Лекарства и добавки

Запринел плюс 2.5 мг/0.625 мг филмирани таблетки

0.00 лв.
Име на английски език:

Zaprinel plus 2.5 mg/0.625 mg film-coated tablets

Търговски имена в ЕС/ЕИП:

Perivol Combo

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: периндоприл и диуретици.
 
Запринел плюс е комбинация от периндоприлов тозилат, инхибитор на ангиотензинконвертиращия ензим и индапамид, хлорсулфамилов диуретик. Неговите фармакологични характеристики се обясняват с тези на всяка от съставкитеприети поотделно, в допълнение към адитивния синергичен ефект на двата продукта когато са в комбинация.

Механизъм на действие

Свързан със Запринел плюс

При Запринел плюс се установява адитивен синергизъм на антихипертензивните ефекти на двете съставки.

Свързани с периндоприл

Периндоприл е инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитор), който превръща ангиотензин I в ангиотензин II, съдосвиваща субстанция; в допълнение ензимът стимулира секрецията на алдостерон от надбъбречната кора и стимулира разпадането на брадикинин, вазодилататор в неактивни хептапептиди.

Това води до:

  • намаляване секрецията на алдостерон, повишение на плазмената активност на ренина, тъй като алдостерон не може да упражнява отрицателна обратна връзка
  • намаление на общото периферно съдово съпротивление с преференциално действие върху съдовете в мускулите и бъбреците, без съпътстващо задържане на сол и течности или рефлекторна тахикардия с хронично лечение

Антихипертензивното действие на периндоприл се проявява при пациенти с ниски или нормални концентрации на ренин.

Периндоприл действа чрез активния си метаболит периндоприлат. Останалите метаболити са неактивни.

Периндоприл намалява натоварването на сърцето:

  • посредством вазодилатиращ ефект върху вените, вероятно дължащ се на промени в метаболизма на простагландини: намаляване на преднатоварването
  • посредством намаляване на тоталното периферно съдово съпротивление: намаляване на следнатоварването.

Проучванията проведени при пациенти със сърдечна недостатъчност са показали:

  • понижение на налягането на пълнене на лява и дясна камера
  • понижение на тоталното периферно съдово съпротивление
  • увеличение на ударния обем и подобряване на сърдечния индекс
  • повишение на регионалния кръвоток в мускулите

Тестовете с физическо натоварване също са показали подобрение.

Свързани с индапамид

Индапамид е сулфонамидно производно с индолов пръстен, фармакологично свързан с тиазидната група диуретици. Индапамид инхибира реабсорбцията на натрий в кортикалния дилуционен сегмент. Той повишава екскрецията на натрий и хлориди в урината и в по-малка степен екскрецията на калий и магнезий, като по този начин повишава диурезата и има антихипертензивно действие.

Фармакологични ефекти

Свързани със Запринел плюс

При пациенти с хипертония без значение от възрастта, Запринел плюс проявява дозозависим антихипертензивен ефект върху диастолното и систолното артериално налягане в легнало или изправено положение. Този антихипертензивен ефект продължава 24 часа. Понижаването на артериалното налягане се получава за по-малко от един месец без тахифилаксия; спиране на лечението не води до rebound феномен. В клинични проучвания съпътстващото приложение на периндоприл и индапамид води до антихипертензивни ефекти, синергични по своя характер спрямо всеки един от продуктите прилагани самостоятелно.

Ефектът на нискодозовата комбинация Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg върху сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност не е проучван.

Свързани с периндоприл

Периндоприл е активен във всички степени на хипертонията: лека до умерено тежка или тежка. Понижение на систолното и диастолното артериално налягане е наблюдавано в легнало и право положение.

Антихипертензивната активност след еднократна доза е максимално между 4-тия и 6-тия час и се поддържа за период от 24 часа. На 24-тия час има висока степен на остатъчно блокиране на ангиотензин конвертиращия ензим, приблизително 80%.

При пациенти, които отговарят, нормализиране на артериалното налягане се постига след един месец и се поддържа без ефект на тахифилаксия.

Спиране на лечението не води до rebound феномен.

Периндоприл е вазодилататор и възстановява еластицитета на главните артерии, коригира хистоморфометричните промени в резистентните артерии и води до намаляване на левокамерната хипертрофия.

Добавянето на тиазиден диуретик при необходимост води до адитивен синергизъм.

Комбинацията от инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим и тиазидни диуретици понижава риска от хипокалиемия свързана със самостоятелното приложение на диуретици.

Свързани с индапамид

Индапамид като монотерапия има антихипертензивно действие, което продължава 24 часа. Този ефект се проявява в дози, които са минимални по отношение на диуретичната активност.

Неговото антихипертензивно действие е пропорционално на подобрението в артериалния комплайънс и понижението на тоталното и артериоларното периферно съдово съпротивление.

Индапамид намалява левокамерната хипертрофия.

При превишаване на дозата на тиазидните и тиазид-подобните диуретици, антихипертензивният ефект достига плато, при което се повишават нежеланите лекарствени реакции. Ако лечението е неефективно, дозата не трябва да се повишава.

Освен това, установено е, че краткосрочно, средносрочно и дългосрочно при хипертензивни пациенти индапамид:

  • няма ефект върху липидния метаболизъм: тлиглицериди, LDL-холестерол и HDL-холестерол
  • няма ефект върху въглехидратния метаболизъм, дори при пациенти с хипертония и диабет

Фармакокинетика

Свързани с периндоприл/индапамид

Едновременното приложение на периндоприл и индапамид не променя техните фармакокинетични характеристики при сравняване с прилагането им поотделно.

Свързани с перидноприл

След перорално приложение, абсорбцията на периндоприл е бърза и пикови плазмени концентрации се достигат в рамките на един час. Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час.

Периндоприл е лекарство прекурсор. 27% от приложената доза периндоприл достига кръвообращението като активния метаболит периндоприл. Освен активния метаболит, периндоприл се разпада до други пет метаболита, които са неактивни. Пиковата плазмена концентрация на периндоприлат се достига в рамките на 3 до 4 часа.

Приема на храна намалява превръщането до периндоприлат, следователно бионаличността, периндоприл трябва да се прилага перорално като еднократна доза, сутрин преди хранене.

Доказана е линейна взаимовръзка между дозата на периндоприл и неговата плазмена експозиция.

Обемът на разпределение е приблизително 0,2 l/kg за несвързания периндоприлат. Свързването с плазмените протеини на периндоприлат е 20%, предимно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.

Периндоприлат се елиминира с урината, а терминалният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 часа, като стационарно състояние се постига в рамките на 4 дни.

Елиминирането на периндоприлат намалява при пациенти в старческа възраст, а също и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. Адаптирането на дозата при бъбречна недостатъчност е желателно да става в зависимост от степента на увреждане (креатининов клирънс).

Диализният клирънс на периндоприлат е 70 ml/min.

Кинетиката на периндоприл се променя при пациенти с цироза: чернодробният клирънс на изходната молекула намалява наполовина. Все пак, количеството на образувания периндоприлат не намалява, поради което не се налага адаптиране на дозата.

Свързани с индапамид

Индапамид се абсорбира бързо и напълно от храносмилателния тракт.

Пиковото плазмено ниво се достига при хора приблизително един час след перорално приложение на продукта. Свързването с плазмените протеини е 79%.

Елиминационният полуживот е между 14 и 24 часа (средно 18 часа). Приложението на многократни дози не води до акумулиране. Елиминира се предимно с урината (70% от дозата) и фецеса (22%) под формата на неактивни метаболити.

Фармакокинетиката не се променя при пациенти е бъбречна недостатъчност.

 

Показания

Есенциална хипертония.

Противопоказания

Свързани с периндоприл

  • Свръхчувствителност към активното вещество или други АСЕ-инхибитори
  • Анамнеза за ангиоедем (едем на Quincke), свързан с предшестваща терапия с АСЕ инхибитор
  • Наследствен/идиопатичен ангиоедем
  • Втори и трети триместър на бременността
  • Едновременната употреба на Запринел плюс с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2)

Свързани с индапамид

  • Свръхчувствителност към активното вещество или други сулфонамиди
  • Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс под 30 ml/min)
  • Чернодробна енцефалопатия
  • Тежко чернодробно увреждане
  • Хипокапиемия
  • Като правило, това лекарство не се препоръчва за употреба в комбинация с лекарства, които не се използват като антиаритмици, но притежават активност да провокират появата на torsades de pointes
  • Кърмене

Свързани със Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg

  • Свръхчувствителност към някое от помощните вещества

Поради липса на достатъчно терапевтичен опит, Запринел плюс не трябва да се използва при:

  • Пациенти на диализа
  • Пациенти с нелекувана, декомпенсирана сърдечна недостатъчност

Специални предупреждения и предпазни мерки

Специални предупреждения

Общи за периндоприл и индапамид

За нискодозовата комбинация Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg не е установено значително намаление на нежеланите лекарствени реакции спрямо най-ниските одобрени дозировки на отделните монокомпоненти, с изключение на хипокалиемията, Не може да се изключи повишена честота на идиосинкратичните реакции, ако пациентът е изложен успоредно на две нови за него антихипертензивно действащи средства. За намаляване на риска, пациентът трябва да бъде интензивно мониториран.

Литий

Комбинацията от литий и комбинацията от периндоприл и индапамид обикновено не се препоръчва.

Свързани с периндоприл

Неутропения, агранулоцитоза

При пациенти на лечение с АСЕ инхибитори са получени съобщения за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложнения, неутропенията се проявява рядко. Периндоприл трябва да се използва изключително предпазливо при пациенти с колагенози, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид или в комбинация от тези усложняващи фактори, особено при предшестващо увреждане на бъбречната функция. Някои от тези пациенти са развили тежки инфекции, които в малък брой случаи не са отговорили на интензивна антибиотична терапия. Ако при такива пациенти се използва периндоприл, се препоръчва периодично мониториране на левкоцитния брой, като на пациентите трябва да бъдат информирани, че трябва да съобщават за всеки признак на инфекция (напр. възпалено гърло, повишена температура).

Свръхчувствителност, ангиоедем

Рядко при пациенти на лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, включително периндоприл са съобщавани ангиоедем на лицето, крайниците, устните, езика, глотиса и/или ларинкса. Това може да се прояви във всеки един момент от лечението. В такива случаи употребата на периндоприл трябва да бъде спряна незабавно и да се предприеме адекватно мониториране, така че да се гарантира пълно изчезване на симптомите преди изписването на пациента. В случай, че отокът е ограничен само по лицето и устните, състоянието обикновено се овладява без лечение, въпреки че антихистамините се използват успешно за облекчаване на симптомите.

Ангиоедем с ларингеален оток може да бъде фатален. При ангажиране на езика, глотиса или ларинкса с възможна обструкция на дихателните пътища, незабавно трябва да се започне подходяща терапия, която може да включва подкожно приложение на адреналин 1:1000 (0,3 ml до 0,5 ml) и/или мерки за осигуряване проходимост на дихателните пътища.

Пациентите от афро-американски произход, които получават АС Е-инхибитори са с по-висока честота на ангиоедем в сравнение с другите раси.

Пациентите с анамнеза за ангиоедем, несвързан с приложението на АСЕ-инхибитори може да са с по-висок риск от ангиоедем, когато получават АСЕ-инхибитор.

Рядко при пациенти на лечение е АСЕ-инхибитори е съобщавано за интестинален ангиоедем. Тези пациенти се представят с коремна болка (със или без гадене и повръщане); в някои случаи не е имало предшестващ фациален ангиоедем, а нивата на Сl -естеразата са били нормални. Ангиоедем се диагностицира с процедури, включващи абдоминал на КТ или ултразвукова диагностика или по време на операция, а симптомите са изчезвали след спиране употребата на АСЕ-инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциалната диагноза на пациенти с АСЕ-инхибитори и коремна болка.

Анафилактоидниреакции по време на хипосенсибилизация

При пациенти, които са били на хипосенсибилизиращо лечение с hymenoptera (отрова от пчели, оси) venom са получени изолирани съобщения за незатихващи, животозастрашаващи анафилактоидни реакции, докато са били на лечение с АСЕ-инхибитори. АСЕ-инхибиторите трябва да се използват предпазливо при пациенти с алергична диатеза, на лечение с хипосенсибилизация и да се избягват при пациенти, които са на имунотерапия с пчелна отрова. Все пак тези реакции биха могли да бъдат предотвратени с временно спиране на АСЕинхибитора за поне 24 часа преди лечението при пациенти, които се нуждаят от лечение с АСЕ-инхибитор и хипосенсибилизация.

Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза

Рядко пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори, по време на LDL афереза с декстран сулфат са получавали животозастрашаващи анафилактоидни реакии. Тези реакции се избягват чрез временно спиране на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка аферезна процедура.

Пациенти на хемодиализа

При пациенти на хемодиализа с високо пропускливи мембрани (напр. AN 69®) и получаващи АСЕ-инхибитор са докладвани анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се обсъди употребата на различен вид диализни мембрани или различен клас антихипертензивни лекарства.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви соли

Комбинацията на периндоприл и калий-съхраняващи диуретици, калиеви соли обикновено не се препоръчва.

Бременност и кърмене

Лечението с АСЕ-инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако терапията с АСЕ-инхибитор не се счита за съществена, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕинхибитори трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия. Употребата на периндоприл по време на кърмене не се препоръчва.

Двойно блокиране наренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен. Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Свързани с индапамид

При увредена чернодробна функция, тиазидните диуретици и тиазидо-подобните диуретици може да доведат до развитие на чернодробна енцефалопатия, Ако това се случи, приложението на диуретици трябва да бъде прекратено веднага.

Фоточувстителност

При употребата на тиазидни и подобни на тиазидите диуретици са съобщени случаи на фоточувствителност. При развитие на фоточувствителност по време на лечението се препоръчва спиране на лечението. Ако продължаване на терапията с тиазидни диуретици се счита за необходимо, откритите части на тялото трябва да бъдат предпазени от слънчева или изкуствена UVA светлина.

Предпазни мерки при употреба

Обши за периндоприл и индапамид

Бъбречно увреждане

При тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клърънс < 30 ml/min), лечението е противопоказано.

При някои свръхчувствителни пациенти без предшестващи изявени бъбречни лезии и за които кръвните изследвания са показали недостатъчност на бъбречната функция, лечението трябва да бъде спряно и е възможно да бъде възстановено с по-ниска доза или само с единия от компонентите.

При тези пациенти обичайното медицинско проследяване включва често мониториране на калий и креатинин на втората седмица след началото на лечението и на всеки два месеца в периода на установена терапия. Бъбречна недостатъчност е съобщавана предимно при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или с предшестваща бъбречна недостатъчност, включително стеноза на бъбречната артерия.

Лекарственият продукт обикновено не се препоръчва за употреба в случай на двустранна стеноза на бъбречните артерии или на артерията на единствен функциониращ бъбрек.

Хипотония и дехидратация и намалена концентрация на електролити

При наличие на предшестваща хипонатриемия (главно при пациенти със стеноза на бъбречната артерия) съществува риск от внезапна хипотония. Поради това се препоръчва провеждане на системен контрол за клинични прояви на дехидратация или диселектролитемия, които може да се развият в хода на интеркурентни епизоди на диария или повръщане. При такива пациенти трябва да се провежда редовно изследване на плазмените електролити.

Подчертаната хипотония може да изисква интравенозно приложение на изотонични солеви разтвори.

Преходната хипотония не е противопоказание за продължаване на лечението. След постигане на задоволителен обем на циркулиращата кръв и артериалното налягане, лечението може да бъде продължено с намалена доза или само с единия от компонентите на лекарствения продукт.

Нива на калий

Комбинацията на периндоприл и индапамид не предотвратява появата на хипокалиемия, особено при пациенти с диабет или при пациенти с бъбречна недостатъчност. Както и при другите антихипертензивни средства прилагани в комбинация с диуретици, трябва да се провежда редовно мониториране на плазмените нива на калий.

Свързани с периндоприл

Кашлица

При употреба на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим се съобщава за суха кашлица. Тя обикновено е персистираща и изчезва при спиране на лечението. При поява на такива симптоми трябва да се има предвид ятрогенна етиология, Ако се предпочита употребата на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, трябва да се обсъди продължаване на лечението.

Педиатрична популация

Ефикасността и поносимостта на периндоприл при деца и юноши самостоятелно или в комбинация не са били установени.

Риск от артериална хипотония и/или бъбречна недостатъчност (в случай на сърдечна недостатъчност, дехидратация ш и ниско ниво на електролити и др.)

При пациенти с първоначално ниско артериално налягане, стеноза на бъбречната артерия, конгестивна сърдечна недостатъчност или цироза с отоци и асцит е наблюдавана подчертана стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, предимно при изразена дехидратация или хипоелектролитемия (строга диета с ограничен прием на натрий или продължително диуретично лечение).

Поради това блокирането на тази система от инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим може да причини, особено при първо приложение и през първите две седмици от лечението, внезапно понижение на артериалното налягане и/или повишение на плазмените нива на креатинин, което е индикация за бъбречна недостатъчност. Понякога това може да е остра, макар и рядка проява с различно време на първо проявление.

В такива случаи лечението трябва да започне с по-ниска доза, която постепенно да се повишава.

Хора в старческа възраст

Преди началото на лечението трябва да се изследват бъбречната функция и нивата на калий. Началната доза постепенно се адаптира съобразно артериалното налягане, особено в случаи на дехидратация и хипоелектролитемия, за да се избегне внезапна поява на хипотония.

Пациенти с диагностицирана атеросклероза

Рискът от хипотония съществува при всички пациенти, но пациенти е исхемична болест на сърцето или недостатъчност на мозъчното кръвообращение се нуждаят от повишено внимание, като лечението трябва да започне с по-ниска доза.

Реновазална хипертония

Лечението на реновазалната хипертония е реваскуларизация. Независимо от това, инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим може да имат благоприятен ефект при пациенти с реновазална хипертония, на които предстои коригираща операция или осъществяването на оперативно лечение е невъзможно.

Ако Запринел плюс се предписва на пациенти с доказана или подозирана стеноза на бъбречната артерия, лечението трябва да започне в условията на стационар, в ниска доза, като се мониторират бъбречната функция и нивата на калия, тъй като такива пациенти развиват функционална бъбречна недостатъчност, която изчезва при спиране на лечението.

Други популации в риск

При пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (IV стадий) или пациенти с инсулинозависим захарен диабет (със спонтанна тенденция към по-високи нива на калий), лечението трябва да започва под лекарски контрол с по-ниски начални дози. Лечението с бета-блокери при пациенти с хипертония и коронарна недостатъчност не трябва да се спира: АСЕ-инхибиторите трябва да се добавят към бета-блокера.

Пациенти с диабет

При пациенти с диабет и предшестващо лечение с перорални антидиабетни средства или инсулин, а именно през първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори, трябва да се извършва строг контрол на нивото на кръвната захар.

Етнически различия

Както и при останалите инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, периндоприл очевидно е по-слабо ефективен по отношение понижаване на артериалното налягане при пациенти от черната раса в сравнение с пациенти с друга расова принадлежност, вероятно поради по-високата честота на ниски ренинови нива в тази популация.

Хирургия, анестезия

Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим може да провокират хипотония по време на анестезия, особено когато използвания анестетик има хипотензивно действие.

Поради това се препоръчва лечението с дългодействащи АСЕ-инхибитори като периндоприл да бъде спряно, ако е възможно един ден преди операцията.

Стеноза на аортна или митрална клапа, хипертрофична кардиомиопатия

АСЕ-инхибиторите трябва да се използват предпазливо при пациенти с обструкция на изхода на лява камера.

Чернодробна недостатъчност

Рядко употребата на АСЕ-инхибитори се свързва със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти, получаващи АСЕ-инхибитори, които развият жълтеница или подчертано повишение в нивата на чернодробните ензими трябва да спрат употребата на АСЕ-инхибитори и да получат адекватно медицинско проследяване.

Хиперкалиемия

При някои пациенти лекувани с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл е било наблюдавано повишение на серумния калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват такива като бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, интеркурентни заболявания, по-специално дехидратация, сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калий-съхраняващи диуретици (като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки калий-съдържащи заместители на солта; или такива пациенти, които приемат други лекарства водещи до повишение на серумния калий (като хепарин). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с увредена бъбречна функция може да доведе до значително повишение на серумния калий. Хиперкалиемията може да е причина за сериозни, понякога фатални аритмии. Ако съпътстващата употреба на гореспоменатите средства се счита за необходима, те трябва да се използват предпазливо и с често мониториране на серумния калий.

Свързани с индапамид

Натриеви нива

Те трябва да бъдат изследвани преди започване на лечението, а след това на определени интервали от време. Всички диуретици може да доведат до понижаване на натрия, което да има сериозни последици. Понижението на натриевите нива първоначално може да е безсимптомно, поради което редовното им контролиране се счита за особено важно. Изследването трябва да е по-често при пациенти в старческа възраст и такива с цироза.

Калиеви нива

Изчерпването на калий и развитието на хипокалиемия е основният риск при употребата на тиазидни и тиазидно-подобни диуретици. Рискът от поява на понижени калиеви нива (< 3,4 mmol/l) трябва да бъде предотвратен при някои популации с висок риск като пациенти в старческа възраст и/или такива с недохранване, независимо от това дали са с множествена лекарствена терапия, цироза с отоци и асцит, пациенти с коронарна недостатъчност и такива със сърдечна недостатъчност.

В такива случаи хипокалиемията повишава кардиотоксичността на сърдечните гликозиди, както и риска от ритьмни нарушения.

Пациентите с по-дълъг QT-интервал, независимо дали е вроден или ятрогенен също са с повишен риск. Хипокалиемия с брадикардия действа като фактор, който благоприятства появата на тежки ритьмни нарушения, предимно torsades de pointes, които може да са фатални.

Във всички случаи е необходимо често изследване на калия. Първото измерване на плазмените нива на калий трябва да бъде направено през първата седмица след започване на лечението.

При установяване на ниски нива на калий е необходимо извършване на корекция.

Калциеви нива

Тиазидните диуретици и тиазидо-подобните диуретици може да понижат уринната екскреция на калций и така да доведат до леко и преходно повишение на плазмените нива на калций. Изразеното повишение на серумния калций може да е свързано с недиагностициран хиперпаратиреоидизъм. В такива случаи лечението трябва да бъде спряно до изследване на функцията на паращитовидните жлези.

Кръвна захар

Мониториране на кръвната захар е важно при пациенти с диабет, особено при ниски нива на калий.

Пикочна киселина

При пациенти с хиперурикемия се наблюдава тенденция за повишена честота на пристъпите на подагра.

Бъбречна функция и диуретици

Тиазидните и тиазидо-подобните диуретици са напълно ефективни само при нормална или леко увредена бъбречна функция (креатинин под 25 mg/I, т.е. 220 μmol/l за възрастни).

При пациенти в старческа възраст, стойността на плазмения креатинин трябва да се адаптира в зависимост от възрастта, телесното тегло и пола на пациента.

Спотристи

Спортистите трябва да имат предвид, че този продукт съдържа активни вещества, които може да са причина за положителен тест за допинг.

 

Приложение

Начин на приложение

Перорално приложение.

Обичайната доза е една филмирана таблетка Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg дневно като еднократна доза, за предпочитане е да се приема сутрин преди хранене. Ако артериалното налягане не се контролира в рамките на един месец, дозата може да бъде удвоена.

Дозировка

Хора в старческа възраст

Лечението трябва да започне с нормална доза от една филмирана таблетка Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg дневно.

Пациенти с бъбречно увреждане

Лечението е противопоказано при тежка бъбречна недостатъчност.

При пациенти с умерено тежко бъбречно увреждане (креатининов клиръс 30-60 ml/min) максималната доза трябва да е една таблетка Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg дневно.

При пациенти с креатининов клирънс 60 ml/min или по-висок, не се налага адаптиране на дозата.

Обичайното медицинско проследяване включва често мониториране на креатинина и калия в кръвта.

Пациенти с чернодробни увреждания

Лечението е противопоказано при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

При пациенти с умерено чернодробно увреждане, не се изисква модификация на дозата.

Педиатрична популация

Запринел плюс 2,5 mg/0,625 mg не трябва да се прилага при деца и юноши, тъй като ефикасността и поносимостта на периндоприл при деца и юноши самостоятелно или в комбинация не са били установени.

Бременност

Като се имат предвид ефектите на отделните съставки на този комбиниран продукт върху бременността и кърменето, Запринел плюс не се препоръчва за употреба през първия триместьр на бременността. Употребата на Запринел плюс е противопоказана през втория и третия триместьр от бременността.

Свързани с периндоприл

Употребата на АСЕ-инхибитори не се препоръчва през първия триместьр на бременността. Употребата на АСЕ-инхибитори е противопоказана през втория и третия триместьр на бременността.

Епидемиологичните данни относно тератогенния риск от прилагане на АСЕ-инхибитори през първия триместьр от бременността не са убедителни; въпреки това повишението на риска не може да бъде изключено. При пациентки, при които продължаване на започналото лечение с АСЕ инхибитори се счита за наложително, е необходимо при планиране на бременност да се смени антихипертензивната терапия с алтернативна, с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако се установи бременност, лечението с АСЕ-инхибитори трябва да се прекрати незабавно и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение. Излагането на плода на действието на АСЕ-инхибитори по време на втория и третия триместьр е свързано с възникване на фетотоксичност (влошаване на бъбречната функция, олигохидрамнион, забавено вкостяване на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия).

Ако се установи експозиция на АСЕ-инхибитори от началото на втория триместьр на бременността, е препоръчително провеждане на ултразвуково изследване за проследяване на бъбречната функция и черепа на плода.

Свързани с индапамид

Продължителното излагане на тиазиди по време на третия триместьр от бременността може да намали плазмения обем на майката, както и утероплацентарния кръвоток, което да доведе до фетоплацентарна исхемия и забавяне на растежа.

Още повече, след експозиция са докладвани редки случаи на хипогликемия и тромбоцитопения при новородените.

 

Кърмене

Употребата на Запринел плюс е противопоказана по време на кърмене.

Както и при двете активни вещества, сериозни нежелани лекарствени реакции може да възникнат при новородени, които се кърмят и трябва да се вземе решение дали да се спре лечението или кърменето, като се има предвид значението на тази терапия за майката.

Свързани с периндопрл

Тъй като няма информация относно употребата на периндоприл по време на кърмене, периндоприл не се препоръчва за употреба през този период, като се предпочита използване на алтернативна терапия с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Свързани с индапамид

Индапамид се екскретира в кърмата. Индапамид е непосредствено свързан с тиазидните диуретици, които по време на кърмене се свързват с намаляване или дори спиране на лактацията. Може да се развият реакции на свръхчувствителност към сулфонамидни производни, хипокалиемия и нуклеарен иктер.

Фертилитет

Във високи дози периндоприл може да понижи фертилитета на мъжки плъхове. Ефектите върху фертилитета на периндоприл или индапамид при хора не са известни.

Шофиране и работа с машини

Нито едното от двете активни вещества на Запринел плюс не повлиява бдителността, но при някои пациенти може да възникнат индивидуални реакции свързани с ниско кръвно налягане, особено в началото на лечението или при комбинация с други антихипертензивни лекарства.
Като резултат може да се засегне способността за шофиране и работа с машини.

Взаимодействия

Общи за периндоприл и индапамид

Непрепоръчителна съпътстваща употреба

При съпътстваща употреба на литий с АСЕ-инхибитори е докладвано обратимо повишение на серумните концентрации на литий и литиева токсичност. Съпътстващата употреба на тиазидни диуретици може допълнително да повиши нивата на литий и така да повиши риска от литиева токсичност с АСЕ-инхибитори. Употребата на периндоприл в комбинация с индапамид и литий не се препоръчва, но ако комбинацията е доказано необходима, трябва да се провежда много внимателно мониториране на серумните нива на литий.

Съпътствъщата употреба, изискваща специално внимание

  • Баклофен - потенциране на антихипертензивния ефект. Ако е необходимо, да се извърши мониториране на артериалното налягане и бъбречната функция и адаптиране на дозата на антихипертензива
  • Нестероидни противовъзпалителни средства (вкл. адетилсалицилова киселина във високи дози) - когато АСЕ-инхибитори се прилагат едновременно с НСПВС (като ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозови режими, СОХ2-инхибитори и неселективни НСПВС), може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект. Съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможност за остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с предшестващо увредена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани, като се обсъди мониториране на бъбречната функция след започване на съпътстващата терапия и периодично след това

Съпъстваща употреба, която изисква известна предпазливост

  • Антидепресанти от групата на имипрамин (трициклични), невролептици: усилен антихипертензивен ефект и повишен риск от ортостатична хипотония (адитивен ефект)
  • Кортикостероиди, тетракозактид: отслабване на антихипертензивния ефект (ретенция на течности и соли вследствие на кортикостероидите)
  • Други антихипертензивни средства: употребата на други лекарствени продукти с антихепертензивно дейстгвие заедно със Запринел плюс би могла да доведе до допълнително понижаване на артериалното налягане

Свързани с периндоприл

Съпътстващата употреба не се препоръчва:

  • Калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон, триамтерен самостоятелно или в комбинация), калий (сол): АСЕ - инхибиторите атенюират индуцираната от диуретици загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащите заместители на солта може да доведат до значително повишение на серумния калий (потенциално летални стойности). Ако съпътстващата употреба е показана, поради доказана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с редовно мониториране на серумния калий и ЕКГ

Съпътстваща употреба, която изисква специално внимание

  • Антидиабетни лекарства (инсулин, сулфанилурейни хипогликемизиращи производни - Съобщено за каптоприл и еналаприл.

Употребата на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим може да усили хипогликемизиращия ефект при диабетици, които са на лечение с инсулин или със сулфанилурейни производни. Появата на хипогликемия е много рядка (подобряване на глюкозния толеранс и последващо понижение на инсулиновите нужди).

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин П-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС.

Съпътстваща употреба, която изисква известна предпазливост

  • Алопирунол, цитостатици или имуносупресори, системни кортикостероиди прокаинамид - съпътстващото приложение с АСЕ-инхибитори може де риск от левкопения
  • Анестетици - АСЕ-инхибиторите може да усилят хипотензивния ефект на някои анестетици
  • Диуретици (тиазиди или бримкови) - Предшестващо лечение с високи дози диуретици може да доведе до хиповолемия и риск от хипотония при започване на терапия с периндоприл
  • Злато - нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) са описани рядко при пациенти на терапия с инжекционно злато (натриев ауротиомалат) и съпътства терапия с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл.

Свързани с индапамид

Съпътстваща терапия, която изисква специално внимание

  • Лекарства, за които е известно че провокират torsades de pontes - поради риск от хипокалиемия, индапамид трябва да се прилага предпазливо в комбинация с лекарствени продукти, за които е известно че са свързани с развитието на torsade de poinets, като клас IA антиаритмици (хинидин, хидрохинидин, дизопирамид); клас III антиаритмици (амиодарон, дофетилид, ибутилид, бретилиум, соталол), някои невролептици (хлорпромазин, циамемазин, левомепромазин, тиоридазин, трифлуоперазин), бензамиди (амисулприд, сулпирид, султоприд, тиаприд), бутирофенони (дро пер идол, халоперидол), други невролептици (пимозид); други вещества като бепридил, цизаприд, дифеманил, интравенозен еритромицин, халофантрин, мизоластин, моксифлоксацин, пентамидин, спарфлоксацин, интравенозен винкамин, метадон, астемизол, терфенадин. Превенция на ниските калиеви нива и при необходимост корекцията им: мониториране на QT-интервала
  • Понижаващи калия лекарства - амфотерицин В (IV), глюкокортикоиди и минералкортикоиди (за системно приложение), тетракозактид, стимулиращи лаксативи: повишен риск от ниски нива на калий (адитивен ефект). Мониториране на нивата на калий и при необходимосткорекция; при лечение със сърдечни гликозиди се изисква повишено внимание. Да се изпозват нестимулиращи лаксативи
  • Сърдечни гликозиди - Ниските нива на калий благоприятстват токсичните ефекти на сърдечните гликозиди. Да се мониторира нивото на калия и ЕКГ и при необходимост да се предприеме съответно лечение.

Съпъстваща терапия, която изисква известно внимание

  • Метформин - Лактатна ацидоза свързана с метформин и причинена от възможна функционална бъбречна недостатъчност, поради употребата на диуретици (по-специално бримкови диуретици). Да не се използва метформин при плазмени нива на креатинин превишаващи 15 mg/1 (135 micromol/1) за мъже и 12 mg/1 (110 micromol/1) за жени
  • Йод-контрастни вещества - При дехидратация, дължаща се на диуретици е налице повишен риск от развитие на бъбречна недостатъчност, особено при високи дози йод-контрастни вещества. Преди рентген-контрастното изследване е необходима адекватна хидратация на пациента
  • Калций (сол) - Риск от повишени нива на калций, поради намалено елиминиране на калций с урината
  • Циклоспорин - Риск от повишени нива на креатинина, без това да се отрази на циркулиращите нива на циклоспорин, дори без дехидратация и хипоелектролитемия

 

Нежелани реакции

Приложението на периндоприл инхибира ренин-ангиотензин-алдостероновата ос и води до тенденция за намаляване на калиевата загуба причинена от индапамид. Два процента от пациентите на лечение с периндоприл/индапамид са получили хипокалиемия (нива на калий < 3,4 mmol/1).
 
По време на лечението биха могли да бъдат наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции, които се класифицират по следната честота:
  • много чести (>1/10)
  • чести (>1/100, 1/1000, 1/10000, <1/1000)
  • много редки (< 1/10000)
  • с неизвестна честота (оценка на честотата не може да бъде направена от наличните данни оценка)

Нарушение на кръвта и лимфната система

  • Много редки - Тромбоцитопения, левкопения/неутропения, агранулоцитоза, апластична анемия, хемолитична анемия
  • При специфични обстоятелства (пациенти с бъбречна трансплантация, пациенти на хемодиализа) са докладвани случаи на анемия с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим

Психични нарушения

  • Нечести - нарушения на настроението или съня

Нарушения на нервната система

  • Чест -  парестезия, главоболие, астения, замаяност, вертиго
  • Много редки - Обърканост
  • С неизвестна честота - Синкоп

Нарушения на очите

  • Чести - Зрителни нарушения

Нарушения на ухото и лабиринта

  • Чести - Тинитус

Съдови нарушения

  • Чести - Хипотония, ортостатична или независима от положението на тялото

Сърдечни нарушения

  • Много редки - Аритмия, включително брадикардия, камерна тахикардия, предсърдно мъждене, ангина пекторис и миокарден инфаркт, вероятно вторичен след рязко понижение на артериалното налягане при високорискови пациенти
  • С неизвестна честота - Torsades de pointes

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

  • Чести - При употребата на инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим се съобщава за суха кашлица. Характерно за нея е, че персистира и изчезва при спиране на лечението. При поява на този симптом, трябва да се обсъди ятрогенна етиология. Диспнея.
  • Нечести - Бронхоспазъм
  • Много редки - Еозинофилна пневмония, ринит

Стомашно-чревни нарушения

  • Чести - Констипация, сухота в устата, гадене, епигастрална болка, анорексия, повръщане, коремна болка, нарушения на вкуса, диспепсия, диария.
  • Много редки - Панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

  • Много редки - Хепатит, цитолитичен или холестатичен
  • С неизвестна честота - При чернодробна недостатъчност съществува вероятност за поява на чернодробна енцефалопатия

Нарушения на кожата и подкожните тъкани

  • Чести - обрив, пруритус, макулопапуларни обриви
  • Нечести
    • Ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или лар уртикария
    • Реакции на свръхчувствителност, предимно дерматологични при пациенти с диатеза и астматични реакции
    • Пурпура
  • Възможно влошаване на остър дисеминиран лупус еритематодес.
  • Много редки - еритема мултиформе, токсична епидермална некролиза, синдром на StevensJohnson.

Докладвани са случаи на реакции на фоточувствителност.

Нарушения на мускуло-скелетната система и съединителната тъкан

  • Чести - Крампи

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

  • Нечести - Бъбречна недостатъчност
  • Много редки - Остра бъбречна недостатъчност

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

  • Нечести - Импотентност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

  • Чести - Астения
  • Нечести - Изпотяване

Изследвания

  • С неизвестна честота
    • Удължаване на QT-интервала на електрокардиограмата
    • Повишение нивата на кръвната захар и пикочната киселина в кръвта по време на лечението
    • Леко повишение на уреята и плазмените нива на креатинина, обратимо при спиране на лечението. Това повишение е по-често при стеноза на бъбречната артерия, артериална хипертония лекувана с диуретици, бъбречна недостатъчност
    • Повишени нива на чернодробните ензими
Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Други продукти с активна съставка периндоприл + индапамид

Коментари