Нефрозен синдром

Лечение

I. Лечение на основното заболяване, съответно отстраняване на токсичните причини

II. Симптоматично лечение

1. Общо:

• Физически покой
• Диета: бедна на белтъци (0.8 g/kg телесна маса/ден) и бедна на сол диета (< 5 g NaCI/ден)
• Диуретично лечение: тиазидни диуретици, а при наличието на бъбречна недостатъчност - бримкови диуретици (напр. фуроземид) при контрол на електролитното равновесие (особено на калия и натрия) и баланс на течностите.

Важно!: Невнимателното предозиране на диуретиците води до хиповолемия, хипонатриемия и вторичен хипералдостеронизъм, вследствие на което ефективността на диуретиците намалява. Освен това поради недоимък на антитромбин III съществува повишен риск от развитие на тромбози - затова е необходимо внимателно "източване" на отоците и провеждане на антитромбозна профилактика.

• При бактериална инфекция се прилагат антибиотици и лечение с гамаглобулин. Провеждане на имунизация срещу пневмококи и вируса на грипа.
• Лечение на хиперхолестеринемията
• Последователно лечение на хипертонията (още във фазата на гранична хипертония), тъй като тя допълнително уврежда бъбреците! Предпочита се употребата на АСЕ-инхибитори, които би трябвало да упражняват протективно действие върху гломерулите. При напреднала бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 30 ml/min) инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим са относително противопоказани.

2. Специално лечение: имуносупресивно лечение е показано само тогава, когато бъбречната функция е все още запазена (серумният креатинин е под 2 mg/dl).

• Пролифериращ интеркапилярен (МПИ-) ГН с минимални изменения = minimal change-GN: Това е най-честата причина за нефрозен синдром в детска възраст.  Кортикостероиди (успех на лечението се наблюдава в около 80% от случаите, особ. при деца).  При резистентни на стероидното лечение случаи - опит с циклофосфамид.  Minimal change-GN no правило може спонтанно да отзвучи и обикновено не води до бъбречна недостатьчност.
• Отнищен сегментен склерозиращ ГН: кортикостероидите помагат в около 25% от случаите. При липса на успех се прави опит с циклоспорин А. 50% от пациентите развиват терминална бъбречна недостатъчност след 5 - 1 0 години.
• Мембранозен ГН: това е най-честата причина за нефрозен синдром при възрастни. Отстраняване на евент. причинни нокси (напр. медикаменти).  Евент. пулсово лечение с кортикостероиди при редуване с хлорамбуцил (схемата на Proticelli). В 25% от случаите настъпва спонтанна ремисия, в 25% - частична ремисия, а при 50% заболяването прогресира до бъбречна недостатъчност.
• Мембранопролиферативен ГН: това е рядко срещан ГН с лоша прогноза; не е известна сигурна терапия, евент. се прави опит с ацетизал и дипиридамол.