Хронично белодробно сърце

Лечение

• Етиологично:
  • При рецидивиращи белодробни емболии се дават антикоагуланти, при противопоказания или липса на успех се вземат мерки за филтриране на долната празна вена (например с помощта на чадърчето на Greenfield). При неразтопен белодробен ембол в хроничен стадий се прибягва до тромбендартеректомия.
  • Последователно лечение на хроничните обструктивни и други белодробни заболявания
• Симптоматично:
  • Лечение на белодробната хипертония:
    • Опит за медикаментозно понижаване на налягането например теофилин. нитрати (без голям траен ефект)
    • Продължително даване на кислород (в домашни условия). Индикации: подходящи са пациенти с хронична хипоксия (рО₂ < 55 mm Hg). Назначаването на такова лечение и въвеждането му става в болнична обстановка, нужен е амбулаторен контрол от лекар-специалист. Дозиране: 1 - 2l/min; 16 - 18 часа/ден. Резултат: понижаване на белодробното налягане и подобряване на преживяемостта.
  • Изоволемична хемодилуция при Hct > 60%: прави се кръвопускане на 500 ml при едновременно заместване на същия обем. Хематокритът не трябва да бъде рязко понижаван до нормалната стойност.
  • Лечение на декомпенсираното белодробно сърце (вижте лечението на сърдечната недостатъчност):
    • Щадящ режим (постелен режим!) и профилактика на белодробния тромбемболизъм
    • Диуретици под контрола на калиевата концентрация в серума
    • АСЕ-инхибитори
    • Сърдечните гликозиди не са безопасни и трябва да бъдат давани в ниски дози, тъй като при белодробното сърце хипоксемията, евентуално ацидозата и хипокалиемията понижават поносимостта към тях!