Кислород

Дифузионен капацитет

D_L (през алвеоло-капилярната мембрана). Представлява количеството газ в милилитри, което се абсорбира за 1 мин при градиент на газа от двете страни на мембраната от 0,133 kPa (1 mmHg). За определянето на D_L обикновено се използва въглероден окис (CO) в извънредно малки концентрации, но може и кислород (О₂). Аналитично представяне на D_LCO:

1/D_LCO = 1/D_M = 1/V_Сθ

Където:

• D_М - мембранна компонента
• V_C - кръвна компонента (много колеблива)
• θ - константа на поглъщане на кислорода от еритроцитите.

При физическо усилие D_LCO (без задебеляване на мембраната) може да се увеличи за сметка на повишената V_С.

По метода на Single Breath (SB) ce определя трансферфакторът (ТСО), чиято норма е над 80 %.

ТСО_{коригиран} = ТСО/V (трансферкоефициент за СО, т.е. КСО_SB). Корекция се прави и при наднормена хемоглобинова концентрация ТСО_{коригиран} спрямо Hb)

За КСО_SB нормалните стойности се изчисляват:

• за мъже = - 0,011 А + 2,43
• за жени = - 0,04 А + 2,24

където: А - възраст.

Основното намаление на D_LCO става при задебелена алвеолокапилярна мембрана, т. нар. алвеоло-капилярен блок. D_LCO  се променя и при нарушено отношение вентилация/перфузия.

При РаО₂ под 2,7 кРа (20 mm Hg) животът е почти невъзможен. Докато РаО₂ е по-добър показател за тенденция и начална хипоксемия, НbО₂ като показател по-добре степенува хипоксемията в стръмната част на дисоциационната оксихемоглобинова крива no Barcroft.

Кислородна вместимост на хемоглобина (О₂ кап Hb) e друг съществен показател специално за хемичната хипоксия. Той се определя, като се знае хемоглобинът (g/l, g%) и се умножи по 1,34 (числото на Hiifner), т. е. максималното количество на O2, което 1 g% хемоглобин може дасвърже.

И така:

• О₂ кап Hb = Hb (g/l)
• 1,34 = 200 - 210 g/l
• O₂ кап Hb = Hb (g%)
• 1,34 = 20 - 21 g%

Количеството хемоглобин (нормално 130 - 160 g/I = 13 - 16 g%) и кислородната вместимост на хемоглобина са най-съществените показатели за наличието на хемична хипоксия . Допълнителна информация за този тип хипоксия дава и кислородното съдържание на кръвта (С_O2 ):

C_O2 = O₂ кап Hb _* HbO₂ / 100

За артериалната кръв то е ≈ 0,19 (19 vol%), a за венозната ≈ 0,14 (14 vol%).

Артерио-венозна кислородна разлика [(a - v)O₂] - изчислява се по кислородното съдържание (Са_О2 - C_VO2  = 5 - 6 vol%) или по сатурацията на хемоглобина (HbaO₂ -HbvO₂ = 20 - 25 %). Въз основа на артерио-венозната разлика и артериалното кислородно съдържание се определя коефициентът на използване на кислорода (КИO₂):

КИО₂ = (a - v)O₂, vol % / Ca_O2 * 100 = 25 - 33% (0.25 - 0.33).

Артерио-венозната разлика и КИO₂ дават сведения за използването на кислорода от тъканите. Намалението на КИO₂ говори за тъканна хипоксия, а неговото увеличение, съчетано с висока артерио-венозна разлика - за циркулаторна хипоксия от застоен тип.

Коефициентът на средното капилярно недонасищане с кислород дава информация за количеството на редуцирания хемоглобин в тъканните капиляр и, респ. за цианозата. Нормалната стойност на този показател е 0,035 (3,5 vol%).

Към лабораторно-функционалните параметри, характеризнращи интензивността и ефективността на тъканното дишане, спадат:

• Консумация на кислород от митохондриите — VO₂μ (атома) O₂/mg митохондриален белтък, респ. грам свежа тъкан - параметър, определящ пряко интензивността на респирацията.
• Отношението HADH+H⁺/NAD⁺ ce измерва обикновено с двойките лактат / пируват, α-глицерофосфат/дихидроксиацетонфосфат, β-хидроксибутират / ацетацетат и малат / оксалацетат. Съотношението на първите две двойки е свързано с rН ка цитоплазмата, а това на вторите - с гН на митохондриите.
• Дихателният коефициент представлява отношението между интензивността на дишането при наличие и липса на АДФ и Ф. Той добре отразява дихателния контрол, респ. спрегнатостта на митохондриите.
• Отношението Р/О (високоенергетични съединения/консумиран O₂) в параметър, свързан с ефективността на окислителното фосфорилиране. Hopмално то е 3/1.
• Фосфатният потенциал [АДФ и Ф/АТФ] характеризира съотношението между продукцията и използването на енергията в клетките. Той е главният регулатор на митохондриалния и цитоплазмения метаболизъм.

Кислородна консумация: в покой - 250 ml/min или 123 (94,9 - 152) ml/m²/min.

Кислородна утилизация

Утилизационен коефициент на кислорода в белите дробове. Той е равен на отношението С/А, т. е. отношението на консумираното количество кислород спрямо вентилираното количество въздух. Средна нормална стойност: 4 %.

Утилизационен коефициент на кислорода в тъканите . Той е равен на отношението С/В, т. е. отношението на консумирания кислород от тъканите спрямо наличния кислород в артериалната кръв. Средна нормална стойност: 36 %.

Р₅₀ - това е числен израз на хемоглобиновата О₂-свързваща способност, т. е. РО₂, при което се насища с О₂ 50 % от хемоглобина. Нормалната стойност на Р₅₀ е 3,53 кРа (26,5 mmHg), измерена при температура 37°С и рН = 7,40,