Хроничен гастрит

Класификацията ABC, която се основава на етиологични и хистологични критерии

• Тип A - корпусен гастрит = автоимунен гастрит (около 5%): налице е десцендиращо разпространение от кардията към лигавицата на корпуса. Патогенеза: касае се за автоимунно заболяване с образуване на автоантитела, насочени срещу пристенните (париеталните) клетки в около 90% от случаите и автоантитела срещу вътрешния фактор в около 70% от случаите. Поради изчезване на пристенните клетки се стига до ахлорхидрия (анацидитет). Поради недоимъка на вътрешен фактор може да се развие витамин В12 дефицитна анемия (пернициозна анемия).

Важно!: При пациенти с хроничен гастрит на корпуса понякога се наблюдават и други автоимунни заболявания (М. Addison и тиреоидит на Хашимото).

• Тип В - антрумен гастрит = гастрит предизвикан от Helicobacter pylori (HP) (около 85%). Степента на колонизацията от HP определя тежестта (определя се по размера на лигавичното инфиптриране с лимфоцити и плазмоцити) и активността на гастрита (определя се по размера на лигавичната инфилтрация с неутрофилни гранулоцити). Гастритът от тип В показва асцендентно разпространение, при което границата между антрума и корпуса се измества нагоре и броят на пристенните клетки намалява - развитие на хипохлорхидрия (но не и ахлорхидрия). Патогенеза: инфектиране на стомашната лигавица с Helicobacter pylori (HP): грамотрицателен бактерий с повишена уреазна активност. (Съществува бърз уреазен метод за неговото доказва)
• Тип С - гастрит = химически индуциран гастрит (гастрит от химически вешества) (5-10%): Патогенеза: най-често се касае за антрален гастрит, който се обуславя от рефлукса на жлъчка. Рядко срещана особена форма е например гастритът при болестта на Crohn: касае се за стомашни прояви на М. Crohn c непостоянни гранулоцитни инфилтрати в стомашната лигавица и епителоидноклетъчни грануломи. Това налага провеждане на диагностични изследвания в долната част на храносмилателния тракт за установяване на М. Crohn!