Новини

Пневмонията се маскира като инсулт

При възрастни хора симптомите са нетипични, усложненията идват на 3-тия ден

Антибиограма може да се направи, но лечението не трябва да се отлага
Антибиограма може да се направи, но лечението не трябва да се отлага

Грипният вирус опустошава дихателните пътища драматично. Срива защитните механизми на организма и затова пневмонията, която се развива след грипа, е по-тежка.

Типична е стафилококовата, която може бързо да доведе до абсцес на белия дроб, до сепсис с фатален изход. Често след грипна инфекция се развива и токсичен белодробен оток – така нареченият дистрес-синдром. При възрастните хора той имитира инсулт.

„Големият проблем при грипните инфекции е, че опустошаването на защитните механизми на дихателните пътища, в това число и на ресничките на епитела на белия дроб, е толкова интензивно и драстично, че те се превръщат в пързалка за вируса и бактериите, които следват вируса“, разказва доц. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести на Военномедицинска академия.

Вирусът си свършва пъклената работа. След 3-тия ден бактериите се плъзгат надолу като по пързалка и кацат на едно място, което обикновено е стерилно. Защото в белия дроб и дълбоко в дихателния тракт няма бактерии. Навлизането им там при вирусна инфекция и при свален гард на имунитета води до пневмония, обяснява специалистът.

През първите 3 дни, ако човек е бил с добро здраве, стабилна имунна система и без придружаващи болести, не е разумно да се бърза с антибиотика. Има ли обаче фактори, които нарушават защитата на организма, антибиотичното лечение не бива да се отлага. И при първи признаци на влошаване трябва да се действа. Преценката е на лекуващия лекар, обяснява доц. Костов.

При всички грипоподобни заболявания вниманието трябва да е по-високо, защото са коварни. И е задължително на 3-тия ден от началото на болестта наново да се направи консултация с лекуващия лекар, за да се прецени развитието на процеса и състоянието на болния, съветва доц. Костов.

Вирусът поразява най-често млади хора, боледуват и по-възрастните. Младите не обръщат внимание на собственото си здраве и са доста безразсъдни. Разчитат, че ще се оправят за ден-два, и подценяват състоянието си, защото са самонадеяни. Възрастните пък имат придружаващи заболявания, имунитетът им е слаб и бързо могат да направят пневмония. Най-коварните от тях завършват с белодробен оток, който има висока смъртност, разказва доц. Костов.

Затова вниманието при вирусно заболяване трябва да е насочено към тези пациенти, които на 3-тия – 4-тия ден след началото на вирозата се влошават.

Алармиращите симптоми са засилване на кашлицата, задържане на температурата, поява на гръдна болка и най-вече задух. В тези случаи задължително трябва да се предпишат антибиотици.

„С правилно изписани антибиотици още от самото начало на респираторната инфекция трябва да стартира лечението на хронично болни, както и на хора над 75 години. Защото при тях пневмонията може да протече по необичаен начин. Тя може да наподобява инсулт, да не бъде разпозната навреме и да се стигне до лош изход. Често тези хора, когато отидат при личния си лекар, са с нарушено съзнание, но без температура. Симптомите не са типични и са заблуждаващи. Болният може да е с променено съзнание, без добра ориентация. Понякога става по-сънлив и болестта много имитира инсулт. А докато диагнозата се уточни, понякога става късно. Затова антибиотичното лечение не бива да се бави и се дава още при първи признаци на влошаване на състоянието. Това преценява лекуващият лекар“, обяснява доц. Костов.

Стент в бронхите помага на дишането

След продължителен престой в реанимация, ако в бронхите е била сложена тръба, дихателните пътища може да се стеснят. Това застрашава нормалното функциониране на белия дроб и дори живота. За да диша човек, се налага „отпушване“ – лекарите поставят стент в дихателните пътища. В тази фина процедура се е специализирала лабораторията за интервенционална бронхоскопия във ВМА. С помощта на съвременна ендоскопска хирургия силиконовият стент се слага в бронхите, за да ги поддържа отворени и да осигурява приток на кислород.

„Вече сме поставили стентове на 40 души от цяла България. Проблемът е, че рамковият договор със здравната каса все още не е подписан и това не дава възможност за пълното заплащане на тази клинична пътека. Отпускат се 200 лева, а реалната стойност на процедурите е над 1200 лева, тъй като това е високоотговорна и скъпа интервенция. А още по-сериозният проблем е в това как лекари извън ВМА ще бъдат мотивирани да се квалифицират и да работят по тази клинична пътека, която не носи печалба, а само загуби на лечебното заведение“, чуди се доц. Костов.

Другата нова лаборатория към белодробната клиника на ВМА е за изследване на съня. „Ние диагностицираме болни с нарушен сън и с обструктивна сънна апнея, при която проходимостта на горните дихателни пътища е нарушена. Предлагаме и адекватно лечение със специфични апарати, с които болният спи. Те подават кислород под налягане, който отваря дихателните пътища и нормализира дишането. На този етап това е най-съвременното лечение. Друго няма“, обяснява доц. Костов.

Началникът на белодробната клиника към ВМА доц. Коста Костов: Не чакаме резултата от антибиограмата

Доц. Костов, лекарите обикновено не дават антибиотик през първите 3 дни на грипа. Това ли е подходът?

Преценката е на лекуващия лекар. Ако болният е млад човек, с добра имунна система, обикновено в първите 3 дни само се наблюдава. Пожарната не се вика, преди пожарът да пламне. Ако обаче след 3-тия ден от началото на вирозата състоянието се влоши, кашлицата се засили, температурата не пада, има болка в гърдите и най-вече ако се яви задух, се налага консултация с пулмолог, който обикновено изписва антибиотик. При млади хора и при тези, които нямат допълнителни придружаващи заболявания с риск от усложнения, лечението може и да е в домашни условия. Най-важно е обаче да няма признаци на дихателна недостатъчност.

Кои са критериите за болнично лечение?

Това са голям пневмоничен инфилтрат или двустранно засягане на белия дроб, придружаващи болести, напреднала възраст и, разбира се, риск от усложнения. Дихателната недостатъчност и засягането на сърцето искат спешно лечение. Преценката е на лекуващия лекар.

Трябва ли да се чака резултатът от антибиограмата, за да започне лечението?

Антибиограма може да се направи, но лечението не трябва да се отлага. То започва незабавно, с антибиотик, който лекарят прецени, че ще помогне. А когато излезе резултатът от антибиограмата и ако се окаже, че първият антибиотик не помага, той може да се смени с подходящия.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Не пропускайте

Коментари