Еутиреоидна струма

Клинична картина на еутиреоидната струма

Ендемичната струма се проявява най-често в юношеска възраст като дифузна хиперплазия на щитовидната жлеза. Тласъци се наблюдават по време на бременност, кърмене и климактериум, когато са повишени физиологичните изисквания към шитовидната жлеза. Основният клиничен симптом е уголемената щитовидна жлеза. Промените варират от увеличение като козметичен дефект, до огромни размери с възможна компресия на съседните органи. При ретростернално разположение, високостепенни струми, се наблюдават компресивни прояви поради притискане на хранопровод, трахея, кръвоносни съдове и нерви. Може да има кашлица, задух, дисфагия, трахеомалация, подпухване и цианоза на лицето в резултат на венозен застой. Поради притискане на нервни стволове може да има дисфония, положителен симптом на Claude Bernard-Horner. Освен компресивен синдром може да се появят оплаквания от други органи и системи – вегетативна дистония, неврози, късен пубертет, стерилитет, патология на бременността и други. Най-често ендемичната струма е еутиреоидна. С времето настъпват промени не само в големината, но и в структурата на щитовидната жлеза. В началото тя е дифузно увеличена, а по-късно се оформят един или повече възли. Могат да настъпят кръвоизливи, калцификации, фиброзно разрастване, да се формират кисти и други.

Стадии на струмата:

Iа - Налице са отделни възли при нормална по големина щитовидна жлеза

Iв - Струмата се вижда само при изпъване на шията

II - Струмата се вижда при нормално положение на главата 

III - Струма с локални признаци на застой и компресия

Типична за струмата е нейната подвижност при преглъщане