Съдържание
Диагноза
Диагнозата на СДЧ се основава на изключване на друго заболяване със сходна клинична картина. Според основните критерии (Рим, 1998 г.) диагноза СДЧ може да се постави, ако най-малко 3 месеца персистират следните симптоми: болки или дискомфорт в корема, които намаляват след дефекация и/или са придружени от промяна в ритъма на дефекация и/или консистенцията на фекалиите. Наличието на 2 или повече от симптомите: промяна в честотата на дефекация, в консистенцията на фекалиите, в чревния пасаж, отделяне на слуз, подуване на корема, най-малко 25% от времето подкрепя диагнозата. Въз основа на преобладаващите симптоми болните се разделят на 2 групи: едната с водеща диария в клиничната картина, а другата предимно със запек.
Изключването на органично заболяване става чрез рутинни лабораторно-инструментални изследвания. Изследват се: пълна кръвна картина (с диференциално броене), СУЕ, фекалии за окултна кръв и паразити, функцията на щитовидната жлеза. Извършва се сигмоидоскопия и/или иригография с двоен контраст. Ако болният е над 50-годишна възраст, се преминава към колоноскопия. В зависимост от преобладаващите в клиничната картина оплаквания (болка, диария или запек) се провеждат допълнителни изследвания. Лактозотолерантен тест се препоръчва при болни с оплаквания от подуване на корема и диария или запек. При горнодиспептични оплаквания се извършва фиброгастроскопия, абдоминална ехография. При хронична диария червото се изследва с ентероклиза.
Диференциалната диагноза изисква изключване на: хронични възпалителни заболявания на червата, бактериални колити, амебиаза, дивертикулоза, дивертикулит, полип, карцином, ендокринни нарушения (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм) и др.