза

• Анамнеза
• Клинично протичане (неправилен ускорен пулс с пулсов дефицит)
• ЕКГ