Съдържание
- Албумин в серума
- Референтни граници и интерпретация на резултатите
Показания за определяне на албумин в серума
- Нарушения във водно-електролитното равновесие
- Намалена белтъчна синтеза
- Загуба на албумин от вътресъдовото пространство
- Повишено образуване на гамаглобулини (успоредно изследване на общ белтък и албумин)
Биологичен материал: серум
Принцип на изследването: албуминът свързва хидрофобни багрила (бромкрезолово зелено, бромкрезолово червено) по-бързо и по-силно от други белтъци. В резултат на свързването се измества абсорбционният максимум, т.е. цветът на реакционната смес. Въз основа на това се извършва фотометрично измерване.
Със своята молекулна маса от 66 500 албуминът спада към „малките“ плазмени белтъци. Поради това при увреждане на капилярните мембрани той преминава в по-значителна степен от вътресъдовото в междуклетъчното пространство в сравнение с другите, „по-големи“ плазмени белтъци. Същото важи и за преминаването му в урината при гломерулни увреждания. На него се дължи до 80% от онкотичното налягане на кръвната плазма. Когато плазмената му концентрация намалее наполовина или повече в сравнение с референтните стойности, се появяват отоци. Друга задача на албумина е пренасянето на вещества, които се разтварят добре във вода в организма.