Лекарства и добавки

Запринел 5 мг филмирани таблетки

0.00 лв.
Име на английски език:

Zaprinel 5 mg film-coated tablets

Търговски имена в ЕС/ЕИП:

Perivol

Активни съставки:

периндоприл (perindopril)

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Механизъм на действие

Периндоприл е инхибитор на ензима, който превръща ангиотензин I в ангиотензин П (ангиотензин-конвертиращия ензим, АСБ). Конвертиращият ензим или киназа е екзопептидаза, която позволява превръщането на ангиотензин I във вазоконстриктора ангиотензин П, както и причинява разпадане на вазодилататора брадикинин в неактивен хетапептид. Инхибирането на АСЕ води до намаляване на ангиотензин П в плазмата, което от своя страна е причина за повишаване на плазмената ренинова активност (чрез инхибиране на отрицателната обратна връзка в освобождаването на ренин) и намапена секреция на алдостерон. Тъй като АСБ инактивира брадикинин, инхибирането на АСЕ резултира и в повишена активност на циркулиращата и локална каликреин-кининови системи (a no този начин актнвиране на системата на простагландини). Възможно е този механизъм да допринася за понижаващото кръвното налягане действие на АСЕ инхибиторите и е часшчно оттоворен за определени техни нежелани реакции (напр. кашлица).

Периндоприл действа чрез неговия активен метаболит периндоприлат. Останалите метаболити не показват инхибираща АСЕ активност in vitro.

Клинична ефикасност и безопасност

Хипертония

Периндоприл е активен във всички степени на хипертония: лека, умерено тежка и тежка; наблюдава се понижение на систолното и диастолно налягане както в легнало, така и в изправено положение.

Периндоприл понижава периферното съдово съпротивление, като по този начин намалява артериалното налягане. Като следстаие се повишава периферния кръвоток без ефект върху сърдечната честота.

Като правило се повишава бъбречния кръвоток, а гломерулната филтрация (GFR) остава непроменена.

Антихипертензивната активност е максимална между 4 и 6 часа след еднократна доза и се поддържа в продължение най-малко на 24 часа: най-слабият ефект е около 87-100% от пиковите ефекти.

Понижаване на артериалното налягане настъпва бързо. При пациенти, които отговарят на лечението, нормализиране се постига в рамките на един месец и персистира без прояви на тахифилаксия.

Спиране на лечението не води до rebound феномен.

Периндоприл намалява левокамерната хипертрофия.

При хора е потвърдено, че периндоприл проявява вазодилатиращи свойства. Той подобрява еластицитета на големите артерии и намалява съотношението лумен:медия на малките артерии.

Допълнителна терапия с тиазидни диуретици води до синергия от адитивен тип. Комбинация на АСЕ-инхибитор и тиазиди понижава риска от хипокалиемия, дължаща се на лечеиие с диуретик.

Сърдечна недостатъчност

Периндоприл намалява работата на сърцето, като намалява пре- и следнатоварването.

 Проучвания при пациенти със сърдечна недостатьчност са показали:

  • понижение на налягането на пълнене на лява и дясна камера
  • понижение на тоталното периферно съдово съпротавление
  • повишение на ударния обем и подобрен сърдечен ицдекс

В сравнителни проучвания първото приложение на 2,5 mg периндоприл аргинин на пациенти с лека до умерено тежка сърдечна недостатьчност, не е свързано със значимо понижение на артериалното налягане в сравнение с плацебо.

Стабилна исхемична болест на сърцето

Система от проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечносъдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.Като се имат предвнд сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин П-рецепторни блокери. АСЕ инхибитори и ангиотензин П-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикаспостта на пернидоприл при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Фармакокинетика

Абсорбация

След перорално приложение, абсорбцията на периндоприл е бърза и пикови плазмени концентрации се достнгат в рамките на един час. Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час.

Периндоприл е лекарство прекурсор. Двадесет и седем процента от приложената доза периндоприл досгага кръвообращението като активен метаболит периндоприлат; периндоприл се разпада до други пет метаболита, които са неактивни. Пиковата плазмена концентрация на периндоприлат се достига в рамките на 3 до 4 часа.

Приема на храна намалява превръщането до периндоприлат, следователно бионаличността, периндоприл аргинин трябва да се прилага перорал но като еднократна доза сутрин преди хранене.

Доказана е линейна взаимовръзка между дозата на периндоприл и неговата плазмена експозиция.

Разпределение

Обемът на разпределение е приблизигелно 0,2 l/kg за несвързания периндоприлат. Свързването с плазмените протвини на периндоприлат е 20%, предимно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.

Елиминиране

Периндоприлат се елиминира с урината, а терминалният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 часа, като стационарно състояние се постига в рамките на 4 дни.

Елиминирането на периндоприлат намалява при пациенти в старческа възраст, а също и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатьчност. Адаптирането на дозата при бъбречна недостатьчност е желателно да става в зависимост от степента на увреждане (креатининов клирънс).

Диализният клирънс на перивдоприлат е 70 ml/min.

Кинетиката на периндоприл се променя при пациенти с цироза: чернодробният клирънс на изходната молекула намалява наполовина. Все пак, количеството на образувания периндоприлат не намалява, поради което не се налага адаптиране на дозат.

Показания

Хипертония

  • Лечение на хипертония

Сърдечна недостатъчност

  • Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност

Стабилна исхемична болест на сърцето

  • Понижаване на риска от сърдечни събития при пациенти с анамнеза за инфаркт на миокарда и/или реваскуларизация

Противопоказания

  • Свръхчувствителност към активното вещество, някое от помощните вещества или други АСЕ-инхибитори
  • Анамнеза за ангиоедем (едем на Quincke), свързан с предшестваща терапия с АСЕ-инхибитор
  • Наследствен/идиопатичен ангиоедем
  • Втори и трети триместьр на бременносгга
  • Едновременната употреба на периндоприлов тозилат и алискирен-съдържащи продукги е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2)

Специални предупреждения и предпазни мерки

Стабилна исхемична болест на сърцето

Ако през първия месец от лечението с периндоприл настъпи епизод на нвстабилна ангина пекторис (голям или не), преди продължаване на лечението трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението полза/риск..

Хипотония

АСЕ инхибиторите може да доведат до понижение на артериапното налягане. Симптоматична хипертония се наблюдава рядко при пациенти с неусложнена хипертония и е по-вероятно да настьпи при пациенти с хиповолемия, т.е. на диуретична терапия, ограничения на сол в диетата, диализа, диария или повръщане, или които имат тежка ренин-зависима хипертония. При пациентисъс симптоматична сърдечна недостатъчност със или без придружаваща бъбречна недостатъчност се наблюдава клинично изявена хипотония. Това е по-вероятно да се появи при пациенти с по-тежки степени на сърдечна недостатъчност, което се определя от употребата на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционална бъбречна недостатьчност. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, началото на терапията и адаптнрането на дозите трябва да бъде внимателно мониторирано. Подобни съображения са валидни и при пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които внезапно понижение на артериалното налягане би могло да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.

При развитие на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение на гръб и, ако е необходимо да му се приложи интравенозна инфузия на 9 mg/ml (0,9%) разтвор на натриев хлорид. Преходна хипотонична реакция не е противопоказание за продължаване на лечението, като последващите дози може да се приложат обикновено без проблеми веднага след като артериалното наляганв се повиши след увеличаване на обема.

При някои пациенти със застойна сърдечна недостатьчност, които са с нормално или ниско кръвно налягане, периндоприл може да доведе до допълнително понижаване на системното артериално налягане. Този ефект е очакван и обикновено не е причина за спиране на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да е необходимо понижаване на дозата на периндоприлов тозилат или спиране на приложението му.

Стеноза на аортна или митрална клапа, хипертрофична кардиомиопатия

Както и при другите АСЕ-инхибитори, периндоприл тозилат трябва да се използва предпазливо при пациенти с митрална клапна стеноза и обструкция на изхода на лява камера като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.

Бъбречни увреждания

При бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 60 ml/min) началната доза на периндоприл трябва да бъде определена в зависимост от креатининовия клирънс на пациента, а впоследствие като функция на отговора на пациента иа лечението. Рутинно мониториране на калий и креатинин е част от нормалната медицинска практика за тези пациенти. 

При пациенти с клинично проявена сърдечна недостатьчност, хипотонията спед започване на терапия с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително увреждане на бъбречната функция. В тази ситуация е докпадвано за остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.

При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек, които са на лечение с АСЕ-инхибитори е наблюдавано обикновено обратимо след спиране на терапията повишение на уреята в кръвта и серумния креатинин. Това е по-вероятно при пациенти с бъбречна недостатьчност. Ако е налице реновазална хипертония, има повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатьчност. При тези пациенти лечението трябва да започне под непосредствено лекарско наблюдение с ниски дози и внимателно титриране на дозата. Тъй като лечението с диуретици може да допринесе за горното, употребата им трябва да бъде спряна, а бъбречната функция да се мониторира през първите седмици от тералията с периндоприлов тозилат.

Някои пациенти с хипертония и без изявено предварително бъбречно съдово заболяване са развили повишение на уреята в кръвта и серумния креатинин, които обикновено са леки и преходни, особено ако периндоприл се прилага заедно с диуретик. Това е по-вероятно да настъпи при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане. Може да се наложи намаление на дозата и/или спиране на диуретика и/или периндоприлов тозилат.

Пациенти на хемодиализа

При пациенти на хемодиализа с високопропускливи мембрани и лекувани едновременно с АСЕ-инхибитор са докладвани анафилактоидни реакции. При такива пациенга трябва да се обсъди употреба на различен вид диализна мембрана или различен клас антихипертензивно лекарство.

Бъбречна недостатъчност

Няма опит от приложението на периндоприл при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация.

Свръхчувствителност, ангиоедем

Рядко при пациенти на лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, включително периндоприл са съобщавани ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса. Това може да се прояви във всеки един момент от лечението. В такива случаи употребата на периндоприл трябва да бъде спряна незабавно и да се предприеме адекватно мониториране, така че да се гарантира пълно изчезване на симптомите преди изписването на пациента. В случай, че отокът е ограничен само по лицето и устните, състоянието обикновено се овладява без лечение, въпреки че антихистамините се използват успешно за облекчаване на симптомите.

Ангиоедем с ларингеален оток може да бъде фатален. При ангажиране на езика, глотиса или ларинкса с възможна обструкция на дихателните пътища, незабавно трябва да се започне спешна терапия. Тя може да включва подкожно приложение на адреналин и/или мерки за осигуряване проходимост на дихателните пътища.

Пациентите трябва да са под непосредствено лекарско наблюдение до пълно и трайно изчезване на симптомите. Пациенти с анамнеза за ангиоедем несвързан с терапия с АСЕ-инхибитори, може да са с повишен риск от ангиоедем когато получават АСЕ-инхибитор.

Рядко при пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори е съобщавано за интестинален ангиоедем. Тези пациенти се представят с коремна болка (със или без гадене и повръщане); в някои случаи не е имало предшестващ фациален ангиоедем, а нивата на Сl-естеразата са били нормални. Ангиоедем е бил диагностициран с процедури, включващи абдоминална КТ или ултразвукова диагностика, или по време на операция, а симптомите са изчезвали след спиране употребата на АСБ-инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциалната диагноза на пациенти с АСЕ-инхибитори и коремна болка.

Анафилактоидни реакции по време на LDL афереза

Рядко пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори по време на LDL афереза с декстран сулфат са получавали животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез временно спиране на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка аферезна процедура.

Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация

Пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори по време на десенсибилизиращо лечение (с hymenoptera venom) са получавали анафилактондни реакции. При същите пациенти тези реакции са били избегнати с временно спиране употребата на АСЕ-инхибитора, но са се появявали отново при непреднамерена повторна употреба.

Чернодробна недостатъчност

Рядко употребата на АСЕ-инхибитори се свързва със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори, които развият жълтеница или подчертано повишение в нивата на чернодробните ензими, трябва да спрат употребата на АСЕ-инхибитора и да получат адекватно медицинско проследяване.

Неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения, анемия

При пациенти на лечение с АСЕ инхибитори са получени съобщения за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложнения, неутропенията се проявява рядко. Перивдоприл трябва да се използва изключително предпазливо при пациенти с колагенози, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид, или в комбинация от тези усложняващи фактори, особено при предшестващо увреждане на бъбречната функция. Някои от тези пациенти са развили тежки инфекции, които в малък брой случаи не са отговорили на интензивна антибиотична терапия. Ако при такива пациенти се използва периндоприл се препоръчва периодично мониториране на левкоцитния брой, като пациентите трябва да бъдат информирани, че трябва да съобщават за всеки признак на инфекция (напр. възпалено гърло, повишена температура).

Раса

Пациентите от афро-американски произход, които са на лечение с АСЕ-инхибитори са с повисока честота на ангиоедем в сравнение с другите раси.

Както и при останалите АСЕ-инхибитори, периндоприл очевидно е по-слабо ефективен по отношение понижаване на артериалното налягане при пациенти от черната раса в сравнение с пациенти с друга расова принадлежност, вероятно поради по-високата честота на ниски ренинови нива в тази популация.

Кашлица

При употреба на АСЕ-инхибитори се съобщава за суха кашлица. Тя обикновено е непродуктивна, персистираща и изчезва при спиране на лечението. Кашлицата свързана с употребата на АСЕ-инхибитори трябва да се има предвид като част от диференциалната диагноза на кашлицата.

Хирургия, анестезия

При пациенти, на които предстои голяма операция ипи анестезия с лекарства, които имат хипотонично действие, периндоприл може да блокира образуването на ангиотензин II вторично, като компенсация на освобождаването на ренин. Поради това се препоръчва лечението да бъде спряно, ако е възможно един ден преди операцията. При поява на хипотония, за която се предполага, че се дължи на този механизъм, тя може да бъде коригирана с обемно заместване.

Хиперкалиемия

При някои пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл е наблюдавано повишение на серумния калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват такива като бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, хипоалдостеронизъм, интеркурентни заболявания, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калийсъхраняващи диуретици (като спиронолактон, еплеренон, триамгерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта; или онези пациенти, които приемат други лекарства водещи до повишение на серумния калий (напр. хепарин, ко-тримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с увредена бъбречна функция може да доведе до значително повишение на серумния калий. Хиперкалиемията може да е причина за сериозни, понякога фатални аритмии. Ако съпътстващата употреба на гореспоменаттгге средства се счита за необходима, те трябва да се използват предпазливо и с често мониториране на серумния калий.

Диабет

При пациенти с диабет и предшестващо лечение с перорални антидиабетни средства или инсулин, а именно през първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори, трябва да се провежда строг контрол на нивото на кръвната захар.

Литий

Комбинацията от литий и периндоприл като цяло не се препоръчва.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта

Комбинацията на периндоприл и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калийсъдържащи заместители иа солта обикновено не се препоръчва.

Бременност

Лечението с АСЕ-инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако терапията с АСЕ-инхибитори не се счита за съществена, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕинхибитори трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия.

Приложение

Дозировка

Дозата трябва да е индивидуална, съобразно особеностите на пациента и отговора на артериалното налягане.

Хипертония

Запринел може да се използва като монотерапия или в комбинация с други класове антихипертензивна терапия.

Препоръчителната начална доза е 5 mg веднъж дневно сутрин.

Пациенти с изразено активиране на ренин-ангиотегоин-алдостероновата система (по-специално с реновазална хипертония, дехцдратация или намалено ниво на елекгролитите, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) може да развият внезапно рязко понижение на артериалното налягане след първоначалната доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2,5 mg, а лечението трябва да започва под лекарско наблюдение.

Дозата може да се повиши до 10 mg веднъж дневно след един месец лечение.

След започване на лечение с периндоприл може да се появи симптоматична хипотония; това е по-вероятно при пациенти, които вече се лекуват с диуретици. Препоръчва се повишено внимание, тъй като тези пациенти може да са с нарушено водно-електролитио равновесие.

Ако е възможно, лечението с диуретици трябва да бъде спряно 2 до 3 дни преди започване на терапията с периндоприлов тозилат.

При пациенти с хипертония, при които спиране на диуретичната терапия е невъзможно, лечението с периндоприлов тозилат трябва да започне с доза от 2,5 mg. Трябва да се мониторират бъбречната функция и серумния калий. В последствие дозата на периндоприлов тозилат трябва да се адаптира съобразно отговора на артериалното налягане. Ако е необходимо, диуретичната терапия може да бъде продължена.

При хора в старческа възраст лечението трябва да започне с доза от 2,5 mg, която прогресивно да се повишава до 5 mg след един месец и до 10 mg, ако е необходимо, в зависимост от бъбречната функция.

Симптоматична сърдечна недостатъчност

Препорьчително е периндоприл в комбинация с диуретици, които не съхраняват калий и/или дигоксин и/или бета-блокер да се въведе под стриктно лекарско наблюдение, с препоръчителна начална доза от 2,5 mg, приета сутрин. Тази доза, ако се понася може да се повиши след 2 седмици до 5 mg веднъж дневно. Адаптирането на дозата трябва да е в зависимост от кпиничния отговор на всеки отдепен пациент.

При тежка сърдечна недостатьчност и при други пациенти, за които се счита че са с висок риск (пациенти с увредена бъбречна функция и тенденция към електролитни нарушения, пациенти които получават съпътстващо лечение с диуретици и/или лечение с вазодипататори), лечението трябва да се започва само под внимателно наблюдение.

При пациенти с висок риск от развитие на симптоматична хипотония, т.е. пациенти с ниско ниво на солите, с или без хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или такива, които получават мощна диуретична терапия трябва да се коригират тези състояния преди започване на терапия с периндоприлов тозилат. Преди и по време на лечение с периндоприлов тозилат, трябва да се провежда стриктно мониториране на артериалното налягане, бъбречната функция и серумния калий.

Стабилна исхемича болест на сърцето

Лечението с периндоприлов тозилат трябва да започне с доза от 5 mg веднъж дневно в продължение на две седмици, след което да се повиши до 10 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция и при условие, че дозата от 5 mg e била понесена добре от пациента.

Специални популации

Хора в старческа възраст трябва да получават доза от 2,5 mg веднъж дневно в продължение на една седмица, следващата седмица 5 mg веднъж дневно, преди дозата да се повиши до 10 mg в зависимост от бъбречната функция. Дозата трябва да се повишава само, ако по-ниската доза е била понесена добре.

Бъбречна недостатъчност

Дозата при пациенти с бъбречно увреждане трябва да се определи в зависимост от креатининовия клирънс.

Адаптиране на дозата при бъбречно увреждане
Креатининов клирънс (ml/min) Препоръчителна доза
ClCR >/= 60 5 мг дневно
30 < ClCR < 60 2,5 мг дневно
15 < ClCR <30 2,5 мг дневно през ден
Пациенти на хемодиализа
ClCR <15 2,5 мг в деня на диализа

За пациенти на хемодиализа дозата трябва да се приема след диализата.

Чернодробно увреждане

При пациенти с чернодробно увреждане не се изисква адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Ефикасностга и безопасността на периндоприл при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. 

Начин на приложение

Препоръчва се Запринел да се приема веднъж дневно, сутрин преди хранене.

Бременност

Употребата на АСЕ-инхибитори не се препоръчва през първия триместър на бременността. Употребата на АСЕ-инхибитори е противопоказана през втория и третия триместър на бременността.

Епидемиологичните данни относно тератогенния риск от прилагане на АСЕ-инхибитори през първия триместър от бременността не са убедителни; въпреки това леко повишение на риска не може да бъде изключено. При пациентки, при които продължаване на започналото лечение с АСЕ инхибитори се счита за наложително, е необходимо при планиране на бременност да се смени антихипертензивната терапия с алтернативна, с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако се установи бременност, лечението с АСЕ-инхибитори трябва да се прекрати незабавно и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение.

Излагането на плода на действието на АСЕ-инхибитори по врвме на втория и третия триместьр е свързано с възникване на фетотоксичност (влошаване на бъбречната функция, олигохидрамнион, забавено вкостяване на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия). Ако се установи експозиция на АСЕ-инхибитори от началото на втория триместьр на бременността е препоръчително провеждане на ултразвуково изследване за проследяване на бъбречната функция и черепа на плода. Новородените, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори трябва да бъдат стриктио проследявани за поява на хипотония.

Кърмене

Тъй като няма информация относно употребата на периндоприл по време на кърмене, периндоприл не се препоръчва за употреба през този период, като се предпочита използване на алтернативна терапия с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Фертилитет

Във високи дози периндоприл може да понижи фертилитета на мъжки плъхове. Ефектите върху фертилитета на периндоприл или индапамид при хора не са известни.

Шофиране и работа с машини

Периндоприл няма или има пренебрежим ефект върху способността за шофиране и работа с машини, но при някои пациенти може да възникнат индивидуални реакции свързани с ниско кръвно налягане, особено в началото на лечението или в комбинация с други антихипертензивни лекарства.
Като резултат способността за шофиране и работа с машини може да бъде нарушена.

Взаимодействия

Диуретици

Пациенти на лечение с диуретици и особено тези, които са с хиповолемия или диселектролитемия може да получат силно понижение на крьвното налягане след започване на терапията с АСЕ-инхибитори. Вероятността за хипотензивни ефекти може да се намали чрез спиране употребата на диуретика, повишаване на съдовия обем или прием на сол преди започване на терапията с ниска и прогресивно нарастваща доза периндоприл.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта

Въпреки че нивото на серумния калий обикновено остава в нормалните граници, при някои пациенти на лечение с периндоприл може да се появи хиперкалиемия. Калий-съхраняващите диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки, или калийсъдържащите заместители на солта може да доведат до значително повишение на серумния калий. Поради това комбинацията на периндоприл с гореспоменатите лекарства не се препоръчва. Ако съпътстващата употреба е показана, поради доказана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с редовно мониториране на серумния калий.

Литий

При едновременното приложение на литий с АСЕ-инхибитори е съобщавано за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсични прояви. Съпътстващата употреба на тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и повишаване на вече високия риск от литиева токсичност с АСЕ-инхибитори. Употребата на периндоприл с литий не се препоръчва, но ако комбинацията се счита за доказано необходима, трябва да се провежда внимателно мониториране на серумните нива на литий.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) включително аспирин >/= 3 g/дневно

Когато АСЕ-инхибитори се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалнтелни дози, СОХ2-инхибитори и неселективни НСПВС) може да се наблюдава отслабване на антихипертензивния ефект. Съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с предварително увредена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се обсъди мониториране на бъбречната функция след започване на съпътстващата терапия, както и периодично след това.

Антихипертензивни средства и вазодилататори

Съпътстващага употреба на тези лекарства може да усили хипотензивните ефекти на периндоприл. Съпътстващата употреба с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи артериалното налягане.

Рацекадотрил

Известно е, че АСЕ инхибиторите (като периндоприл) предизвикват ангиоедем. Този риск може да бъде повишен при едновременна употреба с рацекадотрил (лекарство, използвано при остра диария).

mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус)

Пациентите на съпътстваща терапия с mTOR инхибитори могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем.

Ко-тримоксазол (триметоприм, сулфаметоксизал)

Пациенти, получаващи съпътстващо ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), може да бъдат изложени на повишен риск от хиперкалиемия.

Антидиабетни средства

Епидемиологични проучвания са показали, че едновременното приложение на АСЕ-инхибитори и антидиабетни лекарства (инсулин, перорални хипогликемизиращи средства) може да доведе до усилване на понижаващия кръвната захар ефект с риск от хипогликемия. Този феномен изглежда е по-вероятно да се прояви през първите седмици от комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.

Трициклични антидепресанти, антипсихотици, анестетици

Съпътстваща употреба на някои анестетици, трициклични антидепресанти и антипсихотици с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително понижение на артериалното налягане.

Симпатикомиметици

Симпатикомиметиците може да намалят антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите.

Ацетилсалицилова киселина, тромболитици, бета-блокери, нитрати

Периндоприл може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина (когато се използва като тромболитик), тромболитици, бета-блокери и/или нитрати.

Злато

Нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) са описани рядко при пациенти на терапия с инжекционно злато (натриев ауротномалат) и съпътства терапия с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл.

Нежелани реакции

По време на лечението с периндоприл са наблюдавани следните нежелани лекарствеци реакции, които се класифицират по следната честота:
  • много чести (>1/10)
  • чести (>/=1/100, <1/10)
  • нечести (>/=1/1000, <1/100)
  • редки (>/= 1/10000, <1/1000)
  • много редки (<1/10000)
  • с неизвестна честота (оценка на честотата не може да бъде направена от наличните данни)

Нарушение на кръвта и лимфната система

  • Понижение на хемоглобина и хематокрита, тромбоцитопения, левкопения/неутропения, и случаи на агранулоцитоза или панцитопения са съобщавани много рядко. При пациенти с вроден дефицит на G-6PDH са докладвани много редки случаи на хемолитична анемия 

Нарушения на метаболизма и храненето

  • С неизвестна честота: хипогликемия 

Психични нарушения

  • Нечести: нарушвния на съня или настроението

Нарушения на нервната система

  • Чести: главоболие, замаяност, вертиго, парестезия
  • Много редки: обърканост

Нарушения на очите

  • Чести: зрителни нарушения

Нарушения на ухото и лабиринта

  • Чести: тинитус

Сърдечни нарушения

  • Много редки: аритмия, ангина пекторис и миокарден инфаркт, вероятно вторично на тежка хипотония при високорискови пациенти

Съдови нарушения

  • Чести: хипотония и ефекти дъпжащи се на хипотонията
  • Много редки: инсулт, вероятно вторичен след тежка хипотония при високо-рискови пациенти 
  • С неизвестна честота: васкулит

Респиоаторни гръдни и медиастинални нарушения

  • Чести: кашлица, диспнея
  • Нечести: бронхоспазъм
  • Много редки: еозинофилна пневмония, ринит

Стомашно-чревни нарушения

  • Чести: гадене, повръщане, коремна болка, дисгезия, диспепсия, диария, констипация
  • Нечести: сухота в устата
  • Много редки: панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

  • Много редки: хепатит, цитолитичен или холестатичен 

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

  • Чести: обрив, пруритус
  • Нечести: ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса, уртикария
  • Редки: влошаване на псориазис
  • Много редки: еритема мултиформе

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителните тъкани

  • Чести: мускулни крампи

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

  • Нечести: бъбречна недостатьчност
  • Много редки: остра бъбречна недостатъчност

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

  • Нечести: импотентност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

  • Чести: астения
  • Нечести: изпотяване
Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Други продукти с активна съставка периндоприл

Коментари