Основни механизми за възникване на белодробни заболявания

Променливо отношение вентилация/перфузия (V_A(вентилация)/Q(перфузия))

Увеличено отношение - V_A/Q > 0,8, т. е. намаление на перфузията, но алвеолите се вентилнрат сравнително добре. Среща се при тромбоемболична белодробна болест, белодробен емфизем и др. Главни показатели са увеличените: ФМП (ефект на мъртвото пространство), Р(а - АЕ)_СО2 и Р_а.р. (налягането в разклоненията на пулмоналната артерия (белодробна хипертензия).

Намалено отношение - VA/Q < 0,8, т. е. нарушена вентилация, но алвеолите са със сравнително по-добра перфузия. Наблюдава се при всички видове белодробни обструкции - бронхоспазъм, бронхиален секрет, оток или бронхиален колапс. Главен ефект е недостатъчното оксидиране на цялата венозна кръв, преминаваща през такива алвеоли с намалена вентилация - ефек т на венозен примес (функционални шънтове) - артериална хипоксемия.

Нарушена дифузия през алвеоло-капилярната мембрана

Дължи се на понижен D_LCO поради заболявания, водещи до задебеляване на алвеоло-капилярната мембрана (алвеоло-капилярен блок), редукция на алвеоларната повърхност, намалено контактно време на кръвта с алвеолите и промени в броя на еритроцитите и плазмата. Последиците от дифузионния синдром са:

• артериална хипоксемия
• компенсаторната хипервентилация, водеща до хипокапния (респираторна алкалоза)
• увеличеният Р (А-а)_О2

_{Алвеоларна хиповентилация}

Тя се обуславя или от редуцирането на общата белодробна вентилация при потискане на дихателните структури в централната нервна система (хомогенна), или от неефективност на общата белодробна вентилация (нехомогенна) . Нехомогенността се дължи на белодробни заболявания, променящи отношението VA/Q, а неефективността - на повишеното ФМП или на увеличената дихателна фреквенция.

Ефектите на алвеоларната хиповентилация за кръвно-газовата хомеостаза са артериалната хипоксемия, съчетана с хиперкапния (респираторна ацидоза) и функционалната белодробна хипертония.