ахромия

липса на нормална пигментация, например при нарушена синтеза на пигмента меланин ( албинизъм, витилиго ); меланин е основният пигмент на кожата, който се образува от специализирани клетки меланоцити;

Меланинообразуването се влияе от генетични, ендокринни /основно  меланоцитостимулиращия хормон/ и външни фактори / ултравиолетови лъчи /. Различни  вещества като порфирини, кумаринови производни засилват лъчевото въздействие върху кожата и се наричат фотосенсибилизатори. Други  вещества – хинин, парааминобензоената киселина имат фотозащитно действие. Наричат се Фотопротектори . Нарушенията в пигментацията на кожата могат да бъдат: липса на пигмент  /ахромии/, намаление на съдържанието на пигмент /хипопигментации/ и  увеличение на пигмент /хиперпигментации/. Дифузна ахромия на кожата се среща при албинизма /вродена липса на кожен пигмент/; Витилигото представлява придобита депигментация на кожата, резултат от увреждане на меланоцитите. Причините за това заболяване са все още неизяснени . Предполага се, че е автоимунно заболяване, тъй като се съчетава с други автоимунни заболявания– захарен диабет, пернициозна анемия, хипертириоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата. Витилигото се среща сред всички възрастова групи, но най- често се появява между 15-20години, по-често при жени. Наблюдава се наследствено предразположение. По кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Лишените от пигмент участъци на кожата са по- чувствителни на слънчеви лъчи. Заедно с кожата пигмента си загубват  и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или да генерализират.  Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.