Алкални фосфатази

Видове алкални фосфатази

Чревна алкална фосфатаза

Образува се предимно в тънкото черво. В кръвната плазма се намира само при носители на кръвни групи В и 0, както и при секретори. Полуживотът ѝ е около 8 часа.

Плацентарна алкална фосфатаза

Този изоензим се изгражда в клетките на синцитиотрофобласта. Три често установявани алела в европеидни популации са предпоставка за синтезата на шест различни плацентарни изоензима на АФ. Поради този плеоморфизъм определянето на плацентарните изоензими на АФ се използва при популационно-генетични проучвания. При редица малигнени тумори се възстановява нормално блокираната синтеза на плацентарна АФ. Появяващият се при такива болестни случаи изоензим се означава като туморна АФ или АФ на Рийгън. Нормално плацентарна АФ се установява само в кръвната плазма на бременни.

Тъканнонеспецифична алкална фосфатаза

След приключване на синтезата му в различните тъкани този ензим се модифицира по различен начин (например чрез гликолизиране). Получават се чернодробна, бъбречна, костна АФ и др. Това са мултиплени форми на един и същ изоензим. Те могат да бъдат разграничени по потискането на активността им от различни вещества и по различията в електрофоретичната им подвижност. Времето на полуживот на тези мултиплени форми в кръвния серум е от 3 до 6 дни. Алкални фосфатази има във всички тъкани на човешкия организъм. Най-високи активности се установяват в костите (остеобласти), в чернодробния паренхим, в епитела на жлъчните пътища и проксималните бъбречни тубули. Най-често алкалните фосфатази се намират в мембранносвързани форми, по-рядко – в цитоплазмени. В кръвната плазма на човека се намират практически само мултиплените форми на тъканнонеспецифичния изоензим на алкалната фосфатаза (преобладаваща е чернодробната АФ, делът на костната АФ е много по-малък). В плазмата на хора с кръвни групи В и 0, както и на секретори може допълнително да бъде установено наличието на малък дял алкална фосфатаза, който практически не влияе на стойността на общата активност – чревна АФ. След приемане на храна при тези индивиди чревната АФ преминава от червата в порталната кръв. Нормално при преминаването на порталната кръв през черния дроб чревната АФ се залавя и разгражда от хепатоцитите. При нарушена функция на чернодробния паренхим е възможно преминаването на по-големи количества от този изоензим в голямото кръвообращение и повишаване на общата активност на АФ. При част от болните с бъбречни заболявания поради високото съдържание на АФ в четковидната ивица на епитела на проксималните тубули се установява повишено отделяне на ензима в урината.