Лекарства и добавки

Запринел 2.5 мг филмирани таблетки

0.00 лв.
Име на английски език:

Zaprinel 2.5 mg film-coated tablets

Търговски имена в ЕС/ЕИП:

Perivol

Активни съставки:

периндоприл (perindopril)

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: АСЕ-инхибитори.

Механизъм на действие

Периндоприл е инхибитор на ензима, който превръща ангиотензин 1 в ангиотензин II (ангиотензин-конвертиращия ензим, АСЕ). Конвертиращият ензим или киназа е екзопептидаза, която позволява превръщането на ангиотензин I във вазоконстриктора ангиотензин II, както и причинява разпадане на вазодилалатора брадикинин в неактивен хептапептид. Инхибирането на АСЕ води до намаляване на ангиотензин II в плазмата, което от своя страна е причина за повишаване на плазмената ренинова активност (чрез инхибиране на отрицателната обратна връзка в освобождаването на ренин) и намалена секреция на алдостерон. Тъй като АСЕ инактивира брадикинин, инхибирането на АСЕ резултира и в повишена активност на циркулиращата и локална каликреин-кининови системи (a no този начин активиране на системата на простагландини). Възможно е този механизъм да допринася за понижаващото кръвното налягане действие на АСЕ инхибиторите и е частично отговорен за определени техни нежелани реакции (напр. кашлица).

Периндоприл действа чрез неговия активен метаболит периндоприлат. Останалите метаболити не показват инхибираща АСЕ активност in vitro.

Клинична ефективност и безопасност

Хипертония

Периндоприл е активен във всички степени на хипертония: лека, умерено тежка и тежка; наблюдава се понижение на систолното и диастолно налягане както в легнало, така и в изправено положение.

Периндоприл понижава периферното съдово съпротивление, като по този начин намалява артериалното налягане. Като следствие се повишава периферния кръвоток без ефект върху сърдечната честота.

Като правило се повишава бъбречния кръвоток, а гломерулната филтрация (GFR) остава непроменена.

Антихипертензивната активност е максимална между 4 и 6 часа след еднократна доза и се поддържа в продължение най-малко на 24 часа: най-слабият ефект е около 87-100% от пиковите ефекти.

Понижаване на артериалното налягане настьпва бързо. При пациенти, които отговарят на лечението, нормализиране се постига в рамките на един месец и персистира без прояви на тахифилаксия.

Спиране на лечението не води до rebound феномен.

Периндоприл намалява левокамерната хипертрофия.

При хора е потвърдено, че периндоприл проявява вазодилатиращи свойства. Той подобрява еластицитета на големите артерии и намалява съотношението лумен:медия на малките артерии.

Допълнителна терапия с тиазидни диуретици води до синергия от адитивен тип. Комбинация на АСЕ-инхибитор и тиазиди понижава риска от хипокалиемия, дължаша се на лечение с диуретик.

Сърдечна недостатъчност

Периндоприл намалява работата на сърцето, като намалява пре- и следнатоварването.

Проучвания при пациенти със сърдечна недостатъчност са показали:

  • понижение на налягането на пълнене на лява и дясна камера
  • понижение на тоталното периферно съдово съпротивление
  • повишение на ударния обем и подобрен сърдечен индекс

В сравнителни проучвания първото приложение на 2,5 mg периндоприл аргинин на пациенти с лека до умерено тежка сърдечна недостатъчност, не е свързано със значимо понижение на артериалното налягане в сравнение с плацебо.

Стабилна исхемична болест на сърцето

Комбинация от различни проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечносъдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери. АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Фармакокинетика

Абсорбация

След перорално приложение, абсорбцията на периндоприл е бърза и пикови плазмени концентрации се достигат в рамките на един час. Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час.

Периндоприл е лекарство прекурсор. Двадесет и седем процента от приложената доза периндоприл достига кръвообращението като активен метаболит периндоприлат; периндоприл се разпада до други пет метаболита, които са неактивни. Пиковата плазмена концентрация на периндоприлат се достига в рамките на 3 до 4 часа.

Приема на храна намалява превръщането до периндоприлат, следователно бионаличностга, периндоприл аргинин трябва да се прилага перорално като еднократна доза сутрин преди хранене.

Доказана е линейна взаимовръзка между дозата на периндоприл и неговата плазмена експозиция.

Разпределение

Обемът на разпределение е приблизително 0,2 l/kg за несвързания периндоприлат. Свързването с плазмените протеини на периндоприлат е 20%, предимно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.

Елиминиране

Периндоприлат се елиминира с урината, а терминалният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 часа, като стационарно състояние се постига в рамките на 4 дни.

Елиминирането на периндоприлат намалява при пациенти в старческа възраст, а също и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. Адаптирането на дозата при бъбречна недостатьчност е желателно да става в зависимост от степента на увреждане (креатининов клирънс).

Показания

Хипертония

Лечение на хипертония.

Сърдечна недостатъчност

Лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност.

Стабилна исхемична болест на сърцето

Понижаване на риска от сърдечни събития при пациенти с анамнеза за инфаркт на миокарда и/или реваскуларизация.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество, някое от помощните вещества или други АСЕ-инхибитори.
Анамнеза за ангиоедем (едем на Quincke) свързан с предшестваща терапия с АСЕинхибитор.
Наследствен/идиопатичен ангиоедем. 
Втори и трети триместър на бременността. 
Едновременната употреба на периндоприлов тозилат и алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2 ).

Специални предупреждения и предпазни мерки

Стабилна исхемична болест на сърцето

Ако през първия месец от лечението с периндоприл настъпи епизод на нестабилна ангина пекторис (голям или не), преди продължаване на лечението трябва да се извърши внимателна оценка на съотношението полза/риск.

Хипотония

АСЕ инхибиторите може да доведат до понижение на артериалното налягане. Симптоматична хипертония се наблюдава рядко при пациенти с неусложнена хипертония и е по-вероятно да настьпи при пациенти с хиповолемия. т.е. на диуретична терапия, ограничения на сол в диетата, диализа, диария или повръщане, или които имат тежка ренин-зависима хипертония. При пациенти със симптоматична сърдечна недостатьчност, със или без придружаваща бъбречна недостатьчност се наблюдава клинично изявена хипотония. Това е по-вероятно да се появи при пациенти с по-тежки степени на сърдечна недостатъчност, което се определя от употребата на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или функционална бъбречна недостатьчност. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, началото на терапията и адаптирането на дозите трябва да бъде внимателно мониторирано. Подобни съображения са валидни и при пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, при които внезапно понижение на артериалното налягане би могло да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчно-съдов инцидент.

При развитие на хипотония, пациента трябва да бъде поставен в легнало положение на гръб и ако е необходимо да му се приложи интравенозна инфузия на 9 mg/ml (0,9%) разтвор на натриев хлорид. Преходна хипотонична реакция не е противопоказание за продължаване на лечението, като последващите дози може да се приложат обикновено без проблеми веднага след като артериалното налягане се повиши след увеличаване на обема.

При някои пациенти със застойна сърдечна недостагьчност, които са с нормално или ниско кръвно налягане, периндоприл може да доведе до допълнително понижаване на системното артериално налягане. Този ефект е очакван и обикновено не е причина за спиране на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да е необходимо понижаване на дозата на периндоприлов тозилат или спиране на приложението му.

Стеноза на аортна или митрална клапа/хипертрофична кардиомиопатия

Както и при другите АСЕ-инхибитори, периндоприлов тозилат трябва да се използва предпазливо при пациенти с митрална клапна стеноза и обструкция на изхода на лява камера като аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.

Бъбречно увреждане

При бъбречно увреждане (креатининов клърънс < 60 ml/min) началната доза на периднолрил трябва да бъде определена в зависимост от креатининовия клирънс на пациента, а впоследствие като функция на отговора на пациента на лечението. Рутинно мониториране на калий и креатинин е част от нормалната медицинска практика за тези пациенти.

При пациенти с клинично проявена сърдечна недостатъчност, хипотония след започване на терапия с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително увреждане на бъбречната функция. В тази ситуация е докладвано за остра бъбречна недостатъчност, обикновено обратима.

При някои пациенти с двустранна стеноза на бъбречната артерия или стеноза на артерията на единствен бъбрек, които са на лечение с АСЕ-инхибитори е наблюдавано обикновено обратимо след спиране на терапията повишение на уреята в кръвта и серумния креатинин. Това е повероятно при пациенти с бъбречна недостатъчност. Ако е налице реновазална хипертония, има повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатьчност. При тази пациенти лечението трябва да започне под непосредствено лекарско наблюдение с ниски дози и внимателно титриране на дозата. Тъй като лечението с диуретици може да допринесе за горното, употребата им трябва да бъде спряна, а бъбречната функция да се мониторира през първите седмици от терапията с периндоприлов тозилат.

Някои пациенти с хипертония и без изявено предварително бъбречно съдово заболяване са развили повишение на уреята в кръвта и серумния креатинин, които обикновено са леки и преходни, особено ако периндоприл се прилага заедно с диуретик. Това е по-вероятно да настъпи при пациенти с предшестващо бъбречно увреждане. Може да се наложи намаление на дозата и/или спиране на диуретика и/или периндоприлов тозилат.

Пациенти на хемодиализа

При пациенти на хемодиализа с високолропускливи мембрани и които получават АСЕ-инхибитор са докладвани анафилактоидни реакции. При такива пациенти трябва да се обсъди употреба на различен вид диализни мембрани или различен клас антихипертензивни лекарства.

Бъбречна трансплантация

Няма опит от приложението на периндоприл при пациенти със скорошна бъбречна трансплантация.

Свръхчувствителност/ангиодем

Рядко при пациенти на лечение с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, включително периндоприл са съобщавани ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса. Това може да се прояви във всеки един момент от лечението. В такива случаи употребата на периндоприл трябва да бъде спряна незабавно и да се гтредприеме адекватно мониториране, така че да се гарантира пълно изчезване на симптомите преди изписването на пациента. В случай, че отокът е ограничен само по лицето и устните, състоянието обикновено се овладява без лечение, въпреки че антихистамините се използват успешно за облекчаване на симптомите.

Ангиоедем с ларингеален оток може да бъде фатален, При ангажиране на езика, глотиса или ларинкса с възможна обструкция на дихателните пътиша, незабавно трябва да се започне спешна терапия. Тя може да включва подкожно приложение на адреналин и/или мерки за осигуряване проходимост на дихателните пътища. Пациентите трябва да са под непосредствено лекарско наблюдение до пълно и трайно изчезване на симптомите.

Пациенти с анамнеза за ангиоедем несвързан с терапия с АСЕ-инхибитори, може да са с повишен риск от ангиоедем когато получават АСЕ-инхибитор.

Рядко при пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори е съобщавано за интестинален ангиоедем. Тези пациенти се представят с коремна болка (със или без гадене и повръщане); в някои случаи не е имало предшестващ фациален ангиоедем, а нивата на СI-естеразата са били нормални. Ангиоедем е бил диагностициран с процедури, включващи абдоминална КТ или ултразвукова диагностика, или по време на операция, а симптомите са изчезвали след спиране употребата на АСЕ-инхибитора. Интестиналният ангиоедем трябва да се включва в диференциалната диагноза на пациенти с АСЕ-инхибитори и коремна болка.

Анафилактоидни реакции по време на LDL афреза

Рядко пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори пo време на LDL афереза с декстран сулфат са получавали животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции се избягват чрез временно спиране на терапията с АСЕ-инхибитор преди всяка аферезна процедура.

Анафилактоидни реакции по време на десенсибилизация

Пациенти, които са на лечение с АСЕ-инхибитори по време на десенсибилизиращо лечение (с hymenoptera venom) са получавали анафилактоидни реакции. При същите пациенти тези реакции са били избегнати с временно спиране употребата на АСЕ-инхибитора, но са се появявали отново при непреднамерена повторна употреба.

Чернодробна недостатъчност

Рядко употребата на АСЕ-инхибитори се свързва със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори, които развият жълтеница или подчертано повишение в нивата на чернодробните ензими, трябва да спрат употребата на АСЕ-инхибитора и да получат адекватно медицинско проследяване.

Неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения, анемия

При пациенти на лечение с АСЕ инхибитори са получени съобщения за неутропения/агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложнения, неутропенията се проявява рядко. Периндоприл трябвада се използва изключително предпазливо при пациенти с колагенози, на имуносупресивна терапия, лечение с алопуринол или прокаинамид, или в комбинация от тези усложняващи фактори, особено при предшестващо увреждане на бъбречната функция. Някои от тези пациенти са развили тежки инфекции, които в малък брой случаи не са отговорили на интензивна антибиотична терапия. Ако при такива пациенти се използва периндоприл се препоръчва периодично мониториране на левкоцитния брой, като пациентите трябва да бъдат информирани, че трябва да съобщават за всеки признак на инфекция (напр. възлалено гърло, повишена температура).

Раса

Пациентите от афро-американски произход, които са на лечение с АСЕ-инхибитори са с повисока честота на ангиоедем в сравнение с другите раси.

Както и при останалите АСЕ-инхибитори, периндоприл очевидно е по-слабо ефективен по отношение понижаване на артериалното налягане при пациенти от черната раса в сравнение с пациенти с друга расова принадлежност, вероятно поради по-високата честота на ниски ренинови нива в тази популация.

Кашлица

При употреба на АСЕ-инхибитори се съобщава за суха кашлица. Тя обикновено е непродуктивна, персистираща и изчезва при спиранс на лечението. Кашлицата свързана с употребата на АСЕ-инхибитори трябва да се има предвид като част от диференциалната диагноза на кашлицата.

Хирургия, анестезия

При пациенти, на които предстои голяма операция или анестезия с лекарства, които имат хипотонично действие, периндоприл може да блокира образуването на ангиотензин II вторично, като компенсация на освобождаването на ренин. Поради това се препоръчва лечението да бъде спряно, ако е възможно един ден преди операцията. При поява на хипотония, за която се предполага, че се дължи на този механизъм, тя може да бъде коригирана с обемно заместване.

Хиперкалиемия

При някои пациенти на лечение с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл е наблюдавано повишение на серумния калий. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват такива като бъбречна недостатъчност, влошена бъбречна функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, интеркурентни заболявания, по-специално дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калий-съхраняващи диуретици (като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта; или онези пациенти, които приемат други лекарства водещи до повишение на серумния калий (като хепарин). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици или калий-съдържащи заместители на солта, особено при пациенти с увредена бъбречна функция може да доведе до значително повишение на серумния калий. Хиперкалиемията може да е причина за сериозни, понякога фатални аритмии. Ако съпътстващата употреба на гореспоменатите средства се счита за необходима, те трябва да се използват предпазливо и с често мониториране на серумния калий.

Диабет

При пациенти с диабет и предшестващо лечение с перорални антидиабетни средства или инсулин, а именно през първия месец от лечението с АСЕ-инхибитори, трябва да се провежда строг контрол на нивото на кръвната захар.

Литий

Комбинацията от литий и периндоприл като цяло не се препоръчва.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта

Комбинацията на периндоприл и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки-'или калийсъдържащи заместители на солта обикновено не се препоръчва.

Бременност

Лечението с АСЕ-инхибитори не трябва да се започва по време на бременност. Освен ако терапията с АСЕ-инхибитори не се счита за съществена, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност по време на бременност. При установяване на бременност, лечението с АСЕинхибитори трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия.

Двойно блокиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РААС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен. Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане. АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Помощни вещества

Поради съдържанието на лактоза монохидрат, пациентите с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост или Lapp-лактазен дефицит не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Приложение

Начин на приложение

Препоръчва се Запринел да се приема веднъж дневно, сутрин преди хранене. Дозата трябва да е индивидуална, съобразно особеностите на пациента и отговора на артериалното налягане.

Дозировка

Хипертония

Запринел може да се използва като монотерапия или в комбинация с други класове за антихипертензивна терапия.

Препоръчителната начална доза е 5 mg веднъж дневно сутрин.

Пациенти с изразено активиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (по-специално с реновазална хипертония, дехидратация или намалено ниво на електролитите, сърдечна декомпенсация или тежка хипертония) може да развият внезапно рязко понижение на артериалното налягане след първоначалната доза. При такива пациенти се препоръчва начална доза от 2,5 mg, a лечението трябва да започва под лекарско наблюдение.

Дозата може да се повиши до 10 mg веднъж дневно след един месец лечение.

След започване на лечение с периндоприл може да се появи симптоматична хипотония; това е по-вероятно при пациенти, които вече се лекуват с диуретици. Тъй като тези пациенти може да са с нарушено водно-електролитно равновесие се препоръчва предпазливост.

Ако е възможно, лечението с диуретици трябва да бъде спряно 2 до 3 дни преди започване на терапията с периндоприлов тозилат.

При пациенти с хипертония, при които спиране на диуретичната терапия е невъзможно, лечението с периндоприлов тозилат трябва да започне с доза от 2,5 mg. Трябва да се мониторират бъбречната функция и серумния калий. В последствие дозата на периндоприлов тозилат трябва да се адаптира съобразно отговора на артериалното налягане. Ако е необходимо, диуретичната терапия може да бъде продьлжена.

При хора в старческа възраст лечението трябва да започне с доза от 2,5 mg, която прогресивно да се повишава до 5 mg след един месец и до 10 mg, ако е необходимо в зависимост от бъбречната функция.

Симптоматична сърдечна недостатъчност

Препоръчително е периндоприл в комбинация с диуретици, които не съхраняват калий и/или дигоксин и/или бета-блокер да се въведе под стриктно лекарско наблюдение, с препоръчителна начална доза от 2,5 mg, приета сутрин. Тази доза, ако се понася може да се повиши след 2 седмици до 5 mg веднъж дневно. Адаптирането на дозата трябва да е в зависимост от клиничния отговор на всеки отделен пациент.

При тежка сърдечна недостатъчност и при други пациенти, за които се счита, че са с висок риск (пациенти с увредена бъбречна функция и тенденция към електролитни нарушения, пациенти които получават съпътствашо лечение с диуретици и/или лечение с вазодилататори), лечението трябва да се започва само под внимателно наблюдение.

При пациенти с висок риск от развитие на симптоматична хипотония, т.е. пациенти с ниско ниво на солите, с или без хипонатриемия, пациенти с хиповолемия или такива, които получават мощна диуретична терапия, трябва да се коригират тези състояния преди започване на терапия с периндоприлов тозилат. Преди и по време на лечение с периндоприлов тозилат, трябва да се провежда стриктно мониториране на артериалното налягане, бъбречната функция и серумния калий.

Стабилна исхемична болест на сърцето

Лечението с периндоприлов тозилат трябва да започне с доза от 5 mg веднъж дневно в продължение на две седмици, след което да се повиши до 10 mg веднъж дневно в зависимост от бъбречната функция и при условие, че дозата от 5 mg e била понесена добре от пациента.

Специални популации

Хора в старческа възраст трябва да получават доза от 2,5 mg веднъж дневно в продължение на една седмица, следващата седмица 5 mg веднъж дневно, преди дозата да се повиши до 10 mg в  зависимост от бъбречната функция. Дозата трябва да се повишава само ако по-ниската доза е била понесена добре.

Бъбречно увреждане

Дозата при пациенти с бъбречно увреждане трябва да се определи в зависимост от креатининовия клирънс.

Адаптиране на дозата при бъбречно увреждане
Креатининов клирънс Препоръчителна доза
CLCR >/= 60 5 mg днвено
30 < CLCR < 60 2,5 mg дневно
15 < CLCR < 30 2,5 mg дневно през ден
Пациенти на хемодиализа 
CLCR < 15 2,5 mg в деня на диализата

За пациенти на хемодиализа дозата трябва да се взема след диализата.

Чернодробни увреждания

При пациенти с чернодробно увреждане не се изисква адаптиране на дозата.

Бременност

Употребата на АСЕ-инхибитори не се препоръчва през първия триместър на бременността. Употребата на АСЕ-инхибитори е противопоказана през втория и третия триместър на бременността.

Епидемиологичните данни относно тератогенния риск от прилагане на АСЕ-инхибитори през първия триместър от бременностга не са убедителни; въпреки това леко повишение на риска не може да бъде изключено. При пациентки, при които продължаване на започналото лечение с АСЕ инхибитори се счита за наложително, е необходимо при планиране на бременност да се смени антихипертензивната терапия с алтернативна, с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако се установи бременност, лечението с АСЕ-инхибитори трябва да се прекрати незабавно и ако е подходящо да се започне алтернативно лечение.

Излагането на плода на действието на АСЕ-инхибитори по време на втория и третия триместър е свързано с възникване на фетотоксичност (влошаване на бъбречната функция, олигохидрамнион, забавено вкостяване на черепните кости) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия). Ако се установи експозиция на АСЕ-инхибитори от началото на втория триместър на бременността е препоръчително провеждане на ултразвуково изследване за проследяване на бъбречната функция и черепа на плода. Новородените, чиито майки са приемали АСЕ-инхибитори трябва да бъдат стриктно проследявани за поява на хипотония.

Кърмене

Тъй като няма информация относно употребата на периндоприл по време на кърмене, периндоприл не се препоръчва за употреба през този период, като се предпочита използване на алтернативна терапия с по-добре установен профил на безопасност, особено при кърмене на новородено или преждевременно родено дете.

Фертилитет

Във високи дози периндоприл може да понижи фертилитета на мъжки плъхове. Ефектите върху фертилитета на периндоприл или индапамид при хора не са известни.

Шофиране и работа с машини

Периндоприл няма или има пренебрежим ефект върху способността за шофиране и работа с машини, но при някои пациенти може да възникнат индивидуални реакции свързани с ниско кръвно налягане, особено в началото на лечението или в комбинация с други антихипертензивни лекарства.

Взаимодействия

Диуретици

Пациети на лечение с диуретици и особено тези, които са с хиповолемия или диселектролитемия, може да получат силно понижение на кръвното налягане след започване на терапията с АСЕ-инхибитори. Вероятността за хипотензивни ефекти може да се намали чрез спиране употребата на диуретика, повишаване на съдовия обем или прием на сол преди започване на терапията с ниска и прогресивно нарастваща доза периндоприл.

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта

Въпреки че нивото на серумния калий обикновено остава в нормалните граници, при някои пациенти на лечение с периндоприл може да се появи хиперкалиемия. Калий-съхраняващите диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиевите добавки, или калийсъдържащите заместители на солта може да доведат до значително повишение на серумния калий. Поради това комбинацията на периндоприл с гореспоменатите лекарства не се препоръчва. Ако съпътстващата употреба е показана, поради доказана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с редовно мониториране на серумния калий.

Литий

При едновременното приложение на литий с АСЕ-инхибитори е съобщавано за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсични прояви. Съпътстващата употреба на тиазидни диуретици може да повиши риска от литиева токсичност и повишаване на вече високия риск от литиева токсичност с АСЕ-инхибитори. Употребата на периндоприл с литий не се препоръчва, но ако комбинацията се счита за доказано необходима, трябва да се провежда внимателно мониториране на серумните нива на литий.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) включително аслирин > 3 g/дневно

Когато АСЕ-инхибитори се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни средства (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози. СОХ2-инхибитори и неселективни НСПВС) може да се наблюдава отслабване на антихипертензивния ефект.

Съпътстващата употреба на АСЕ-инхибитори и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишение на серумния калий, особено при пациенти с предварително увредена бъбречна функция. Комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се обсъди мониториране на бъбречната функция след започване на съпътстващата терапия, както и периодично след това.

Антихипертензивни медикаменти и вазодилататори

Съпътстващата употреба на тези лекарства може да усили хипотензивните ефекти на периндоприл. Съпътстващата употреба с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи артериалното налягане.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин. II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС.

Антидиабетни средства

Епидемиологични проучвания са показали, че едновременното приложение на АСЕинхибитори и антидиабетни лекарства (инсулин, перорални хипогликемизиращи средства) може да доведе до усилване на понижаващия кръвната захар ефект с риск от хипогликемия. Този феномен изглежда е по-вероятно да се прояви през първите седмици от комбинираното лечение и при пациенти с бъбречно увреждане.

Трициклични антидепресанти, антипсихотици, анестетици

Съпътстваща употреба на някои анестетици, трициклични антидепресанти и антипсихотици с АСЕ-инхибитори може да доведе до допълнително понижение на артериалното налягане.

Симпатикомиметици

Симпатикомиметиците може да намалят антихипертензивните ефекти на АСЕ-инхибиторите.

Ацетилсалицилова киселина, тромболитиии, бета-блокери, нитрати

Периндоприл може да се използва едновременно с ацетилсалицилова киселина (когато се използва като тромболитик), тромболитици, бета-блокери и/или нитрати.

Злато

Нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на лицето, гадене, повръщане и хипотония) са описани рядко при пациенти на терапия с инжекционно злато (натриев ауротиомалат) и съпътства терапия с АСЕ-инхибитори, включително периндоприл.

Нежелани реакции

По време на лечението с периндоприл са наблюдавани следните нежелани лекарствени реакции, които се класифицират по следната честота:
  • много чести (>1/10)
  • чести (> 1 /101/1000, 1/10000, <1/1000)
  • много редки (<1/10000)
  • с неизвестна честота (оценка на честотата не може да бъде направена от наличните данни)

Нарушение на кръвта и лимфната система

  • Понижение на хемоглобина и хематокрита, тромбоцитопения, левкопения/неутропения и случаи на агранулоцитоза или панцитопения са съобщавани много рядко. При пациенти с вроден дефицит на G-6PDH са докладвани много редки случаи на хемолитична анемия 

Нарушения на метаболизма и храненето

  • с неизвестна честота: хипогликемия

Психични нарушения

  • нечести: нарушения на съня или настроението

Нарушения на нервната система

  • чести: главоболие, замаяност, вертиго, парестезия
  • много редки: обърканост

Нарушения на очите

  • чести: зрителни нарушения

Нарушения на ухото и лабиринта

  • чести: тинитус

Сърдечни нарушения

  • много редки: аритмия, ангина пекторис и миокарден инфаркт, вероятно вторично на тежка хипотония при високорискови пациенти 

Съдови нарушения

  • чести: хипотония и ефекти дължащи се на хипотонията
  • много редки: инсулт, вероятно вторичен след тежка хипотония при високорискови пациенти
  • с неизвестна честота: васкулит

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

  • чести: кашлица, диспнея
  • нечести: бронхоспазъм
  • много редки: еозинофилна пневмония, ринит

Стомашно-чревни нарушения

  • чести: гадене, повръщане, коремна болка, дисгезия. лиспепсия, диария, констипация
  • нечести: сухота в устата
  • много редки: панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

  • много редки: хепатит, цитолитичен или холестатичен 

Нарушения на кожата и подкожните тъкани

  • чести: обрив, пруритус
  • нечести: ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глотиса и/или ларинкса, уртикария
  • много редки: еритема мултиформе

Нарушения на мускуло-скелетната система и съединителната тъкан

  • чести: мускулни крампи

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

  • нечести: бъбречна недостатъчност
  • много редки: остра бъбречна недостатъчност

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

  • нечести: импотентност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

  • чести: астения
  • нечести: изпотяване

 

Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Други продукти с активна съставка периндоприл

Коментари