Лекарства и добавки

Запилукс 10 мг таблетки, диспергиращи се в устата

0.00 лв.
Име на английски език:

Zapilux 10 mg orodispersible tablets

Активни съставки:

оланзапин (olanzapine)

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: антипсихотици; диазепини, оксазепини и тиазепини.

Фармакодинамични ефекти

Оланзапин е антипсихотично, антиманийно и стабилизиращо настроението средство, което показва широк фармакологичен профил по отношение на множество рецепторни системи. В предклинични проучвания е доказан афинитетът на оланзапин към редица рецептори (Ki;<100 nМ) за серотонин 5НТ2А/2С, 5 НТЗ, 5 НТ6; допамин D1, D2, D3, D4, D5; холинергични мускаринови рецептори ml-m5; αl адренергични; и хистаминови HI рецептори.
 
Проучванията с оланзапин върху поведението при животни показват 5НТ, допаминов и холинергичен антагонизъм, съответстващ на рецептор-свързващия профил. In vitro оланзапин показва по-голям афинитет към серотониновите 5НТ2, отколкото към допаминовите D2 рецептори и по-голяма 5НТ2 активност в сравнение с D2 активностга при in vivo модели.
 
Електрофизиологични изследвания доказват, че оланзапин селективно намалява активирането на мезолимбичните (A10) допаминергични неврони, като в същото време ефектът му върху пътищата в стриатума, участващи в моторните функции (А9), е малък. Оланзапин намалява кондиционирания отговор на отбягването, което е тест, показателен за антипсихотична активност, в дози по-ниски от тези, водещи до каталепсия - ефект, показателен за моторните нежелани ефекти. За разлика от някои други антипсихотични средства, оланзапин усилва отговора в условия на „анксиолитичен" тест.
 
В проучвания с еднократна перорална доза (10 mg) c позитрон-емисионна томография (ПЕТ) при здрави доброволци, оланзапин е предизвикал по-голямо заемане на 5НТ2А, отколкото на домапин D2 рецепторите. Освен това, при проучване с изображения от еднофотонна емисионна компюгьрна томография (SPECT) на пациенти с шизофрения, е наблюдавано, че при пациентите с отговор към оланзапин има по-ниско заемане на D2 в стриатума, отколкото при някои други антипсихотични пациенти и пациенти, които се повлияват от рисперидон, и е сравнимо с пациентите, които се повлияват от клозапин.

Клинична ефективност

В две от две плацебо-контролирани и две от три контролирани с продукт за сравнение изпитвания с над 2 900 пациенти с шизофрения, показали положителни и негативни симптоми, оланзапин е бил свързан със статистически значимо по-голямо подобрение на негативните и на положителните симптоми.

В многонационално, двойно-сляпо, сравнително проучване върху шизофренията, шизоафективните или подобни нарушения, включващо 1 481 пациента с различна степен на свързани с това симптоми на депресия (изходна средна стойност 16,6 по скалата на Montgomery-Asberg за класифициране на депресията), проспективният вторичен анализ на промяната на изходния спрямо крайния резултат на настроението показва статистически значимо подобрение (р= 0,001) в полза на оланзапин (-6,0) спрямо халоперидол (-3,1).

При пациенти с маниен епизод или смесен епизод при биполярно разстройство оланзапин показва по-висока ефективност както спрямо плацебо, така и спрямо валпроат семинатрий (дивалпроекс) в намаляване на симптомите на мания за повече от 3 седмици. Оланзапин също показва сравнима с халоперидол ефикасност, изразена с частта пациенти, получили ремисия на симптомите на мания и на депресия за 6 и 12 седмици лечение. В проучване с оланзапин в комбинация с литий или валпроат за минимум 2 седмици добавянето на оланзапин 10 mg (комбинирано лечение с литий или валпроат) е довело до по-голямо намаляване на симптомите на мания в сравнение със самостоятелното приложение на литий или валпроат след 6 седмици.

В 12-месечно проучване при профилактика на рецидиви на манийни епизоди, при пациенти, получили ремисия при лечение с оланзапин и рандомизирани след това да получават оланзапин или плацебо, оланзапин е показал статистически значимо превъзходство спрямо плацебо по отношение на първичните крайни точки за профилактика на рецидиви на манийни епизоди при биполярно разстройство. Оланзапин също е показал статистически значимо предимство спрямо плацебо по отношение на предотвратяване на рецидиви както на мания, така и на депресия. При второ 12-месечно проучване при профилактика на рецидиви на манийни епизоди, пациенти, при които е постигната ремисия с комбинирано лечение оланзапин и литий и рандомизирани след това да получават оланзапин или литий самостоятелно, оланзапин е показал не по-голямо превъзходство спрямо литий по отношение на първичните крайни точки на биполярно разстройство (оланзапин 30,0%, литий 38,3%; р = 0,055).

При 18-месечно проучване на комбинирано лечение на манийни или смесени епизоди при пациенти, стабилизирани с оланзапин плюс лекарства, стабилизиращи настроението (литий или валпроат), продължителното лечение с оланзапин съвместно с литий или валпроат не е статистически по-добро спрямо литий или валпроат самостоятелно по отношение забавяне обострянето на биполярното разстройство, съгласно критериите за синдрома (диагнозата).

Педиатрична популация

Опитът при юноши (на възраст от 13 до 17 години) се ограничава до данни за краткосрочна ефективност при шизофрения (6 седмици) и при мания, свързана с биполярно разстройство тип I (3 седмици), при по-малко от 200 юноши. Оланзапин е използван като флексибилна доза, започваща от 2,5 и стигаща до 20 mg/дневно. При лечение с оланзапин юношите наддават повече на тегло значително повече в сравнение с възрастните. Степента на промени в общия холестерол, LDL холестерола, триглицеридите на гладно и пролактина е по-голяма при юноши, отколкото при възрастни. Няма данни за поддържане на ефекта, a данните за дългосрочната безопасност са ограничени.

Фармакокинетика

Оланзапин таблетки, диспергиращи се в устата, е биоеквивалентен на оланзапин обвити таблетки със същата скорост и степен на абсорбция. Оланзапин таблетки, диспергиращи се в устата, може да се използва като алтернатива на оланзапин обвити таблетки.

Абсорбация

Оланзапин се абсорбира добре след перорално приложение като достига максимални плазмени концентрации между 5-ия и 8-ия час. Абсорбцията не се повлиява от приема на храна. Абсолютната бионаличност след перорално приложение в сравнение с интравенозно приложение не е определяна.

Разпределение

Свързването на оланзапин с плазмените протеини е около 93% при диапазон на концентрациите от около 7 до около 1 000 ng/ml. Оланзапин се свързва основно с албумина и алфа1-кисел-гликопротеин.

Биотрансформация

Оланзапин се метаболизира в черния дроб чрез конюгиране и окисление. Главният метаболит в кръвта е 10-N-глюкоронид, който не преминава през кръвно-мозъчната бариера. За образуването на метаболитите N-дезметил и 2-хидроксиметил допринасят цитохроми Р450- CYP1A2 и P450-CYP2D6. In vivo и двата метаболита показват значително по-ниска фармакологична активност, отколкото оланзапин в изследвания при животни. Главната фармакологична активност се дължи на изходния оланзапин.

Елиминиране

След перорално приложение средният терминален елиминационен полуживот на оланзапин при здрави лица варира в зависимост от възрастта и пола.

При здрави лица в старческа възраст (65 години и повече) средният елиминационен полуживот е удължен в сравнение с по-младите лица (51,8 срещу 33,8 часа), а клирънсът е намален (17,5 срещу 18,2 1/час). Фармакокинетичната вариабилност, която се наблюдава при лицата в старческа възраст, не се отличава от тази при по-младите лица. При 44 пациенти с шизофрения на възраст над 65 години дози от 5 до 20 mg/дневно не са били свързани с някакъв различен профил на нежелани събития.

При жени средният елиминационен полуживот е леко удължен (36,7 срещу 32,3 часа) в сравнение с този при мъжете, а клирънсът е редуциран (18,9 срещу 27,3 1/час). Въпреки това, профилът на безопасност на оланзапин (5-20 mg) e сравним между жените (п=467) и мъжете (п=869).

Бъбречно увреждане

He e установена значима разлика в средния елиминационен полуживот (37,7 спрямо 32,4 часа) или в клирънса (21,2 спрямо 25,0 1/час) между пациентите с увредена бъбречна функция (креатининов клирънс <10 ml/min) и здравите индивиди. Едно проучване на масовия баланс показва, че около 57 % от белязания с радиоактивни изотопи оланзапин се главно под формата на метаболити.

Пушачи

При пушачи с лекостепенна чернодробна дисфункция средният елиминационен полуживот (39,3 часа) е удължен, а клирънсът (18,0 1/час) - намален в сравнение със здрави непушачи (съответно 48,8 часа и 14,11/час).

При непушачи (мъже и жени) средният елиминационен полуживот е удължен (38,6 спрямо 30,4 часа), а клирънсът е намален (18,6 срещу 27,7 1/час) в сравнение с пушачи.

Плазменият клирънс на оланзапин е по-нисък при лицата в старческа възраст, в сравнение с помладите индивиди; при жените в сравнение с мъжете; както и при непушачите в сравнение с пушачите. Въпреки това, значимостта на влиянието на възрастга, пола или пушенето върху клирънса на оланзапин и върху неговия полуживот е твърде малка в сравнение с общата вариабилност между отделните индивиди.

He са установени разлики във фармакокинетичните параметри при проучвания, проведени с европейци, японци и китайци.

Педиатрична популация

При юноши (възраст 13 до 17 години) фармакокинетиката на оланзапин е подобна при юноши и възрастни. В клинични проучвания средната експозиция на оланзапин е с около 27% по-висока при юноши. Демографските различия между юноши и възрастни включват по-ниско средно телесно тегло и по-малък брой пушачи при юношите. Подобни фактори е възможно да спомагат за по-високата средна експозиция, наблюдавана при юноши.

Показания

Възрастни

Оланзапин е показан за лечение на шизофрения.

Оланзапин е ефективен за поддържане на клиничното подобрение по време на продължително лечение при пациенти, показали начален терапевтичен отговор.

Оланзапин е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди.

Оланзапин е показан за профилактика на рецидиви при пациенти с биполярни разстройства при които е постигнат клиничен отговор с оланзапин по време на маниен епизод.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени.
Пациенти, за които е известно, че има риск от закрито-ъгълна глаукома.

Специални предупреждения и предпазни мерки

По време на лечение с антипсихотици подобрение в клиничното състояние на пациента може да се получи след няколко дни до няколко седмици, През този период пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани.

Психоза, звързана с деменция и/или поведенчески нарушения

Оланзапин няма разрешено показание за лечение на свързана с деменция психоза и/или поведенчески нарушения и не се препоръчва за употреба при тази специфична група пациенти поради увеличаване на смъртността и риска от мозъчно-съдови инциденти. В плацебо-контролирани клинични проучвания (продължителност 6-12 седмици) при възрастни лица (средна възраст 78 години) със свързана с деменция психоза и/или поведенчески нарушения, е наблюдавано двукратно увеличаване на смъртността при пациентите, лекувани с оланзапин, в сравнение с плацебо (съответно 3,5% спрямо 1,5%). По-високата смътност не е била свързана с дозировката на оланзапин (средна дневна доза 4,4 mg) или продължителността на лечението. Рисковите фактори, които предразполагат тази популация пациенти към увеличена смъртност, включват възраст над 65 години, дисфагия, седация, нарушено хранене и дехидратация, белодробни заболявания (напр. пневмония със или без аспирация) или едновременна употреба на бензодиазепини. Честота на смъртните случаи е била по-висока при пациентите, лекувани с оланзапин в сравнение с плацебо, независимо от тези рискови фактори.

В същите клинични проучвания има съобщения за мозъчно-съдови нежелани лекарствени събития (МСНЛС, напр. инсулт, предходни нарушения на мозъчното кръвообращение), включително и с фатален изход. Наблюдавано е трикратно увеличаване на МСНЛС при пациенти, лекувани с оланзапин в сравнение с плацебо (съответно 1,3 спрямо 0,4%). Всички пациенти, лекувани с оланзапин и плацебо, при които са регистрирани МСНЛС, са имали предшестващи рискови фактори. Възраст над 75 години и съдова/смесена форма на деменция са били идентифицирани като рискови фактори за МСНЛС във връзка с лечението с оланзапин. В тези проучвания не е установена ефективността на оланзапин.

Болест на Паркинсон

He се препоръчва употребата на оланзапин при лечение на психози, свързани с лечение с допаминови агонисти, при пациенти с болест на Паркинсон. В клинични проучвания влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации са съобщавани много често или по-често в сравнение с плацебо при лечение на психотични симптоми, а оланзапин не е бил по-ефективен от плацебо при лечение на психотични симптоми. В тези проучвания при пациентите първоначално се е изисквало да бъдат стабилизирани при най-ниската ефективна доза от анти-паркинсоново лечение (допаминов агонист) и да останат на същото лечение и дозировка по време на проучването. Оланзапин е започнат с 2,5 mg/ден и титриран до не повече от 15 mg/ден по преценка на изследователя.

Малигнен невролептичен синдром (МНС)

МНС е потенциално животозастрашаващо състояние, свързано с приложението на антипсихотици. Съобщавани са редки случаи на МНС, свързани с оланзапин. Клиничните прояви на МНС са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушения в мисловния процес, данни за отклонение в автономната нервна система (промени в пулса или артериалното налягане, тахикардия, изпотявания и отклонения в сърдечния ритьм). Допълнителни признаци включват повишена креатинин фосфокиназа, миоглобинурия (рабдомиолиза), както и остра бъбречна недостатъчност. Ако пациентьт развие признаци или симптоми показателни за МНС, или при наличие на неясно състояние с повишена температура, без други клинични прояви на МНС, всички антипсихотични лекарства, включително и оланзапин, трябва да се спрат.

Хипергликемия и диабет

Нечести са съобщенията за хипергликемия и/или поява, или обостряне на диабет понякога свързано с кетоацидоза или кома, включително и с фатален изход. В иякои от случаите е докладвано повишаване на теглото преди това, което може да бъде предразполагащ фактор. Необходимо е съответно клинично наблюдение, според използваните указания за употреба на антипсихотични средства, например измерване на кръвната глюкоза в началото на лечението, 12 седмици след започване на лечението с оланзапин и след това ежегодно. Пациенти лекувани с какъвто и да е антипсихотичен продукг, включително оланзапин, трябва да се наблюдават развитие на признаци и симптоми на хипергликемия (като полидипсия, полиурия, полифагия и слабост), а пациентите със захарен диабет или с рискови фактори за развитие на диабет да се проследяват редовно, за да се предотврати влошаване на гликемичния контрол. Телесното тегло трябва да се следи редовно, например в началото, 4, 8 и 12 седмици след започване на лечението с оланзапин и след това на всяко тримесечие.

Промени в нивото на липиди

В плацебо-контролирани клинични проучвания нежелани промени в нивата на липиди са наблюдавани при пациенти, лекувани с оланзапин. Промените в нивата на липиди трябва да се контролират както е възприето в клиничната практика, особено при пациенти с дислипидемия и пациенти с рискови фактори за развитие на липидни нарушения. Пациенти, лекувани с антипсихотични продукти, включително оланзапин, трябва да се мониторират редовно за нивата на липидите, според използваните указания за употреба на антипсихотични средства, например в началото, 12 седмици след започване на лечението с оланзапин и след това на всеки 5 години.

Антихолинергична активност

Въпреки че при in vitro проучванията оланзапин показва антихолинергична активност, опитът от клиничните изпитвания доказва, че честотата на възникване на подобни инциденти е ниска. Тъй като клиничният опит с оланзапин при пациенти със съпътстващи заболявания е ограничен, препоръчва се той да бъде изписван с повишено внимание при пациенти с хипертрофия на простата или паралитичен илеус и сродни състояния.

Чернодробна функция

Често са наблюдавани преходни, безсимптомни покачвания на чернодробните аминотрансферази, аланин трансфераза (ALT), аспартат трансфераза (AST), особено в ранния етап на лечението. Изисква се повишено внимание и проследяване при пациентите с повишени ALT и/или AST, при които се наблюдават признаци и симптоми на чернодробно увреждане, както и при пациенти с преходни нарушения на чернодробната функция или такива, които са били лекувани с потенциално хепатотоксични лекарства. В случаите, когато е диагностициран хепатит (включително хепатоцелуларно, холестатично или смесено чернодробш трябва да бъде прекъснато лечението с оланзапин.

Неутропения

Необходимо е внимание при пациентите, които по някаква причина са с по-нисък брой на леквоцитите и/или неутрофилите, при пациенти, за които е известно, че приемат лекарства, причиняващи неутропения, при пациенти с анамнеза за потискане на костния мозък/костномозъчна токсичност, предизвикана от лекарства, при пациенти с потискане на костния мозък поради съпътстващо заболяване, лъчелечение или химиотерапия, както и при пациенти с хипереозинофилия или миелопролиферативни заболявания. Неутропения обикновено се наблюдава при едновременно приложение на оланзапин с валпроат.

Прекъсване на лечението

Остри симптоми като потене, безсъние, тремор, напрегнатост, гадене или повръщане са съобщавани рядко(>0,01 и <0,1%), когато оланзапин се прекъсва изведнъж.

QT интервал

В клинични проучвания са наблюдавани нечести (0,1 % до 1 %) клинично значими удължавания на QTc-интервала (Fridericia QT корекция [QTcF] > 500 милисекунди [msec] no всяко време след изходното ниво при пациенти с изходно ниво на QTcF < 500 msec) при пациенти, лекувани с оланзапин, които нямат сигнификантни различия в свързаните кардиологични събития в сравнение с плацебо. Трябва обаче, както и при другите антипсихотични лекарствени продукти, оланзапин да се предписва с повишено внимание заедно с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QTc-интервала, особено при лица в старческа възраст, при пациенти с вроден синдром на удължен QT-интервал, застойна сърдечна недостатьчност, хипертрофия на сърцето, хипокалиемия или хипомагнезиемия.

Тромбоемболизъм

Нерядко (>0Д% и <1%) е съобщавано за венозен тромбоемболизъм по време на лечение с оланзапин. He e установена причинно-следствена връзка между появата на венозния тромбоемболизъм и лечението с оланзапин. Въпреки това, тъй като пациентите с шизофрения често имат придобити рискови фактори за венозен тромбоемболизъм, трябва да бъдат идентифицирани всички възможни рискови фактори за ВТЕ, напр. обездвижване на пациентите, и да бъдат предприети профилактични мерки.

Общо действие върху ЦНС

Като се имат предвид първичните ефекти на оланзапин върху ЦНС, трябва да се внимава при комбинирането с други централно действащи лекарства и алкохол. Тъй като оланзапин in vitro се проявява като антагонист на допамин, възможно е оланзапин да антагонизира ефектите на преките и непреки агонисти на допамина.

Гърчове

Оланзапин трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза за гърчове или изложени на фактори, които могат да намалят гърчовия праг. Нечесто са съобщавани случаи на гърчове при пациенти, когато са лекувани с оланзапин. При повечето от тези случаи са съобщавани анамнеза за гърчове или рискови фактори за гьрчове.

Тардивна дискинезия

В сравнителни проучвания с продължителност една година или по-малко от година оланзапин е свързан със статистически значима по-ниска честота на възникнала по време на лечението дискинезия. Все пак рискът от поява на тардивна дискинезия нараства с продължителната експозиция и затова, ако се проявят признаци или симптоми на тардивна дискинезия при пациент на оланзапин, е необходимо да се обмисли намаляване на дозата или прекъсване на лечението. Тези симптоми могат да се влошат временно или дори да се проявят след прекъсване на лечението.

Ортостатична хипотония

В клинични проучвания с оланзапин при лица в старческа възраст нечесто е наблюдавана ортостатична хипотония. Както и при другите антипсихотични средства, и тук се препоръчва периодично измерване на кръвното налягане при пациентите на възраст над 65 години.

Внезапна сърдечна смърт

В постмаркетингови съобщения при пациенти с оланзапин е съобщавано за случаи на внезапна сърдечна смърт. В ретроспективно наблюдателно кохортно проучване рискът от предполагаема внезапна сърдечна смърт при пациенти, лекувани с оланзапин, е приблизително два пъти повисок от риска при пациентите, които не употребяват антипсихотици. В проучването рискът от оланзапин е съпоставим с риска от атипичните антипсихотици, които са включени в сборен анализ.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за лечение на деца и юноши. Проучвания при пациенти на възраст между 13 и 17 години показват различни нежелани реакции, включително напълняване, промени в метаболитните параметри и увеличаване на пролактиновите нива. He cа проучвани дългосрочните последствия от тези нежелани събития и те остават неизвестни.

Лактоза

Това лекарство съдържа лактоза монохидрат. Това лекарство не трябва да се приема от пациенти с редки наследствени проблеми, свързани с непоносимост към галактоза, Lapp лактазна недостатьчност или глюкозо-галактозна малабсорбция.

Приложение

Възрастни

Шизофрения

  •  Препоръчваната начална доза оланзапин е 10 mg/дневно

Манийни епизоди

  • Началната доза е 15 mg като единична дневна доза при монотерапия или 10 mg дневно при комбинирано лечение

Профилактика на рецидиви при биполярно разстройство

  • Препоръчваната начална доза е 10 mg/ден. При пациенти, които са получавали оланзапин за лечение на манийни епизоди, за предпазване от повторното им развитие се препоръчва продължаване на терапия в същата доза. При получаване на нови епизоди на мания, смесени епизоди или епизоди на депресия, лечението с оланзапин трябва да продължи (с оптимизиране на дозата, ако е необходимо), с допълнително лечение на разстройства на настроението, ако е клинично показано.

По време на лечение на шизофрения, манийни епизоди и профилактика на рецидиви на биполярно разстройство, дневната доза може да бъде коригирана постепенно на базата на индивидуалния клиничен статус, в рамките на 5-20 mg дневно. Повишаване на дозата над препоръчваната начална доза се допуска само след внимателна клинична преценка и най-общо през интервали не по-малки от 24 часа.

Оланзапин може да се приема без връзка с хранене, тъй като резорбцията не се повлиява от храната. При спиране на лечението с оланзапин трябва да се има предвид постепенно намаляване на дозата.

Запилукс таблетки, диспергиращи се в устата трябва да се приемат, като се поставят в устата, където бързо се диспергират от слюнката, в резултат на което могат да се преглъщат лесно. Премахването на интактната таблетка от устната кухина е трудно. Тъй като таблетката, диспергираща се в устата е лесно трошлива, тя трябва да се приема веднага след отделянето й от блистера. Като алтернатива, таблетката може да се разтвори в чаша вода или други подходящи напитки (портокалов сок, ябълков сок, мляко или кафе) непосредствено преди приема.

Оланзапин таблетки, диспергиращи се в устата е биоеквивалентен на оланзапин обвити таблетки със еьщата скорост и степен на резорбция. Има същата честота на прием на дозата като оланзапин таблетки обвити таблетки. Оланзапин таблетки, диспергиращи се в устата може да се използват като алтернатива на оланзапин обвити таблетки.

Педиатрична популация

Оланзапин не се препоръчва за употреба при деца и подрастващи на възраст под 18 години поради липсата на данни за безопасността и ефикасността му. При изпитвания с кратка продължителност при подрастващи пациенти е съобщавано за по-голяма честота на напълняване, промяна в нивата на мастите и пролактина спрямо изпитвания с възрастни пациенти.

Старческа възраст

Обикновено не се препоръчва по-ниска начална доза (5 mg/ден), но такава доза може да се има предвид при пациенти на възраст над 65 години, когато клиничната картина го изисква.

Пациенти с увреждане на бъбреците и/или черния дроб

При тези пациенти трябва да се има предвид no-ниска начална доза (5 mg). В случаи на умерена чернодробна недостатъчност (цироза, Child-Pugh клас А или В), началната доза трябва да бъде 5 mg и да се увеличава с повишено внимание.

Пол

При жените началната доза и дозовите нива не трябва да се променят спрямо дозите при мъжете.

Пушачи

Началната доза и дозовите нива обикновено не трябва да се променят при пушачи в сравнение с тази при непушачи.

Когато е налице повече от един забавящ метаболизма фактор (женски пол, старческа възраст, непушачи) трябва да се има предвид намаляване на началната доза.

Нарастването на дозата, когато е необходимо, трябва да става постепенно. В случаите, когато се налага увеличаване на дозата с 2,5 mg, трябва да се използват оланзапин обвити таблетки.

Бременност

Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени. Пациентките трябва да бъдат съветвани да уведомяват своя лекар, ако забременеят или имат намерение да забременеят по време на лечението с оланзапин. Въпреки това, тъй като опитът при хора е ограничен, оланзапин трябва да се използва по време на бременност само, ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за фетуса.
 
При новородени, които са били изложени на действието на антипсихотици (вклгочително оланзапин) по време на третия триместър на бременността, има риск от нежелани реакции включително екстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отнемане, които могат да варират по тежест и продължителност след раждането. Има съобщения за тревожност, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес или нарушения в храненето. Затова, новородените трябва внимателно да се проследяват

Кърмене

В проучване на перорален оланзапин при здрави кърмачки оланзапин се екскретира с майчиното мляко. Средната експозиция при кърмачета (mg/kg) в стационарно състояние е изчислена на 1,8 % от дозата, която е приела майката (mg/kg). Пациентките трябва да бъдат съветвани да не кърмят децата си, ако приемат оланзапин.

Шофиране и работа с машини

He са провеждани проучвания по отношение на ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Тъй като оланзапин може да причини сънливост или замаяност, пациентите трябва да бъдат предупредени във връзка с управлението на машини, включително моторни превозни средства.

Взаимодействия

Педиатрична популация

Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия, повлияващи оланзапин

Тъй като оланзапин се метаболизира от CYP1A2, веществата, които могат специфично да индуцират или инхибират този изоензим могат да повлияят фармакокинетиката на оланзапин.

Индукция на CYPIA2

Метаболизмът на оланзапин може да бъде индуциран от тютюнопушене и карбамазепин, което може да доведе до понижаване на концентрацията на оланзапин. Наблюдавано е само леко до умерено повишаване клирънса на оланзапин. Клиничното значение по всяка вероятност е ограничено, но при необходимост се препоръчва клинично проследяване и обмисляне възможностга за повишаване на дозата оланзапин.

Инхибиране на CYPIA2

Флувоксамин, специфичен CYP1A2 инхибитор, е показал значително инхибиране на метаболизма на оланзапин. Средното увеличаване на Стах на оланзапин след флувоксамин е било 54% при жени непушачки и 77% при мъже пушачи. Средното увеличаване на плошта под кривата на оланзапин е съответно 52% и 108%. При пациенти, които приемат флувоксамин или друг инхибитор на CYP1A2 като ципрофлоксацин трябва да се обмисли по-ниска начална доза. Намаляване на дозата на оланзапин трябва да се има предвид, в случай на започнато лечение с инхибитор на CYP1A2.

Намаляване на бионаличността

Активният въглен намалява бионаличността на пероралния оланзапин с 50% до 60% и трябва да се приема най-малко 2 часа преди или след оланзапин. Няма данни, че флуоксетин (инхибитор на CYP2D6), единични дози дози антиацид (алуминий, магнезий) или циметидин повлияват значително фармакокинетиката на оланзапин.

Влияние на оланзапин върху други лекарствени продукти

Оланзапин може да антагонизира ефектите на преките и непреки допаминови агонисти.

Оланзапин не инхибира основните CYP450 изоензими in vitro (напр. 1А2, 2D6, 2С9, 2С19, 1А4). Липсата на взаимодействие се потвърждава в in vivo проучвания, където не е наблюдавано инхибиране на метаболизма от следните активни вещества: трициклични антидепресанти (повлияващи предимно групата CYP2D6), варфарин (CYP2C9), теофилин (CYP1A2) или диазепам (CYP3A4 и 2C19).

He е установено взаимодействие на оланзапин с литий или бипериден, при едновременното им приложение.

Терапевтичното мониториране на плазмените нива на валпроат не показва необходимост от корекция на дозата на валпроат, след включването на оланзапин.

Общо действие върху ЦНС

Трябва да се проявява повишено внимание при пациенти, които консумират алкохол или приемат лекарствени продукти с потискащо действие върху централната нервна система.

He се препоръчва едновременното приложение на оланзапин с антипаркинсонови лекарствени продукти при пациенти с болест на Паркинсон и деменция.

QTc интервал

Оланзапин трябва да се прилага внимателно едновременно с лекарствени продукти, за които е известно, че увеличават QTc-интервала.

Нежелани реакции

Възрастни

Най-често (наблюдавани при > 1% от пациентите) докладваните нежелани лемрствени реакции, свързани с приложението на оланзапин в клинични изпитвания, са сънливост, наддаване на тегло, еозинофилия, увеличени нива на пролактин, холестерол, глюкоза и триглицериди, глюкозурия, увеличен апетит, световъртеж, акатизия, паркинсонизъм, левкопения, неутропения, дискинезия, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекта, преходни безсимптомни увеличения на чернодробните аминотрансферази, обрив, астения, умора, пирексия, артралгия, повишено ниво на алкална фосфатаза, високо ниво на гама-глутамилтрансфераза, високо ниво на пикочна киселина, високо ниво на креатин фосфокиназа и оток.

Дългосрочна експозиция (поне 48 часа)

Делът на пациентите с нежелани клинично значими промени в повишаването на теглото, глюкозата, общия/LDL/HDL холестерол или триглицеридите, се увеличава във времето. При възрастни пациенти, които завършват 9-12 месечно лечение, степента на нарастване на средните нива на глюкоза в кръвта се забавя след приблизително 6 месеца.

Допълнителна информация за специални популации

В клинични проучвания при лица в старческа възраст с деменция лечението с оланзапин се свързва с по-висока честота на смърт и мозъчно-съдови нежелани реакции в сравнение с плацебо. Много чести нежелани реакции, свързани с употребата на оланзапин при тази група пациенти, са абнормна походка и падания. Често са наблюдавани пневмония, повишена телесна температура, летаргия, еритем, зрителни халюцинации и инконтиненция на урина.

При клинични проучвания с пациенти с лекарствено индуцирана (допаминов агонист) психоза, свързана с болестта на Паркинсон, много често и по-често в сравнение с плацебо са съобщавани влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации.

При едно клинично проучване с пациенти с биполярна мания комбинираното лечение с валпроат и оланзапин води до честота на неутропения 4,1%; потенциален допринасящ фактор може да са високи плазмени нива на валпроат. Оланзапин, приложен с литий или валпроат води до повишена честота (> 10%) на тремор, сухота в устата, повишен апетит и повишаване на теглото. Нарушение в говора също е докладвано често. При лечение с оланзапин в комбинация с литий или дивалпроекс се наблюдава повишение с > 7% от изходното телесно тегло при 17,4% от пациентите по време на острото лечение (до 6 седмици). Продължително лечение с оланзапин (до 12 месеца) за профилактика на рецидив при пациенти с биполярно разстройство е свързано с повишение с >7% от изходното телесно тегло при 39,9% от пациентите.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за лечение при деца и юноши под 18 години. Макар да не са провеждани клинични проучвания с дизайн за сравняване на юноши и възрастни, данните от проучванията при юноши са сравнени с тези от проучванията при възрастни.

Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари