Цел и планиране на проучванията при нарушена функция на надбъбречната кора

Изследвания при хипофункция на надбъбречната кора

• Установяване на липсващо или намалено периферно действие на гликокортикоидите: понижено ниво на глюкозата в кръвта, понижено серумно ниво на холестерола, намалена концентрация на хемоглобина, намален левкоцитен брой (относителна еозинофилия и лимфоцитоза)
• Установяване на липсващо или намалено периферно действие на минералокортикоидите: понижени нива на натрия и хлорида в серума, понижено рН на кръвта, понижена концентрация на хидрогенкарбоната в кръвта, намалено отделяне на калий с урината, повишено ниво на калия в серума
• При съответни данни първо се изследва концентрацията на 11-хидроксикортикостероидите или на кортизола в плазмата или тяхното отделяне на 24-часова урина при базални условия. При нормални базални стойности не може да бъде изключена намалена функция. Това налага провеждане на АКТХ теста. Същевременно се намалява и отделянето на 17-кетостероиди в 24-часова сборна урина при базални условия.
• АКТХ тестът се провежда, от една страна, за да се докаже наличие на първично намалена функция въпреки нормалните базални стойности, съответно да се изключи такова състояние и от друга страна, да се разграничи първичното от вторичното нарушение. Тестът трябва да се провежда с повишено внимание, тъй като при рязко повишени базални стойности въвеждането на АКТХ може да отключи адисонова криза. При нормална функция на надбъбречната кора след въвеждане на АКТХ се повишават нивата на кортизола, съответно на 11-хидроксикортикостероидите, като освен у здрави, това се наблюдава и у болни с вторично намалена секреция. Повишението на нивото на тези хормони липсва при първична недостатъчност на надбъбречната кора - болест на Адисън.
• При нормален резултат от проведения АКТХ тест и подозрение за вторично намалена функция могат да бъдат проведени следните изследвания за изясняване на състоянието на системата хипоталамус - преден дял на хипофизата:
  • Метопиронов тест: Метопиронът потиска хидроксилирането на единадесетия въглероден атом на стероидния пръстен. Поради това не е възможно образуване на 11-хидроксикортикостероидите кортизол и кортикостерон. Намалява плазмената им концентрация. При запазена функция на хипоталамуса и хипофизата това причинява регулаторен отговор - повишено освобождаване на кортикотропиносвобождаващ фактор и секреция на АКТХ. По този път се стига до усилена секреция на 11-дезоксикортикостероиди и 17-хидроксикортикостероиди. Нивата на тези хормони отразяват натрупаните при стероидната синтеза метаболити пред причинения от метопирона обменен блок.
  • Тест с инсулинова хипогликемия: Отключваният от инсулина стресов фактор "хипогликемия" действува като стимул за проверка на функционалното състояние на хипоталамуса и предния хипофизен дял. Определя се настъпващото в резултат на хипогликемията повишение на секрецията на кортизол, съответно на 11- хидроксикортикостероиди. Необходимо е повишено внимание при провеждането на този тест, тъй като може да бъде предизвикан хипогликемичен шок.
  • Лизин-вазопресинов тест: Лизин-8-вазопресинът действува върху предния дял на хипофизата подобно на кортикотропиносвобождаващия фактор на хипоталамуса. Чрез този тест се изследват възможностите на предния дял на хипофизата независимо от функционалното състояние на хипоталамуса. Изолираното отпадане на секрецията на АКТХ при заболявания в областта на хипоталамуса и хипофизата, при които този тест е оправдан, се наблюдава много рядко. Най-често успоредно се установява отпадане или намаляване на секрецията и на други гландотропни хормони със съответно намаляване на секрецията на периферните хормони - т.нар. панхипопитуитаризъм.