Химусът представлява течно или полутечно съдържание от частично смляна храна, вода, солна киселина и различни храносмилателни ензими. Той е резултат на механично разместване, стриване, раздробяване и втечняване на храната от стомашния гладък мускул, както и на биохимично разлагане от страна на стомашния сок.
В тънкото черво хранителните вещества се разграждат и усвояват. Тук върху хранителният химус се излива отделеният от жлезите на тънкото черво чревен храносмилателен сок.
Чревният сок представлява светложълт воднист секрет, който се произвежда от жлезите на тънкото черво. В тънките черва заедно с панкреатичният и жлъчният сок, които се изливат върху хранителния химус, се извършва разграждането и усвояването на хранителните вещества.
Чревният сок има алкална реакция (pH е около 8). При човека за едно денонощие се отделят около два литра чревен сок.
Съдържание на чревния сок:
- Неорганични соли: 0,65% натриев хлорид и 0,35% натриев карбонат.
-
Ензими:
- Ерепсин - протеолитичен ензим, който разгражда белтъчините;
- Ентерокиназа - отделя се най-интензивно в горната част на тънкото черво, осигурява превръщането на неактивния трипсиноген в активен трипсин;
- Нуклеаза - разгражда нуклеопротеидите;
- Липаза - отделя се в малки количества и се активира от жлъчните киселини. Разгражда мазнините до глицерин и висши мастни киселини. Има по-слабо действие от панкреасната липаза.
- Амилаза - разгражда полизахаридите;
- Инвертаза, малтаза и лактаза - разграждат дизахариди;