Синдромът на Шарп не се характеризира със своя специфична клинична картина, а включва описанието на припокриващата се симптоматика на системния лупус еритематодес (СЛЕ), склеродермията, полимиозита и ревматоидния артрит, при което рядко се среща засягане на сърцето и бъбреците.
Патогномонично е доказването на ANA (антинуклеарни антитела) при почти всички пациенти. След допълнително диференциране на антителата обикновено се касае за антирибонуклеинови протеини (анти-РНП-Ат).
Поради относително благоприятната прогноза често не се налага имуносупресивно лечение, а единствено лечение с нестероидни противовъзпалителни препарати и евентуално стероиди.