Съдържание
Показания за изследване на хлориди
- нарушения на алкално-киселинното състояние;
- контрол на инфузионно лечение;
- диагноза на бъбречни тубулни ацидози;
Биологичен материал
- серум;
- 24-часова сборна урина (диуреза);
Съдържанието на хлорид в човешкия организъм е около 30 - 35 mmol/kg, като 88 % от това количество се намират в извънклетъчното, a 12 % - във вътреклетъчното пространство. За разлика от натрия цялото количество на хлорида в организма се обменя, дори и тази част от него, която се намира в костите (около 1/3 от Сl- в извънклетъчното пространство). Той прониква свободно между вътресъдовото и междуклетъчното пространство, като следва измененията в концентрацията на натрия. При обичаен диетичен режим ежедневно се приемат 120 - 260 mmol Сl- и толкова се отделят (до 98 % през бъбреците и около 2 % през червата, като нормално делът, отделен с потта, е незначително нисък). Концентфацията на Сl- в кръвната плазма намалява при повишаване на концентрацията на хидрогенкарбонатните (НСОз), лактатните, фосфатните и сулфатните йони. За нуждите на клиничната диагностика се съпоставя концентрацията на Na+ със сбора на Сl- и НСОз, с оглед да се изясни дали може да се предполага повишена концентрация на други аниони. Нормално се установява:
CNa+ - СCl- - CHCO3- ≈ 12 mmol/l
Тази разлика се нарича "анионен дефицит" или "анионна разлика". Представена графично с помощта на опростената диаграма на Gamble, тя се превръща в ориентировъчно средство за бърза преценка на нарушенията на алкално-киселинното състояние. Анионният дефицит нараства при повишаване на концентрацията на фосфатни, сулфатни и органични аниони (например при уремия, лактатна ацидоза). Намаляване на анионния дефицит настъпва при повишаване на концентрацията на други катиони (хиперкалциемия, хипермагнезиемия, интоксикация с литий, парапротеинемии). Повишаването на концентрацията на хлорида в потта се използува при диагностиката на муковисцидозата.
Принцип на изследването
За определяне на концентрацията на хлорида се използуват методи, почиващи на различни принципи:
- Титриране на проба, съдържаща Сl- с разтвор, съдържащ Hg++ . B резултат се образува трудно разтворим HgCl2. C "изконсумирането" на Сl+ йони от разтвора се появяват свободните Hg++ йони, които образуват с дифенилкарбазон виолетов цветен комплекс;
- Изместване на тиоцианатните йони от живачен тиоцианат чрез хлоридни йони. Образува се трудно разтворим HgCl2. Образуваните тиоцианатни йони реагират с Fe+++ йони, като образуват червено оцветен феритиоцианат, или ферироданат, чийто интензитет се измерва фотометрично;
- С йоноселективни електроди;
Чрез използуване на титриметрични и фотометрични принципи за определяне на хлорид се "залавят" всички халогениди. Обикновено тяхното наличие може да бъде пренебрегнато. Единствено при бромизъм възникващата хипохлоремия се "пропуска" при титриметрично или фотометрично определяне.