Лекарства и добавки

Запринел плюс 5 мг/1.25 мг филмирани таблетки

Бъдете първият гласувал!
0.00 лв.
Име на английски език:

Zaprinel plus 5 mg/1.25 mg film-coated tablets

Търговски имена в ЕС/ЕИП:

Perivol Combo

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: периндоприл и диуретици, АТС код: С09ВА04.

Запринел плюс е комбинация от периндоприлов тозилат, инхибитор на ангиотензинконвертиращия ензим, и индапамид, хлорсулфамилов диуретик. Неговите фармакологични характеристики се обясняват с тези на всяка от съставките приети поотделно, в допълнение към адитивния синергичен ефект на двата продукта, когато са в комбинация.

Механизъм на действие

Свързан със Запринел плюс

При Запринел плюс се установява адитивен синергизъм на антихипертензивните ефекти на двете съставки.

Периндоприл е инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитор), който превръща ангиотензин I в ангиотензин II, съдосвиваща субстанция; в допълнение ензимът стимулира секрецията на алдостерон от над бъбречната кора и стимулира разпадането на брадикинин, вазодилататор в неактивни хептапептиди.

Това води до:

  • намаляване секрецията на алдостерон;
  • повишение на плазмената активност на ренина, тъй като алдостерон не може да упражнява отрицателна обратна връзка;
  • намаление на общото периферно съдово съпротивление с преференциално действие върху съдовете в мускулите и бъбреците, без съпътстващо задържане на сол и течности или рефлекторна тахикардия с хронично лечение.

Антихипертензивното действие на периндоприл се проявява при пациенти с ниски или нормални концентрации на ренин. Периндоприл действа чрез активния си метаболит периндоприлат.

Останалите метаболити са неактивни.

Периндоприл намалява натоварването на сърцето:

  • посредством вазодилатиращ ефект върху вените, вероятно дължащ се на промени в метаболизма на простагландини: намаляване на преднатоварването;
  • посредством намаляване на тоталното периферно съдово съпротивление: намаляване на следнатоварването.

Свързани с индапамид

Индапамид е сулфонамидно производно с индолов пръстен, фармакологично свързан с тиазидната група диуретици. Индапамид инхибира реабсорбцията на натрий в кортикалния дилуционен сегмент. Той повишава екскрецията на натрий и хлориди в урината и в по-малка степен екскрецията на калий и магнезий, като по този начин повишава диурезата и има антихипертензивно действие.

Фармакологични ефекти

Свързани със Запринел плюс

При пациенти с хипертония без значение от възрастта, Запринел плюс проявява дозозависим антихипертензивен ефект върху диастолното и систолното артериално налягане в легнало или изправено положение. Този антихипертензивен ефект продължава 24 часа. Понижаването на артериалното налягане се получава за по-малко от един месец без тахифилаксия; спиране на лечението не води до rebound феномен. В клинични проучвания съпътстващото приложение на периндоприл и индапамид води до антихипертензивни ефекти, синергични по своя характер спрямо всеки един от продуктите, прилагани самостоятелно.

Свързани с периндоприл

Периндоприл е активен във всички степени на хипертонията: лека до умерено тежка или тежка. Понижение на систолното и днастолното артериално налягане е наблюдавано в легнало и изправено положение.

Антихипертензивната активност след еднократна доза е максимално между 4-тия и 6-тия час и се поддържа за период от 24 часа.

На 24-тия час има висока степен на остатъчно блокиране на ангиотензин конвертиращия ензим, приблизително 80%.

При пациенти, които се повлияват от терапията, нормализиране на артериалното налягане се постига след един месец и се поддържа без ефект на тахифилаксия.

Спиране на лечението не води до rebound феномен.

Периндоприл е вазодилататор и възстановява еластичността на главните артерии, коригира хистоморфометричните промени в резистентните артерии и води до намаляване на левокамерната хипертрофия.

Добавянето на тиазиден диуретик при необходимост води до адитивен синергизъм.

Комбинацията от инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим и тиазидни диуретици понижава риска от хипокалиемия, свързана със самостоятелното приложение на диуретици.

Свързани с индапамид

Индапамид като монотерапия има антихипертензивно действие, което продължава 24 часа. Този ефект се проявява в дози, които са минимални по отношение на диуретичната активност.

Неговото антихипертензивно действие е пропорционално на подобрението в артериалния комплайънс и понижението на тоталното и артериоларното периферно съдово съпротивление.

Индапамид намалява левокамерната хипертрофия.

При превишаване на дозата на тиазидните и тиазидоподобните диуретици, антихипертензивният ефект достига плато, при което се повишават нежеланите лекарствени реакции. Ако лечението е неефективно, дозата не трябва да се повишава.

Освен това, установено е, че краткосрочно, средносрочно и дългосрочно при пациенти с хипертония индапамид:

  • няма ефект върху липидния метаболизъм: тлиглицериди , LDL-холестерол и HDL-холестерол;
  • няма ефект върху въглехидратния метаболизъм, дори при пациенти с хипертония и диабет.

Фармакокинетика

Едновременното приложение на периндоприл и индапамид не променя техните фармакокинетични характеристики при сравняване с прилагането им поотделно.

Свързани с периндоприл

След перорално приложение, абсорбцията на периндоприл е бърза и максимални плазмени концентрации се достигат в рамките на един час. Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час.

Периндоприл е лекарство прекурсор. Двадесет и седем процента от приложената доза периндоприл достига кръвообращението като активния метаболит периндоприлат. Освен активния метаболит, периндоприл се разпада до други пет метаболита, които са неактивни. Пиковата плазмена концентрация на периндоприлат се достига в рамките на 3 до 4 часа.

Тъй като приема на храна намалява превръщането до периндоприлат, следователно и бионаличностга, периндоприл трябва да се прилага перорално като еднократна доза, сутрин преди хранене.

Доказана е линейна зависимост между дозата на периндоприл и неговата плазмена експозиция.

Обемът на разпределение е приблизително 0,2 1/kg за несвързания периндоприлат. Свързването с плазмените протеини на периндоприлат е 20%, предимно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.

Периндоприлат се елиминира с урината, а терминалният полуживот на несвързаната фракция % приблизително 17 часа, като стационарно състояние се постига в рамките на 4 дни.

Елиминирането на периндоприлат намалява при пациенти в старческа възраст, а също и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. Адаптирането на дозата при бъбречна недостатъчност е желателно да става в зависимост от степента на увреждане (креатининов клирънс).

Диализният клирънс на периндоприлат е 70 ml/min.

Кинетиката на периндоприл се променя при пациенти с цироза: чернодробният клирънс на изходната молекула намалява наполовина. Все пак, количеството на образувания периндоприлат не намалява, поради което не се налага адаптиране на дозата.

Свързани с индапамид

Индапамид се абсорбира бързо и напълно от храносмилателния тракт.

Максимално плазмено ниво при хора се достига приблизително един час след перорално приложение на продукта. Свързването с плазмените протеини е 79%.

Елиминационният полуживот е между 14 и 24 часа (средно 18 часа). Приложението на многократни дози не води до акумулиране. Елиминира се предимно с урината (70% от дозата) и фецеса (22%) под формата на неактивни метаболити.

Фармакокинетиката не се променя при пациенти с бъбречна недостатъчност.

Показания

Лечение на есенциална хипертония. Запринел плюс е показан при пациенти, чието артериално налягане не е адекватно контролирано с монотерапия с периндоприл.

Противопоказания

Свързани с периндоприл

  • Свръхчувствителност към активното вещество или други АСЕ-инхибитори
  • Анамнеза за ангиоедем (едем на Quincke), свързан с предшестваща терапия с АСЕ инхибитор
  • Наследствен/идиопатичен ангиоедем
  • Втори и трети триместър на бременността
  • Едновременната употреба на Запринел плюс с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2)

Свързани с индапамид

  • Свръхчувствителност към активното вещество или други сулфонамиди
  • Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min)
  • Чернодробна енцефалопатия
  • Тежко чернодробно увреждане
  • Хипокалиемия
  • Като правило, това лекарство не се препоръчва за употреба в комбинация с лекарства, които не се използват като антиаритмици, но притежават активност да провокират появата на torsades de pointes
  • Кърмене

Свързани със Запринел плюс

  • Свръхчувствителност към някое от помощните вещества

Поради липса на достатъчно терапевтичен опит Запринел плюс не трябва да се използва при:

  • Пациенти на диализа
  • Пациенти с нелекувана, декомпенсирана сърдечна недостатъчност

Специални предупреждения и предпазни мерки

Специални предупреждения

Общи за периндоприл и индапамид

Литий: Комбинацията от литий и комбинацията от периндоприл и индапамид обикновено не се препоръчва.

Свързани с периндоприл

Неутропения, агранулоцитоза

При пациенти на лечение с АСЕ инхибитори са получени съобщения за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложнения, неутропенията се проявява рядко. Периндоприл трябва да се използва изключително предпазливо при пациенти с колагенози, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или в комбинация от тези усложняващи фактори, особено при предшестващо увреждане на бъбречната функция. Някои от тези пациенти са развили тежки инфекции, които в малък брой случаи не са отговорили на интензивна антибиотична терапия. Ако при такива пациенти се използва периндоприл, се препоръчва периодично мониториране на левкоцитния брой, като на пациентите трябва да бъдат информирани, че трябва да съобщават за всеки признак на инфекция (напр. възпалено гърло, повишена температура).

Свръхчувствителност, ангиоедем

Рядко при пациенти на лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, включително периндоприл са съобщавани ангиоедем на лицето, крайниците, устните, езика, глотиса и/или ларинкса. Това може да се прояви във всеки един момент от лечението. В такива случаи употребата на периндоприл трябва да бъде спряна незабавно и да се предприеме адекватно мониториране, така че да се гарантира пълно изчезване на симптомите преди изписването на пациента. В случай, че отокът е ограничен само по лицето и устните, състоянието обикновено се овладява без лечение, въпреки че антихистамините се използват успешно за облекчаване на симптомите.

Ангиоедем с ларингеален оток може да бъде фатален. При ангажиране на езика, глотиса или ларинкса с възможна обструкция на дихателните пътища, незабавно трябва да се започне подходяща терапия, която може да включва подкожно приложение на адреналин 1:1000 (0,3 ml до 0,5 ml) и/или мерки за осигуряване проходимост на дихателните пътища.

Пациентите от афроамерикански произход, които получават АСЕ-инхибитори са с по-висока честота на ангиоедем в сравнение с другите раси.

Пациентите с анамнеза за ангиоедем, несвързан с приложението на АСЕ-инхибитори, може да са с по-висок риск от ангиоедем, когато получават АСЕ-инхибигор.

Рядко при пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори е съобщавано за интестинален ангиоедом. Тези пациенти се представят с коремна болка (със или без гадене и повръщане), в някои случаи не е имало предшестващ фациален ангиоедем, а нивата на С1 -естеразата са били нормални.

Ангиоедем се диагностицира с процедури, включващи абдоминална КТ или ултразвукова диагностика или по време на операция, а симптомите са изчезвали след спиране употребата на АСЕ-инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциалната диагноза на пациенти с АСЕ-инхибитори и коремна болка.

Едновременна употреба на mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус)

Пациентите на съпътстваща терапия с mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането).

Анафилактоидни реакции по време на хипосенсибилизация

При пациенти, които са били на хипосенсибилизиращо лечение с hymenoptera (отрова от пчели, оси) venom са получени изолирани съобщения за незатихващи, животозастрашаващи анафилактоидни реакции, докато са били на лечение с АСЕ-инхибитори. АСЕ-инхибиторите трябва да се използват предпазливо при пациенти с алергична диатеза, на лечение с хипосенсибилизация и да се избягват при пациенти, които са на имунотерапия с пчелна отрова. Все пак тези реакции биха могли да бъдат предотвратени с временно спиране на АСЕинхибитора за поне 24 часа преди лечението при пациенти, които се нуждаят от лечение с АСЕинхибитор и хипосенсибилизация.

Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза

Рядко пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори, по време на LDL афереза с декстран сулфат са получавали животозастрашаващи анафилактоидни реакии. Тези реакции се избягват чрез временно спиране на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка аферезна процедура.

Пациенти на хемодиализа

При пациенти на хемодиализа с високопропускливи мембрани (напр. AN 69®) и получаващи АСЕ-инхибитор са докладвани анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се обсъди употребата на различен вид диализна мембрана или различен клас антихипертензивни лекарства.

Калий-съхраняващи диуретищ, калиеви соли

Комбинацията на периндоприл и калий-съхраняващи диуретици, калиеви соли обикновено не се препоръчва.

Бременност и кърмене

Лечението с АСЕ-инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако терапията с АСЕ-инхибитор не се счита за съществена, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензи в но лечение, което е с установен профил на безопасност по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕинхибитори трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия. Употребата на периндоприл по време на кърмене не се препоръчва.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецелторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен.

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Свързани с индапамид

При увредена чернодробна функция тиазидните диуретици и тиазидоподобните диуретици може да доведат до развитие на чернодробна енцефалопатия. Ако това се случи, приложението на диуретици трябва да бъде прекратено веднага.

Фоточувстителност

При употребата на тиазидни и подобни на тиазидите диуретици са съобщени случаи на фоточувствителност. При развитие на фото чувствителност по време на лечението се препоръчва спиране на лечението. Ако продължаване на терапията с тиазидни диуретици се счита за необходимо, откритите части на тялото трябва да бъдат предпазени от слънчева или изкуствена UVA светлина.

Предпазни мерки при употреба

Общи за периндоприл и индапамид

Бъбречно увреждане

При тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) лечението е противопоказано.

При някои свръхчувствителни пациенти без предшестващи изявени бъбречни лезии и за които кръвните изследвания са показали недостатъчност на бъбречната функция, лечението трябва да бъде спряно и е възможно да бъде възстановено с по-ниска доза или само с единия от компонентите.

При тези пациенти обичайното медицинско проследяване включва често мониториране на калий и креатинин на втората седмица след началото на лечението и на всеки два месеца в периода на установена терапия. Бъбречна недостатъчност е съобщавана предимно при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или с предшестваща бъбречна недостатъчност, включително стеноза на бъбречната артерия.

Лекарственият продукт обикновено не се препоръчва за употреба в случай на двустранна стеноза на бъбречните артерии или на артерията на единствен функциониращ бъбрек.

Хипотония, дехидратация и намалена концентрация на електролити

При наличие на предшестваща хнпонатриемия (главно при пациенти със стеноза на бъбречната артерия) съществува риск от внезапна хипотония. Поради това се препоръчва провеждане на системен контрол за клинични прояви на дехидратация или диселектролитемия, конто може да се развият в хода на интеркурентни епизоди на диария или повръщане. При такива пациенти трябва да се провежда редовно изследване на плазмените електролити.

Подчертаната хипотония може да изисква интравенозно приложение на изотонични солеви разтвори.

Преходната хипотония не е проти вопоказание за продължаване на лечението.

След постигане на задоволителен обем на циркулиращата кръв и артериалното налягане, лечението може да бъде продължено с намалена доза или само с единия от компонентите на лекарствения продукт.

Нива на калий

Комбинацията на периндоприл и индапамид не предотвратява появата на хипокалиемия, особено при пациенти с диабет или при пациенти с бъбречна недостатъчност. Както и при другите антихипертензивни средства, прилагани в комбинация с диуретици, трябва да се провежда редовно мониториране на плазмените нива на калий.

Свързани с периндоприл

Кашлица

При употреба на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим се съобщава за суха кашлица. Тя обикновено е персистираща и изчезва при спиране на лечението. При поява на такива симптоми трябва да се има предвид ятрогенна етиология. Ако се предпочита употребата на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, трябва да се обсъди продължаване на лечението.

Педиатрична популация

Ефикасността и поносимостта на периндоприл при деца и юноши, самостоятелно или в комбинация не са били установени.

Риск от артериална хипотония и/или бъбречна недостатъчност (в случай на сърдечна недостатъчност, дехидратация или ниско ниво на електролити и др.). 

При пациенти с първоначално ниско артериално налягане, стеноза на бъбречната артерия, конгестивна сърдечна недостатъчност или цироза с отоци и асцит е наблюдавана подчертана стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, предимно при изразена дехидратация или хипоелекгролитемия (строга диета с ограничен прием на натрий или продължително диуретично лечение).

Поради това блокирането на тази система от инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим може да причини, особено при първо приложение и през първите две седмици от лечението, внезапно понижение на артериалното налягане и/или повишение на плазмените нива на креатинин, което е индикация за бъбречна недостатъчност. Понякога това може да е остра, макар и рядка проява с различно време на първо проявление.

В такива случаи лечението трябва да започне с по-ниска доза, която постепенно да се повишава.

Хора в старческа възраст

Преди началото на лечението трябва да се изследват бъбречната функция и нивата на калий. Началната доза постепенно се адаптира съобразно артериалното налягане, особено в случаи на дехидратация и хипоелекгролитемия, за да се избегне внезапна поява на хипотония.

Пациенти с диагностицирана атеросклероза

Рискът от хипотония съществува при всички пациенти, но пациенти с исхемична болест на сърцето или недостатъчност на мозъчното кръвообращение се нуждаят от повишено внимание, като лечението трябва да започне с по-ниска доза.

Реновазална хипертония

Лечението на реновазалната хипертония е реваскуларизация. Независимо от това, инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим може да имат благоприятен ефект при пациенти с реновазална хипертония, на които предстои коригираща операция или при които осъществяването на оперативно лечение е невъзможно.

Ако Запринел плюс се предписва на пациенти с доказана или подозирана стеноза на бъбречната артерия, лечението трябва да започне в условията на стационар, в ниска доза, като се мониторират бъбречната функция и нивата на калия, тъй като такива пациенти развиват функционална бъбречна недостатъчност, която изчезва при спиране на лечението.

Други популации в риск

При пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (IV стадий) или пациенти с инсулинозависим захарен диабет (със спонтанна тенденция към по-високи нива на калий), лечението трябва да започва под лекарски контрол с по-ниски начални дози. Лечението с бета-блокери при пациенти с хипертония и коронарна недостатъчност не трябва да се спира: АСЕ-инхибиторите трябва да се добавят към бета-блокера.

Пациенти с диабет

При пациенти с диабет и предшестващо лечение с перорални антидиабетни средства или инсулин, а именно през първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори, трябва да се извършва строг контрол на нивото на кръвната захар.

Етнически различия

Както и при останалите инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, периндоприл очевидно е по-слабо ефективен по отношение понижаване на артериалното налягане при пациенти от черната раса в сравнение с пациенти с друга расова принадлежност, вероятно поради по-високата честота на ниски ренинови нива в тази популация.

Хирургия, анестезия

Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим може да провокират хипотония по време на анестезия, особено когато използвания анестетик има хипотензивно действие.

Поради това се препоръчва лечението с дългодействащи АСЕ-инхибитори като периндоприл да бъде спряно, ако е възможно един ден преди операцията.

Стеноза на аортна илимитрална клапа/хипертрофична кардиомиопатия

АСЕ-инхибиторите трябва да се използват предпазливо при пациенти с обструкция на изхода на лява камера.

Чернодробна недостатъчност

Рядко употребата на АСЕ-инхибитори се свързва със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти, получаващи АСЕ-инхибитори, които развият жълтеница или подчертано повишение в нивата на чернодробните ензими трябва да спрат употребата на АСЕ-инхибитори и да получат адекватно медицинско проследяване.

Хиперкалиемия

При някои пациенти лекувани с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл е било наблюдавано повишение на серумния калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват такива като бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, хипоалдостеронизъм, интеркурентни заболявалия, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калий-съхраняващи диуретици (като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта; или такива пациенти, които приемат други лекарства водещи до повишение на серумния калий (напр. хепарин, котримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с увредена бъбречна функция може да доведе до значително повишение на серумния калий. Хиперкалиемията може да е причина за сериозни, понякога фатални аритмии. Ако съпътстващата употреба на гореспоменатите средства се счита за необходима, те трябва да се използват предпазливо и с често мониториране на серумния калий.

Свързани с индапамид

Натриеви нива

Те трябва да бъдат изследвани преди започване на лечението, а след това на определени интервали от време. Всички диуретици може да доведат до понижаване на натрия, което да има сериозни последици. Понижението на натриевите нива първоначално може да е безсимптомно, поради което редовното им контролиране се счита за особено важно. Изследването трябва да е по-често при пациенти в старческа възраст и такива с цироза.

Калиеви нива

Изчерпването на калий и развитието на хипокалиемия е основният риск при употребата на тиазидни и тиазидоподобни диуретици. Рискът от поява на понижени калиеви нива (< 3,4 mmol/l) трябва да бъде предотвратен при някои популации с висок риск като пациенти в старческа възраст и/или такива с недохранване, независимо от това дали са с множествена лекарствена терапия, цироза с отоци и асцит, пациенти с коронарна недостатъчност и такива със сърдечна недостатъчност.

В такива случаи хипокалиемията повишава кардиотоксичността на сърдечните гликозиди, както и риска от ритъмни нарушения. Пациентите с по-дълъг QT-интервал, независимо дали е вроден или ятрогенен също са с повишен риск. Хипокалиемия с брадикардия действа като фактор, който благоприятства появата на тежки ритъмни нарушения, предимно torsades de pointes, които може да са фатални.

Във всички случаи е необходимо често изследване на калия. Първото измерване на плазмените нива на калий трябва да бъде направено през първата седмица след започване на лечението.

При установяване на ниски нива на калий е необходимо извършване на корекция.

Калциеви нива

Тиазидните диуретици и тиазидоподобните диуретици може да понижат уринната екскреция на калций и така да доведат до леко и преходно повишение на плазмените нива на калций. Изразеното повишение на серумния калций може да е свързано с недиагностициран хиперпаратиреоидизъм. В такива случаи лечението трябва да бъде спряно до изследване на функцията на паращитовидните жлези.

Кръвна захар

Мониториране на кръвната захар е важно при пациенти с диабет, особено при ниски нива на калий.

Пикочна киселина

При пациенти с хиперурикемия се наблюдава тенденция за повишена честота на пристъпите на подагра.

Бъбречна функция и диуретици

Тиазидните и тиазидоподобните диуретици са напълно ефективни само при нормална или леко увредена бъбречна функция (креатинин под 25 mg/l, т.е. 220 μmol/l за възрастни).

При пациенти в старческа възраст, стойността на плазмения креатинин трябва да се адаптира в зависимост от възрастта, телесното тегло и пола на пациента.

Хиповолемията, която е резултат на загуба на вода и соли вследствие на диуретична терапия в началото на лечението води до понижение на гломерулната филтрация. Тя може да доведе до повишение на уреята и креатинина в кръвта. Тази преходна функционална бъбречна недостатъчност не е нежелано обстоятелство при пациенти с нормална бъбречна функция, макар че би могла да влоши предшестващо бъбречно увреждане.

Спортисти

Спортистите трябва да имат предвид, че този продукт съдържа активни вещества, които може да са причина за положителен тест за допинг.

Помощни вещества

Запринел плюс не трябва да се прилага при пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция.

Приложение

Начин на приложение

Перорално приложение.

Една филмирана таблетка Запринел плюс 5 mg/1.25 mg дневно като еднократна доза, за предпочитане е да се приема сутрин преди хранене.

Препоръчително е, когато е възможно, да се извърши титриране на дозата на отделните съставки на таблетката. Запринел плюс 5 mg/1,25 mg филмирани таблетки трябва да се използва, когато артериалното налягане не е адекватно контролирано със Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg филмирани таблетки (ако е наличен). Когато е клинично оправдано, може да се обсъди директно преминаване от монотерапия към терапия със Запринел плюс 5 mg/1,25 mg.

Дозиране

Хора в старческа възраст

Лечението трябва да започва след оценка на отговора на артериалното налягане и бъбречната функция.

Пациенти с бъбречно увреждане

Лечението е противопоказано при тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 30 ml/min).

При пациенти с умерено тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min) се препоръчва лечението да започне с адекватна дозировка на комбинацията от двата лекарствени продукта.

При пациенти с креатининов клирънс 60 ml/min или по-висок не се налага адаптиране на дозата.

Обичайното медицинско проследяване включва често мониториране на креатинина и калия в кръвта.

Пациенти с чернодробно увреждане

Лечението е противопоказано при пациенти с тежко чернодробно увреждане. При пациенти с умерено чернодробно увреждане не се изисква модификация на дозата.

Педиатрична популация

Запринел плюс 5 mg/1,25 mg не трябва да се прилага при деца и юноши, тъй като ефикасността и поносимостга на периндоприл при деца и юноши, самостоятелно или в комбинация не са били установени.

Бременност

Като се имат предвид ефектите на отделните съставки на този комбиниран продукт върху бременността и кърменето, Запринел плюс не се препоръчва за употреба през първия триместър на бременността. Употребата на Запринел плюс е противопоказана през втория и третия триместър от бременността.

Свързани с периндоприл

Употребата на АСЕ-инхибиторн не се препоръчва през първия триместър на бременността. Употребата на АСЕ-инхибитори е противопоказана през втория и третия триместър на бременността.

Епидемиологичните данни относно тератогенния риск от прилагане на АСЕ-инхибитори през първия триместър от бременността не са убедителни; въпреки това повишението на риска не може да бъде изключено. При пациентките, при които продължаване на започналото лечение с АСЕ инхибитори се счита за наложително, е необходимо при планиране на бременност да се смени антихипертензивната терапия с алтернативна, с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако се установи бременност, лечението с АСЕ-инхибитори трябва да се прекрати незабавно и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение.

Излагането на плода на действието на АСЕ-инхибитори по време на втория и третиия тримесдър е свързано с възникване на фетотоксичност (влошаване на бъбречната функция), олигохидрамнион, забавено вкостяване на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия).

Ако се установи експозиция на АСЕ-инхибитори от началото на втория триместър на бременността, е препоръчително провеждане на ултразвуково изследване за проследяване на бъбречната функция и черепа на плода.

Новородените, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори трябва да бъдат стриктно проследявани за поява на хипотония.

Свързани с индапамид

Продължителното излагане на тиазиди по време на третия триместър от бременността може да намали плазмения обем на майката, както и утероплацентарния кръвоток, което да доведе до фетоплацентарна исхемия и забавяне на растежа. Още повече, след експозиция са докладвани редки случаи на хипогликемия и тромбоцитопения при новородените.

Кърмене

Употребата на Запринел плюс е противопоказана по време на кърмене.

Както и при двете активни вещества, сериозни нежелани лекарствени реакции може да възникнат при новородени, които се кърмят и трябва да се вземе решение дали да се спре лечението или кърменето, като се има предвид значението на тази терапия за майката.

Свързани с периндоприл

Тъй като няма информация относно употребата на периндоприл по време на кърмене, периндоприл не се препоръчва за употреба през този период, като се предпочита използване на алтернативна терапия с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Свързани с индапамид

Индапамид се екскретира в кърмата. Индапамид е непосредствено свързан с тиазидните диуретици, които по време на кърмене се свързват с намаляване или дори спиране на лактацията. Може да се развият реакции на свръхчувствителност към сулфонамидни производни, хипокалиемия и нуклеарен иктер.

Фертилитет

Във високи дози периндоприл може да понижи фертилитета на мъжки плъхове. Ефектите върху фергилитета на периндоприл или индапамид при хора не са известни.

Шофиране и работа с машини

Свързани с периндоприл, индапамид и Запринел плюс

Нито едното от двете активни вещества на Запринел плюс не повлиява бдителността, но при някои пациенти може да възникнат индивидуални реакции свързани с ниско кръвно налягане, особено в началото на лечението или при комбинация с други антихипертензивни лекарства. Като резултат може да се засегне способността за шофиране и работа с машини.

Взаимодействия

Общи за периндоприл и индапамид

Непрепоръчителна съпътстваща употреба

  • Литий - при съпътстваща употреба на литий с АСЕ-инхибитори е докладвано обратимо повишение на серумните концентрации на литий и литиева токсичност. Съпътстваща употреба на тиазидни диуретици може допълнително да повиши нивата на литий и така да повиши риска от литиева токсичност с АСЕ-инхибитори. Употребата на периндог^илз * г комбинация с индапамид и литий не се препоръчва, но ако комбинацията е доказано необходима, трябва да се провежда много внимателно мониториране на серумните нива на литий.

Съпътстваща употреба, която изисква специално внимание

  • Баклофен - потенциране на антихипертензивния ефект. Ако е необходимо, да се извърши мониториране на артериалното налягане и бъбречната функция и адаптиране на дозата на антихипертензивното лекарство.
  • Нестероидни противовъзпалителни средства (вкл. ацетилсалицилова киселина във високи дози) - когато АСЕ-инхибитори се прилагат едновременно с НСПВС (като ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозови режими, СОХ2-инхибитори и неселективни НСПВС), може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект. Съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможност за остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо увредена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани, като се обсъди мониториране на бъбречната функция след започване на съпътстващата терапия и периодично след това.

Съпътстваща употреба, която изисква известна предпазливост

  • Антидепресанти от групата на имипрамин (трициклични), невролептици - усилен антихипертензивен ефект и повишен риск от ортостатична хипотония (адитивен ефект).
  • Кортикостероиди, тетракозактид - отслабване на антихипертензивния ефект (ретенция на течности и соли вследствие на кортикостероидите).
  • Други антихипертензивни средства - употребата на други лекарствени продукти с антихипертензивно действие заедно със Запринел плюс би могла да доведе до допълнително понижаване на артериалното налягане.

Свързани с периндоприл

Съпътстващата употреба не се препоръчва

  • Калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон, триамтерен самостоятелно или в комбинация), калий (сол) - АСЕ-инхибиторите атенюират индуцираната от диуретици загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащите заместители на солта може да доведат до значително повишение на серумния калий (потенциално легални стойности). Ако съпътстващата употреба е показана, поради доказана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с редовно мониториране на серумния калий и ЕКГ.

Съпътстваща употреба, която изисква специално внимание

  • Антидиабетни лекарства (инсулин, сулфанилурейни хипогликемизиращи производни) - съобщено за каптоприл и еналаприл. Употребата на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим може да усили хипогликемизиращия ефект при диабетици, които са на лечение с инсулин или със сулфанилурейни производни. Появата на хипогликемия е много рядка (подобряване на глюкозния толеранс и последващо понижение на инсулиновите нужди).
  • Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин Н-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС:
    • Рацекадотрил - известно е, че АСЕ инхибиторите (като периндоприл) предизвикват ангиоедем. Този риск може да бъде повишен при едновременна употреба с рацекадотрил (лекарство, използвано при остра диария).
    • mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) - пациентите на съпътстваща терапия с mTOR инхибитори могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем.

Съпътстваща употреба, която изисква известна предпазливост

  • Алопуринол, цитостатици или имуносупресори, системни кортикостероиди или прокаинамид - съпътстващото приложение с АСЕ-инхибитори може да доведе до повишен риск от левкопения.
  • Анестетици - АСЕ-инхибиторите може да усилят хипотензивния ефект на някои анестетици.
  • Диуретици (тиазиди или бримкови) - предшестващо лечение с високи дози диуретици може да доведе до хиповолемия и риск от хипотония при започване на терапия с периндоприл.
  • Злато - нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) са описани рядко при пациенти на терапия с инжекционно злато (натриев ауротиомалат) и съпътстваща терапия с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл.
  • Ко-тримоксазол (триметоприм, сулфаметоксазол) - пациенти, получаващи съпътстващо котрнмоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), може да бъдат изложени на повишен риск от хиперкалиемия.

Свързани с индапамид

Съпътстваща терапия, която изисква специално внимание

  • Лекарства, за които е известно че провокират torsades de pontes - поради риск от хипокапиемия, индапамид трябва да се прилага предпазливо в комбинация с лекарствени продукти, за които е известно че са свързани с развитието на torsade de pointes, като клас IA антиаритмици (хинидин, хидрохинидин, дизопирамид); клас Ш антиаритмици (амиодарон, дофетилид, ибушлид, бретилиум, соталол), някои невролептици (хлорпромазин, циамемазин, левомепромазин, тиоридазин, трифлуоперазин), бензамвди (амисулприд, сулпирид, султоприд, тиаприд), бутирофенони (дроперидол, халоперидол), други невролептици (пимозид); други вещества като бепридил, цизаприд, дифеманил, интравенозен еритромицин, халофантрин, мизоластин, моксифлоксацин, пентамидин, спарфлоксацин, интравенозен винкамин, метадон, астемизол, терфенадин. Превенция на ниските калиеви нива и при необходимост корекцията им: мониториране на QT-интервала.
  • Понижаващи калия лекарства - амфотерицин В (IV), глюкокортикоиди и минералкортикоиди (за системно приложение), тетракозактид, стимулиращи лаксативи: повишен риск от ниски нива на калий (адитивен ефект). Мониториране на нивата на калий и при необходимост корекция; при лечение със сърдечни гликозиди се изисква повишено внимание. Да се използват нестимулиращи лаксативи.
  • Сърдечни гликозиди - ниските нива на калий благоприятстват токсичните ефекти на сърдечните гликозиди. Да се мониторира нивото на калия и ЕКГ и при необходимост да се предприеме съответно лечение.

Съпътстваща терапия, която изисква известно внимание

  • Метформин - лактатна ацидоза, свързана с метформин и причинена от възможна функционална бъбречна недостатъчност, поради употребата на диуретици (по-специално бримкови диуретици). Да не се използва метформин при плазмени нива на креатинин, превишаващи 15 mg/1 (135 micromol/1) за мъже и 12 mg/1 (110 micromol/1) за жени.
  • Йод-контрастни вещества - при дехидратация, дължаща се на диуретици е налице повишен риск от развитие на бъбречна недостатъчност, особено при високи дози йод-контрастни вещества. Преди рентгеноконтрастното изследване е необходима адекватна хидратация на пациента.
  • Калций (сол) - риск от повишени нива на калций, поради намалено елиминиране на калций с урината.
  • Циклоспорим - риск от повишени нива на креатинина, без това да се отрази на циркулиращите нива на циклоспорин, дори без дехидратация и хипоелектролитемия.

Нежелани реакции

Приложението на периндоприл инхибира ренин-ангиотензин-алдостероновата ос и води до тенденция за намаляване на калиевата загуба причинена от индапамид. 4% от пациентите на лечение с периндоприл/индапамид са получили хипокалиемия (нива на калий < 3,4 mmok/l).

По време на лечението биха могли да бъдат наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции, които се класифицират по следната честота:

  • много чести (>1/10)
  • чести (>1/100, 1/1000, 1/10000, < 1/ 1000)
  • много редки (<1/ 10000)
  • с неизвестна честота (оценка на честотата не може да бъде направена от наличните данни)

Нарушение на кръвта и лимфната система

  • Много редки:
    • тромбоцитопения, левкопения/неутропения, агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия;
    • при специфични обстоятелства (пациенти с бъбречна трансплантация, пациенти на хемодиализа) са докладвани случаи на анемия с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим.

Психични нарушения

  • Нечести - нарушения на настроението или съня.

Нарушения на нервната система

  • Чести - парестезия, главоболие, астения, замаяност, вертиго.
  • Много редки - обърканост.
  • С неизвестна честота - синкоп.

Нарушения на очите

  • Чести - зрителни нарушения.

Нарушения на ухото и лабиринта

  • Чести - тинитус.

Съдови нарушения

  • Чести - хипотония, ортостатична или независима от положението на тялото.

Сърдечни нарушения

  • Много редки - аритмия, включително брадикардия, камерна тахикардия, предсърдно мъждене, ангина пекторис и миокарден инфаркт, вероятно вторичен след рязко понижение на артериалното налягане при високорискови пациенти.
  • С неизвестна честота - torsades de pointes (потенциално фатална).

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

  • Чести - при употребата на инхибитори на акгиотензин-конвертиращия ензим се съобщава за суха кашлица; характерно за нея е, че персистира и изчезва при спиране на лечението; при поява на този симптом, трябва да се обсъди ятрогенна етиология; диспнея.
  • Нечести - бронхоспазъм.
  • Много редки - еозинофилна пневмония, ринит.

Стомашно-чревни нарушения

  • Чести - констипация, сухота в устата, гадене, епигастрална болка, анорексия, повръщане, коремна болка, нарушения на вкуса, диспепсия, диария.
  • Много редки - панкреатит, ангиоедем на червата.

Хепатобилиарни нарушения

  • Много редки - хепатит, цитолитичен или холестатичен.
  • С неизвестна честота - при чернодробна недостатъчност съществува вероятност за поява на чернодробна енцефалопатия.

Нарушения на кожата и подкожните тъкани

  • Чести - обрив, пруритус, макулопапулозни обриви.
  • Нечести:
    • ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса, уртикария;
    • реакции на свръхчувствителност, предимно дерматологични при пациенти с алергична диатеза и астматични реакции;
    • пурпура;
    • възможно влошаване на остър дисеминиран лупус еритематодес.
  • Редки - влошаване на псориазис.
  • Много редки - еритема мултиформе, токсична епидермална некролиза, синдром на Stevens - Johnson.
  • Докладвани са случаи на реакции на фоточувствителност.

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

  • Чести - крампи.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

  • Нечести - бъбречна недостатъчност.
  • Много редки - остра бъбречна недостатъчност.

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

  • Нечести - импотентност.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

  • Чести - астения.
  • Нечести - изпотяване.

Изследвания

  • С неизвестна честота:
    • удължаване на QT-интервала на електрокардиограмата;
    • повишение на нивата на кръвната захар и пикочната киселина в кръвта по време на лечението;
    • леко повишение на уреята и плазмените нива на креатинина, обратимо при спиране на лечението; това повишение е по-често при стеноза на бъбречната артерия, артериална хипертония лекувана с диуретици, бъбречна недостатъчност;
    • повишени нива на чернодробните ензими.

Нарушения на метаболизма и храненето

  • Редки - хиперкалциемия.
  • С неизвестна честота:
    • изчерпване на калия с хипокалиемия, особено сериозна при някои популации с висок риск;
    • повишени нива на калий, обикновено преходни;
    • хипонатриемия с хиповолемия, водещи до дехидратация и ортостатична хипотония.
Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Други продукти с активна съставка периндоприл + индапамид