Сърдечна недостатъчност

Характеристика на някои основни медикаменти при лечение на сърдечна недостатъчност

Диуретици

Принцип на действие на диуретиците: повишават отделянето на NaCI ("салуретици") и вода от бъбреците. Ограничаването на NaCI в диетата представлява основа на лечението.

Действие на диуретиците при сърдечна недостатъчност:

• Понижават предимно преднатоварването и водят до обратно развитие на белодробния застой и на отоците
• Понижават периферното съпротивление и по този начин - следнатоварването

Тиазиди и аналози:

Характеристика: те водят до блокиране на Na⁺Cl⁺ - котранспорт в дисталните тубули, при което се отделят до 15% от филтрирания в гломерулите натрий; при това се губи и калий. Отделните препарати се различават помежду си основно по продължителността на своето действие, която при Hydrochlorothiazid възлиза на 12 - 24 ч., а при Chlorotalidon продължава до 48 ч. и повече.

Мощни "бримкови" диуретици:

Характеристика: блокират Na⁺/K⁺/2CI^- - реабсорбцията във възходящото рамо от бримката на Хенле, при което се отделят до 40% от филтрирания натрий. При спадане на гломерулната филтрация < 30 ml/min тиазидите загубват своето действие, но бримковите диуретици продължават да бъдат ефикасни. Фуроземидът упражнява диуретично действие и при гломерулна филтрация < 5 ml/min. При венозна апликация диурезата започва след 10 - 20 минути. Всички бримкови диуретици имат относително кратко действие (< 6 ч.).

Furosemid e препаратът, с който е натрупан най-голям опит. Той има най-голямата терапевтична ширина. При лечение на хронична бъбречна недостатъчност се прилагат максимални дневни дози до 2000 mg. Furosemid води до директна венодилатация, при което белодробният застой се повлиява още преди настъпването на диуретичния ефект (единична доза 20 - 40 mg i.v.).

Калийсъхраняващи диуретици:

Поради слабия си диуретичен ефект те са неподходящи аа провеждане на монотерапия. Калийсъхраняващите диуретици се комбинират с тиазиди, а при наличие на бъбречна недостатъчност са противопоказани (опасност от хиперкалиемия!). Калийсъхраняващите диуретици са две групи:

• Антагонисти на алдостерона
• Независещи от алдостерона калийсъхраняващи диуретици

Антагонисти на алдостерона:

Характеристика: инхибират компетитивно натрийзадържащото и калиуретичното действие на алдостерона в дисталните тубули; имат относително слабо натриуретично действие (водят до отделяне на 2% от филтрирания натрий).

Spironolacton: 50 - 400 mg/d перорално. Действието му при перорално приложение започва едва след 2 - 3 дена. Важно!: Тъй като при експерименти с животни препаратът за венозно приложение Kalium canrenoat e показал канцерогенно действие, прилагането му трябва се осъшествява предпазливо и при строга преценка на ползата и вредните последствия. Въпреки, че Canrenoat представлява метаболит на Spironolacton, все още не съществуват данни за канцерогенно действие на последния при експерименти с животни. Индикации: Първичен хипералдостеронизъм (синдром на Conn), вторичен хипералдостеронизъм при декомпенсирана чернодробна цироза или сърдечна недостатъчност (чернодробна цироза с асцит, сърдечна недостатъчност с отоци)

Независещи от алдостерона калийсъхраняващи диуретици

Характеристика: блокират натриевите канали в дисталните тубули; диуретичното им действие при монотерапия е твърде слабо. Прилагат се само в комбинация с диуретици: например Hydrochlorothiazid + Amilorid (например Moduretik) или Hydrochlorothiazid + Triamteren (например Dityde H)