Новини

20 минути диагностика спасяват от инфаркт

Ултразвукът – най-ранната профилактика на риска от инсулт и гангрена

Доплеровата сонография нито е скъпа, нито е опасна за пациента
Доплеровата сонография нито е скъпа, нито е опасна за пациента

Съвременното ултразвуково изследване на кръвоносните съдове за 20 – 30 минути открива стеснение, което крие риск от бъдещо запушване със сериозни последици – инфаркт, инсулт или гангрена.

Лекарите съветват всеки човек над 50-годишна възраст поне веднъж годишно да мине на преглед. А тези, които имат рискови фактори – висок холестерол, хипертония, наднормено тегло, висока кръвна захар – и от по-ранна възраст. Изследването нито е скъпо, нито е опасно за пациента.

„Възможностите на съвременната медицина са изключително големи. С ултразвук ние можем да изследваме почти всички артерии на тялото и за кратко време да установим дали има атеросклеротичен процес, каква е неговата тежест и какви поражения е нанесъл“, обяснява проф. Лъчезар Гроздински, началник на отделението по ангиология и флебология в Сити клиник.

Ако изследването установи, че атеросклерозата е в ранна фаза, тя може да се атакува с медикаменти, ако е по-напреднала и вече има стеснения – да се сложат стентове, които да разширят кръвоносните съдове и да възстановят нормалното кръвообращение, а ако пораженията са много тежки – да се направи операция.

Това предвижда Програма за ранна диагностика на атеросклерозата на Сити клиник, която е разработена от проф. Лъчезар Гроздински и националния консултант по кардиология доц. Иво Петров.

Атеросклерозата засяга не една артерия, а целия организъм. Почти едновременно уврежда всички кръвоносни съдове – и тези, които носят кръв към главата, и тези към сърцето и краката. Обикновено заради запушване на сърдечна артерия първо идва инфарктът. След време може да се развие инсулт или пък гангрена на крайниците.

Проблемът е, че няма никакви оплаквания, няма тревожни предвестници на болестта, която напредва. Плаката се трупа и стеснява съдовете малко по малко, докато стеснението им стигне 60 – 70 процента. Тогава изведнъж плаката се пука и стеснението става 100 процента. Органът, който се храни от този кръвоносен съд, изпада в кислороден глад и част от него или целият загива. Това на практика представлява инфарктът, инсултът или гангрената, която засяга краката, обяснява проф. Гроздински.

Атеросклерозата е сложен процес и се дължи на много фактори – високо кръвно, холестерол и неговите фракции, наднормено тегло, диабет, стрес... Участват както външни рискови фактори, така и целият организъм. Има обаче и хора със защита и здрави кръвоносни съдове, които не са така податливи на атеросклероза. Други генетично са по-уязвими.

„Ако човек живее абсолютно нецелесъобразно, ако е в тежък стрес, ако е в депресия, нещастен и непълноценен, целият организъм и защитните системи рухват. И каквито и хапчета да взема, най-вероятно атеросклерозата ще се развие. Затова ще кажа, че за мен е по-важно човек да е щастлив, да се чувства пълноценен и осъществен, отколкото да се тревожи, че кръвното му е малко повишено или че е изял днес една пържола или две яйца“, смее се професорът и акцентира на най-болната тема. „Проблемът е там, че лекарите са си поделили човека на „области“ и го лекуват „на парче“. Един лекува крак, друг – сърце, трети – глава. А той е интегрално цяло и лекуването „на парче“ не е ефективно, още повече при атеросклерозата, която засяга всички органи. Пациентът няма полза от това кардиологът да излекува сърцето, ако след месец-два умре от инсулт. Важно е диагнозата и лечението да са комплексни – от кардиолози, ангиолози, невролози, за да изпреварим инфаркта, а не да лекуваме скъпо и прескъпо последиците от него“, настоява проф. Гроздински.

Председателят на Българското дружество по ангиология и флебология проф. Лъчезар Гроздински: Мит е, че свинското и яйцата водят до атеросклероза

Проф. Гроздински, атеросклерозата не е ли болест предимно на възрастните?

Това е популярна, но съвсем грешна теория. Много хора смятат, че с годините „водопроводната“ ни система се „облепва“ с нечистотии, желязо, окисления и така се развива атеросклероза. Това обаче въобще не е вярно. Преглеждал съм 90-годишни пациенти с брилянтни артерии. Действително възрастта е рисков фактор – атеросклерозата по принцип се развива над 50-годишна възраст, но не при всички.

Ако се въздържаме да ядем мазно и не прекаляваме с яйцата, ще се предпазим ли от болестта?

Това е другият популярен мит. Че като ядем тлъсти храни, свинско, яйца – оттам холестеролът се повишава, натрупва се в артериите и те се запушват. Трябва да стане ясно, че по-голямата част от холестерола се синтезира вътре в организма, а не се приема с храната. Така че диетата няма почти никакъв ефект. Не че съветвам да се яде тлъсто и мазно. Може обаче да ядете тлъсто и да нямате атеросклероза, както и обратното – да не ядете много мазно, а да развиете атеросклероза.

Лошият холестерол и фракциите му ли са главният диригент на процеса?

Холестеролът е рисков фактор, но не е в основата на болестта. Вярно е, че той е ключов фактор, който активно участва във възникването и в развитието ѝ. Основните процеси обаче се случват в стената на кръвоносните съдове. Ендотелът е изграден от клетки, които произвеждат вещества – това е защитната бариера срещу токсините, които се движат с кръвта и се опитват да нахлуят в тялото ни. Ако тази бариера не работи както трябва, „пуска“ вътре холестерол, възпалителни клетки, други токсични вещества... В ендотела нахлуват клетки, които се опитват да елиминират холестерола, влязъл в съдовата стена, и дори успяват да го блокират. Пътьом обаче се развива възпаление. Така защитата всъщност впоследствие прераства в патологична реакция. Процесът е двустранен. От една страна, участва нашата защитна система – стената на кръвоносните съдове, левкоцитите и всички клетки, които се борят с агресорите, които нахлуват в организма, от друга – вредните фактори. Те са добре известни. Това е повишеното кръвно, което може да нарани стените на кръвоносните съдове, възпалителни бактериални и вирусни инфекции, стресът, промените в тромбоцитите, които могат да предизвикат запушване на кръвоносния съд. Организмът ни е едно цяло. Не може да твърдим, че възпалителният процес се развива само по една линия. Затова и в процеса на атеросклерозата няма един „виновен“. Ако вие сте роден с добра защита и добри стени на кръвоносните съдове, рискът да развиете атеросклероза е много малък. Може да имате много рискови фактори, но ако защитата е здрава, тогава процесът може да не се развие или да се развие в лека степен.

Председателят на Българското дружеството по ангиология и флебология проф. Лъчезар Гроздински: При високо кръвно регулирайте стреса, проверете бъбреците

Хипертонията е болест и като всяка болест не се дължи на един единствен фактор. Тя е многофакторна и сложна. Обикновено във възникването ѝ участват много сериозно стресът и бъбрекът (или като структура, или артериалното му кръвоснабдяване е нарушено).

Повишаването на кръвното налягане при стрес е защитна реакция на организма. Ако ни гони див звяр, за да ни изяде, както е било преди хилядолетия, се нуждаем от мощен потенциал, за да тичаме или да се бием. Затова организмът изръсва огромно количество хормони и други вещества, които стимулират всички сили. В това число и кръвното се качва. Това е защитна реакция към чуждата агресия. Какво се получава, ако стресът продължи или защитата не се реализира ефективно? Когато след като сме ядосани, преглътнем? Освободените хормони увреждат съдовете и качват кръвното налягане.

При всеки стрес, дори по време на изпит, човек качва кръвно и това е нормална реакция. Проблемът е как да се адаптираме към стреса. Има достатъчно мощни медикаменти и може, разбира се, да се нагълтаме, да го свалим на 100 мм и да ходим замаяни като пияни. Това обаче невинаги решава проблема. Трябва баланс. Защото много често ние се опитваме да решим един човешки проблем, какъвто е стресът, с химия, като гълтаме хапчета. А това не е най-правилният път. Човек трябва да се научи да живее по-различно. Да се адаптира към стреса, така че да не реагира с екстремна реакция. И да намери свой път да го регулира.

Важно е да се изследват артериите – най-вече бъбречните, за да се види откъде идва проблемът.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Не пропускайте

Коментари