Лекарства и добавки

Запринел А 5 мг/10 мг таблетки

0.00 лв.
Име на английски език:

Zaprinel A 5 mg/10 mg tablets

Търговски имена в ЕС/ЕИП:

Articel-Am, Peramteva, Perodilam, Vilpin Combi

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: Продукти действащи върху системата ренин-ангиотензин; инхибигори на АСЕ и блокери на калциевите канали, АТС код: С09ВВ04.

Периндоприл

Механизъм на действие

Периндоприл е инхибитор на ензима, който конвертира ангиотензин I в ангиотензин II (ангиотензин конвертиращ ензим АСЕ). Конвертиращият ензим, или киназа, е екзопептидаза, която позволява превръщането на ангиотензин I във вазоконстрикторен ангиотензин II, както и причиняване на разграждане на вазодилататора брадикинин в неактивен хептапептид. Потискането на АСЕ води до намаление на ангиотензин II в плазмата, което води до повишена активност на плазмения ренин (чрез потискане на обратната връзка на рениновото освобождаване) и намалена секреция на алдостерон. Тъй като АСЕ инактивира брадикинина, потискането на АСЕ води и до повишена активност на циркулиращите и локални каликреинкинин системи (а така и активиране на простагландиновата система). Възможно е този механизъм да допринася за намаляващото кръвното налягане действие на инхибиторите на АСЕ и е частично отговорно за някои от техните странични ефекти (напр. кашлица).

Периндоприл действа чрез своя активен метаболит, периндоприл ат. Останалите метаболити не показват инхибиторна активност по отношение на АСЕ in vitro.

Фармакодинамични ефекти

Хипертония

Периндоприл е активен във всички степени на хипертония: лека, умерена, тежка; наблюдава се намаление на систоличното и диастоличното кръвно налягане в легнало и изправено положение.

Периндоприл намалява съдовата резистентност, което води до понижаване на кръвното налягане. В резултат, периферният кръвен ток нараства, без това да има ефект върху сърдечната честота.

Като правило бъбречният кръвоток се повишава, докато скоростта на гломерулната филтрация (GFR) обикновено е непроменена.

Антихипертензивната активност е максимална между 4 и 6 часа след единична доза и се поддържа най-малко 24 часа: минималните ефекти са около 87 - 100 % от максималните ефекти. Понижението на кръвното налягане се развива бързо. При реагиращите на лечението пациенти, нормализиране се постига до един месец и продължава да се поддържа без поява на тахифилаксия.

Спирането на лечението не води до обратен ефект.

Периндоприл понижава камерната хипертрофия. При хора, периндоприл доказано проявява вазодилататорни свойства. Той подобрява еластичността на големите артерии и понижава съотношението стена/лумен на малките артерии.

Амлодипин

Механизъм на действие

Амлодипин е инхибитор от дихидропиридиновата група на инфлукса на калциевите йони (бавен блокер на каналите или антагонист на калциевите йони) и потиска трансмембранния инфлукс на калциеви йони в сърдечната и съдова гладка мускулатура. Механизмът на антихипертензивното действие се дължи на директен релаксиращ ефект върху съдовата гладка мускулатура. Точният механизъм, по който амлодипин облекчава стенокардията не е напълно уточнен, но амлодипин намалява общият исхемичен товар чрез следните две действия:

амлодипин дилатира периферните артериоли и така намалява общото периферно съпротивление (последващо), срещу което работи сърцето. Тъй като сърдечната честота остава стабилна, това разтоварване на сърцето намалява консумацията на енергия в сърдечния мускул и кислородните потребности

Механизмът на действие на амлодипин вероятно включва и дилатация на основните коронарни артерии и коронарните артериоли, както в нормалните, така и в исхемичните участъци. Това дилатиране повишава подаването на кислород към миокарда при пациенти със спазъм на коронарните артерии (ангина на Принцметал).

Фармакодинамични ефекти

При пациенти с хипертония, дозирането един път дневно осигурява клинично значимо понижение на кръвното налягане както в легнало, така и в изправено положение през целия интервал от 24 часа. Поради бавното начално действие, острата хипотония не е характерна за приложението на амлодипин.

При пациенти със стенокардия, прилагането един път дневно на амлодипин повишава общото време на физическо натоварване, времето до начало на стенокардния пристъп и времето до потискане с 1 mm на ST сегмента, като намалява както честотата на стенокардиите пристъпи, така и консумацията на таблетки глицерилтринитрат.

Амлодипин не се свързва с нежелани метаболитни ефекти или промяна в плазмените липиди и е подходящ за употреба при пациенти с астма, диабет и подагра.

Фармакокинетика

Скоростта и размерът на абсорбция на периндоприл и амлодипин от комбинацията не се различава значимо от съответните самостоятелни форми на двата компонента в индивидуалните таблетки.

Периндоприл

Абсорбация

След перорално приложение, абсорбцията на периндоприл е бърза и максимални концентрации се достигат до 1 час. Плазменият полуживот на периндоприл е равен на 1 час.

Периндоприл е про-лекарство. От приложената доза периндоприл, 27% достигат кръвообращението като активен метаболит периндоприлат. В допълнение към активния периндоприлат, периндоприл има пет метаболита, всички те са неактивни. Максимални плазмени концентрации на периндоприлат се достигат за 3 до 4 часа. Приемането на храна намалява превръщането до периндоприлат, оттук и бионаличността, поради което периндоприл трябва да се прилага перорално като еднократна дневна доза сутрин преди хранене.

Доказана е линейна връзка между дозата периндоприл и нейната плазмена експозиция.

Разпределение

Обемът на разпределение е приблизително 0,2 l/kg за несвързан периндоприлат. Прогеинното свързване на периндоприлат с плазмените протеини е 20%, главно с ангиотензин конвертиращия ензим, но е зависимо от концентрацията.

Елиминиране

Периндоприлат се елиминира с урината и терминалният полуживот на несвързаната фракция е приблизително 17 часа, което води до постигане на равновесно състояние за 4 дни.

Специални популации

Елиминирането на периндоприлат се понижава в старческа възраст, а също и при пациенти със сърдечна или бъбречна недостатъчност. Поради това обичайното медицинско проследяване трябва да включва често мониториране на креатинин и калий.

Диализният клирънс на периндоприлат е равен на 70 ml/min. Кинетиката на периндоприл се променя при пациенти с цироза: чернодробният клирънс на основната молекула се редуцира наполовина. Количеството на формирания периндоприлат обаче не се намалява и поради това не е необходимо да се коригира дозата.

Амлодипин

Абсирбация, разпределение и свързване с плазмените протеини

След перорално приложение на терапевтични дози, амлодипин се абсорбира добре с максимални кръвни нива между 6 - 12 часа след прием. Абсолютната бионаличност е между 64 и 80%. Обемът на разпределение е приблизително 21 l/kg. Проучвания in vitro показват, че приблизително 97,5% от циркулиращия амлодипин се свързва с плазмените протеини. Бионаличностга на амлодипин не се влияе от приема на храна.

Биотрансформация и елиминиране

Терминалният плазмен елиминационен полуживот е около 35 - 50 часа и съответства на дозиране един път дневно. Амлодипин се метаболизира екстензивно от черния дроб до неактивни метаболити, като 10% от основното съединение и 60% от метаболитите се екскретират с урината.

Старческа възраст

Времето за достигане на максимални плазмени концентрации на амлодипин е сходно при хора в старческа възраст и по-млади индивиди. Клирънсът на амлодипин е с тенденция да се понижава, което води до повишени AUC и елиминационен полуживот при пациенти в старческа възраст. Повишаването на AUC и елиминационния полуживот при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност са според очакваните за проучените възрастови групи пациенти.

Чернодробни увреждания

Има много ограничени клинични данни за приложението на амлодипин при пациенти с чернодробно увреждане. Пациентите с чернодробна недостатъчност са с намален клирънс на амлодипин, което води до удължен полуживот и повишаване на AUC с приблизително 40 - 60 %.

Педиатрична популация

Проведено е популационно ФК проучване със 74 деца с хипертония, на възраст от 1 до 17 години (като 34 пациенти са на възраст 6 до 12 години и 28 пациенти са на възраст 13 до 17 години), получаващи амлодипин между 1,25 и 20 mg, приемани веднъж или два пъти дневно. При деца на възраст 6 до 12 години и юноши на възраст 13 - 17 години, типичният перорален клирънс (CL/F) е съответно 22,5 и 27,4 l/hr при юноши и съответно 16,4 и 21,3 l/hr при девойки. Наблюдава се голяма вариабилност между експозицията между отделните деца. Данните, съобщавани за деца на възраст под 6 години са ограничени.

Показания

Запринел А е показан като заместващо лечение при лечение на есенциална хипертония и/или стабилна болест на коронарните артерии, при пациенти, които вече са контролирани с периндоприл и амлодипин, давани едновременно на едно и също ниво на дозировка.

Противопоказания

  • Свръхчувствителност към активните вещества или към друг инхибитор на АСЕ, или към други дихидропиридинови производни, или към някое от помощните вещества
  • Анамнеза за ангиоедем, свързан с предходно лечение с инхибитор на АСЕ
  • Наследствен или идиопатичен ангиоедем
  • Втори и трети триместьр на бременността
  • Тежка хипотония
  • Шок, включително кардиогенен шок
  • Запушване на изходящия път на лявата камера (напр. високостепенна аортна стеноза)
  • Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър инфаркт на миокарда
  • Едновременната употреба на периндоприл и алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2)

Специални предупреждения и предпазни мерки

Всички предупреждения, свързани с всеки от отделните компоненти, изброени по-долу, трябва също да се отнасят и за фиксираната комбинация на периндоприл и амлодипин.

Свързани с периндоприл

Свръхчувствителност, ангиодем

Ангиоедем на лицето, крайниците, устните, лигавиците, езика, глътката и/или ларинкса са съобщавани рядко при пациенти, лекувани с инхибитори на АСЕ, включително периндоприл. Това може да се случи във всеки момент по време на лечението. В подобни случаи, комбинацията от периндоприл и амлодипин трябва да бъде незабавно преустановена и да се започне подходящо мониториране, което да продължи до пълното отзвучаване на появилите се симптоми. В случаите, когато отокът е ограничен върху лицето и устните състоянието обикновено преминава без лечение, макар че прилагането на антихистамини е полезно за облекчаване на симптомите.

Едновременна употреба на mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус). Пациентите на съпътстваща терапия с mTOR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем (напр. оток на дихателните пътища или езика, със или без нарушение на дишането).

Ангиоедем, свързан с ларингеален оток, може да бъде фатален. Когато се засягат езика, глътката или ларинкса, които могат да предизвикат обструкция на дихателните пътища, незабавно трябва да се приложи спешно лечение. Това може да включва приложение на адреналин и/или поддържане на проходими дихателни пътища. Пациентът трябва да бъде под непрекъснато медицинско наблюдение до пълното и окончателно отзвучаване на проявилите се симптоми

Пациенти с анамнеза за ангиоедем, несвързан с лечение с инхибитор на АСЕ, може да бъде с повишен риск за ангиоедем при получаване на инхибитори на АСЕ.

За чревен ангиоедем се съобщава рядко при пациенти, лекувани с инхибитори иа АСЕ. Тези пациенти са с коремна болка (със или без гадене или повръщане); в някои случаи няма предходен фациален ангиоедем, а нивата на С-1 естеразата са нормални. Ангиоедемът се диагностицира с процедури, включително абдоминално сканиране с компютърен томограф или ултразвук, или при операция, а симптомите преминават след спиране на инхибитора на АСЕ. Коремният ангиоедем трябва да се включи в диференциалната диагноза на пациенти на инхибитори на АСЕ, които получават коремна болка.

Анафилактоидни реакции при афереза с липопротеини с ниска плътност (LDL)

Рядко пациентите, приемали инхибитори на АСЕ, при афереза на липопротеини с ниска плътност (LDL) с декстранов сулфат получават животозастрашаващи анафилактоидни реакции. Тези реакции са били избягвани чрез временно спиране на лечението с инхибитор на АСЕ преди всяка афереза.

Анафилактоидни реакции при десенсибилизация

Пациенти, получавали инхибитори на АСЕ по време на терапевтична десенсибилизация (напр. отрова от hymenoptera), са получавали анафилактоидни реакции. При същите пациенти, тези реакции са били избягвани чрез временно спиране на инхибиторите на АСЕ, но са се появявали отново при непреднамерена повторна провокация.

Неутропения, агранулоцитоза, трамбоцитопения, анемия

Неутропения, агранулоцитоза, тромбоцитопения и анемия са съобщавани при пациенти, получавали инхибитори на АСЕ. При пациенти с нормална бъбречна функция и без други усложняващи фактори, неутропения се появява рядко. Периндоприл трябва да се използва изключително внимателно при пациенти с колагенова съдова болест, на имуносупресивно лечение, лечение с алопуринол или прокаинамид, или комбинация от тези усложняващи фактори, особено ако има предходно увредена бъбречна функция. Някои от тези пациенти развиват сериозни инфекции, които в няколко случая не са отговаряли на интензивно антибиотично лечение. Ако при такива пациенти се използва периндоприл, препоръчително е периодично да се наблюдава броя на белите кръвни клетки, а пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всяка проява на инфекция (напр. възпалено гърло, повишена температура).

Бременност

Инхибитори на АСЕ не трябва да се започват по време на бременност. Освен в случаите, когато непрекъснатото лечение с инхибитори на АСЕ се счита за съществено, пациентките, които планират бременност, трябва да бъдат насочени към алтернативни антихипертензиви лечения, които са с установен профил на безопасност за употреба при бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с инхибитори на АСЕ трябва да бъде незабавно преустановено, и ако е уместно, да се започне алтернативно лечение.

Хипотония

Инхибиторите на АСЕ може да причинят спадане на кръвното налягане. Симптоматична хипотония се наблюдава рядко при пациенти с неусложнена хипертония и с по-голяма вероятност се развива при пациенти, които са били хиповолемични, напр. при диуретична терапия, диета с ограничаване на сол, диализа, диария или повръщане, или са имали тежка ренин-зависима хипертония. При пациенти с висок риск от симптоматична хипотония, кръвното налягане, бъбречната функция и серумния калий трябва да бъдат непрекъснато наблюдавани по време на лечение с комбинация на периндоприл и амлодипин. Подобни съображения важат за пациент с исхемична сърдечна или мозъчносъдова болест, при които прекомерно спадане на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или мозъчносъдов инцидент.

Ако се появи хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и, ако е необходимо, да получи интравенозна инфузия с разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%). Преходен хипотоничен отговор не е противопоказание за продължаване на дозирането, което може да бъде осъществено без проблеми след като кръвното налягане бъде повишено чрез увеличаване на обема.

При някои пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, допълнително понижение на системното кръвно налягане може да се развие при приложение на периндоприл. Този ефект е очакван и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи понижаване на дозата или спиране на лечението с периндоприл.

Стеноза на аортна и митрална клапа, хипертрофична кардиомиопатия

Както и останалите инхибитори на АСЕ, периндоприл трябва да се прилага с повишено внимание на пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изхода на лявата камера, като при аортна стеноза или хипертрофична кардиомиопатия.

Бъбречно увреждане

В случай на бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 60 ml/min) се препоръчва индивидуално титриране на дозата на отделните компоненти. Рутинното мониториране на калий и креатинин е част от нормалната медицинска практика при пациенти с бъбречно увреждане.

При някои пациенти е двустранна стеноза на бъбречната артерия, или стеноза на артерията на отделен бъбрек, които са лекувани с инхибитори на АСЕ, се наблюдава повишаване на кръвната урея и серумния креатинин, обикновено обратими след спиране на лечението. Това е особено вероятно при пациента с бъбречна недостатъчност. Ако има и реноваскуларна хипертония, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност. Някои пациенти с хипертония без видима предходна бъбречна съдова болест, са развили повишаване на стойностите на кръвната урея и серумния креатинин, обикновено леки и преходни, особено когато периндоприл се прилага едновременно с диуретици. Малко по-голяма е вероятността това да се случи при пациенти с предходно бъбречно увреждане. Може да се наложи понижаване на дозата и/или спиране на диуретика и/или периндоприл.

Чернодробна недостатъчност

Рядко инхибитори на АСЕ са свързвани със синдром, който започва с холестатична жълтеница и прогресира до фулминантна чернодробна некроза и (понякога) смърт. Механизмът на този синдром не е изяснен. Пациенти, получаващи инхибитори на АСЕ, които развият иктер или изразено повишение на чернодробните ензими, трябва да спрат приема на инхибитора на АСЕ и да бъдат адекватно проследени.

Раса

Инхибиторите на АСЕ причиняват по-висока честота на ангиоедем при пациенти от черната раса в сравнение с тези от останалите раси.

Както при останалите инхибитори на АСЕ, периндоприл може да бъде по-слабо ефективно по отношение понижаване на кръвното налягане при пациенти от черната раса, отколкото при останалите пациенти, вероятно поради по-изразеното разпространение на състояния с нисък ренин в популацията с хипертония при черната раса.

Кашлица

Има съобщения за кашлица при употребата на инхибитори на АСБ. Характерно е, че кашлицата е непродуктивна, персистираща и преминава след спиране на лечението. Индуцираната от инхибитор на АСЕ кашлица трябва да се счита за част от диференциалната диагноза на кашлицата.

Операция, анастезия

При пациенти подложени на голяма операция или по време на анестезия с продукти, които предизвикват хипотония, комбинацията от периндоприл и амлодипин може да блокира формирането на ангиотензин II вторично на компенсаторното освобождаване на ренин. Лечението трябва да бъде прекратено един ден преди операцията. Ако се развие хипотония и се счита, че се дължи на този механизъм, това може да се коригира с увеличаване на обема.

Хиперкалиемия

Повишаване на серумния калий се наблюдава при някои пациенти, лекувани с инхибитори на АСЕ, включително периндоприл. Рисковите фактори за развитие на хиперкалиемия включват тези при бъбречна недостатъчност, влошаване на бъбречната функция, възраст (> 70 години), захарен диабет, хипоалдостеронизъм, интеркурентни събития, особено дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза и съпътстваща употреба на калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или калий-съдържащи солеви заместители; или пациенти на други лекарства, свързани с повишаване на серумния калий (напр. хепарин, ко-тримоксазол, известен също като триметоприм/сулфаметоксазол). Употребата на калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, или калий-съдържащи солеви заместители, особено при пациенти с увредена бъбречна функция, може да доведе до значимо повишаване на серумния калий. Хиперкалиемията може да причини сериозни, понякога фатални аритмии. Ако едновременното приложение на периндоприл и някой от споменатите по-горе продукти се счита за необходимо, това трябва да става внимателно и с честа проверка на серумния калий.

Диабет

При пациенти с диабет, лекувани с перорални противодиабетни продукти или инсулин, гликемичният контрол трябва да бъде непрекъснато наблюдаван през първия месец от лечението с инхибитор на АСЕ.

Бъбречна трансплантация

Липсва опит по отношение на приложението на периндоприл при пациенти с неотдавнашна бъбречна трансплантация.

Пациенти на хемодиализа

Съобщава се за анафилакгоидни реакции при пациенти, диализирани с високопропускливи мембрани, които са лекувани едновременно с инхибитор на АСЕ. При тези пациенти трябва да се прецени използването на различен вид диализна мембрана или друг клас антихипертегоивен продукт.

Стабилна исхемична болест на сърцето

Ако епизод на нестабилна стенокардия (голям или не) се развие през първия месец от лечението с периндоприл, трябва да се направи внимателна оценка на съотношението полза/риск преди да се продължи с лечението.

Свързани с амлодипин

Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертензивна криза не са установени.

Употреба при пациенти със сърдечна недостатъчност

Пациенти със сърдечна недостатъчност трябва да бъдат лекувани с повишено внимание. При продължително, контролирано с плацебо проучване при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (клас по NYH III и IV), съобщаваната честота на белодробен оток е по-висока в групата, лекувана с амлодипин, отколкото в групата на плацебо. Блокери на калциевите канали, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като те може да повишат риска от последващи сърдечносъдови събития и смъртност.

Чернодробно увреждане

Полуживотът на амлодипин се удължава, а стойностите на AUC са по-високи при пациенти с увредена чернодробна функция, препоръки за дозировка не са установени. Поради това лечението с амлодипин трябва започва с доза в по-ниския край на дозовия диапазон, като се внимава както при началното лечение, така и при повишаване на дозата. Бавно титриране на дозата и внимателно мониториране може да се налагат при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст повишаването на дозата трябва да се извършва внимателно.

Бъбречно увреждане

Амлодипин може да се използва при такива пациенти в нормални дози. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не се свързват със степен на бъбречно увреждане. Амлодипин не може да се диализира.

Свързани с комбинацията периндоприл-амлодипин

Всички предупреждения, свързани с всеки от отделните компоненти, изброени по-горе, трябва да са валидни също и за фиксираната комбинация на периндоприл и амлодипин.

Предупреждения при употреба

Поради наличието на лактоза, пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, глюкозо-галактозна малабсорбция или Lapp лактазен дефицит, не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Приложение

Начин на приложение

Перорално приложение. Една таблетка дневно като еднократна доза, за предпочитане да се приема сутрин и преди хранене.

Дозировка

Комбинацията с фиксирана доза не е подходяща за начално лечение.

Ако се налага промяна в дозировката, дозата на периндоприл и амлодипин в комбинация може да бъде променена или индивидуално титрирана, като се прецени приложението на свободна комбинация.

Бъбречно увреждане и старческа възраст

Елиминирането на периндоприлат е намалено при пациенти в старческа възраст и такива с бъбречна недостатъчност. Поради това обичайното медицинско проследяване ще включва често мониториране на креатинина и калия.

Амлодипин, използван в подобни дози при пациенти в старческа възраст или по-млади пациенти е еднакво добре поносим. Препоръчват се нормални схеми на дозиране в старческа възраст, но повишаването на дозата трябва да се извършва внимателно. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не корелират със степента на бъбречно увреждане.

Амлодипин не се диализира.

Едновременната употреба на периндоприл с алискирен е противопоказна при пациенти с бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане

Не са установени препоръчителни дозировки при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, поради това изборът на доза трябва да бъде внимателен и трябва да започне в най-долната част на гамата на дозиран. За да се установи оптималната начална доза и поддържаща доза при пациенти с чернодробно увреждане, пациентите трябва да бъдат индивидуално титрирани, като се използва свободна комбинация от амлодипин и периндоприл. Фармакокинетиката на амлодипин не е проучена при тежко чернодробно увреждане. Амлодипин трябва да се започне с най-ниската доза и да се титрира бавно при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

Педиатрична популация

Комбинацията от периндоприл и амлодипин не трябва да се използва при деца и юноши, тъй като ефикасността и поносимостта на периндоприл и амлодипин в комбинация не са установени при деца и юноши.

Бременност

Свързани с периндоприл

Употребата на инхибитори на АСЕ не се препоръчва през първия триместър на бременността. Употребата на инхибитори на АСЕ е противопоказана през втори и трети триместър на бременността.

Епидемиологичните доказателства относно риска от тератогенност след експозиция на инхибитори на АСЕ през първия триместър от бременността, не са убедителни; малко повишение на риска обаче не може да се изключи. Освен в случаите, когато непрекъснатото лечение с инхибитори на АСЕ се счита за съществено, пациентките, които планират бременност, трябва да бъдат насочени към алтернативни антихипертензивни лечения, които са с установен профил на безопасност за употреба при бременност. Когато се диагностицира бременност, лечението с инхибитори на АСЕ трябва да бъде незабавно преустановено и ако е уместно, да се започне алтернативно лечение.

Известно е, че експозицията на лечение с инхибитори на АСЕ през втория и третия триместър индуцира при хора фетотоксичност (намалена бъбречна функция, олигохидрамниоза, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия).

При експозиция на инхибитор на АСЕ след втория триместър на бременността, препоръчителна е ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа. Деца, чиито майки са приемали инхибигор на АСЕ трябва да бъдат непрекъснато наблюдавани за хипотония.

Свързани с амлодипин

Безопасността на амлодипин при бременност не е установена при хора. При проучвания върху животни се наблюдава репродуктивна токсичност при високи дози. Употреба при бременност се препоръчва само ако няма по-безопасна алтернатива и когато самото заболяване носи по-голям риск за майката и плода.

Кърмене

Свързани с периндоприл

Тъй като липсва информация за употребата на периндоприл при кърмене, периндоприл не се препоръчва и за предпочитане са алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност при кърмене, особено при новородено или недоносено дете.

Свързани с амлодипин

Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Частта от дозата на майката, получена от кърмачето, е изчислена с интерквартилен диапазон 3 - 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин върху кърмачетата е неизвестен. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/прекрати кърменето или да се продължи/прекрати лечението с амлодипин, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от лечението с амлодипин за майката.

Фертилитет

Има съобщения за обратими биохимични промени в главата на сперматозоидите при пациенти лекувани с блокери на калциевите канали. Клиничните данни са недостатъчни по отношение на потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. В едно проучване с плъхове са наблюдавани нежелани реакции по отношение на мъжкия фертилитет.

Шофиране и работа с машини

Няма извършвани проучвания за ефектите на комбинацията от периндоприл и амлодипин върху способността за шофиране и работа с машини. Амлодипин повлиява в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите имат замайване, главоболие, умора, изтощение или гадене, способността да се реагира може да бъде увредена. Препоръчително е да се внимава, особено в началото на лечението.

Взаимодействия

 

Свързани с периндоприл

Противопоказни

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС)

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин П-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РААС.

Непрепоръчително съпътстващо приложение
  • Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки или калий-съдържащи солеви заместители - въпреки че серумният калий обикновено остава в норма, хиперкалиемия може да се развие при някои пациенти, лекувани с периндоприл. Калий-съхраняващи диуретици (напр. спиронолактон, триамтерен или амилорид), калиеви добавки или съдържащи калий солеви заместители може да доведат до значително повишаване на серумния калий. Поради това комбинирането на периндоприл със споменатите по-горе лекарства не се препоръчва. Ако едновременното приложение е показано поради проявена хипокалиемия, те трябва да се използват с повишено внимание и с честа проверка на серумния калий.
  • Литий - има съобщения за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност (тежка невротоксичност) при едновременно приложение с инхибитори на АСЕ. Комбинирането на периндоприл с литий не се препоръчва. Ако тази комбинация е доказано необходима, препоръчително е внимателно да се мониторират серумните нива на литий.
  • Естрамустин - риск от повишаване на нежеланите реакции като ангионевротичен отток (ангиоедем).
  • Рацекадотрил - известно е, че АСЕ инхибиторите (като периндоприл) предизвикват ангиоедем. Този риск може да бъде повишен при едновременна употреба с рацекадотрил (лекарство, използвано при остра диария).
  • mТОR инхибитори (напр. сиролимус, еверолимус, темсиролимус) - Пациентите на съпътстваща терапия с mTOR инхибитори могат да бъдат изложени на повишен риск от ангиоедем.
  • Ко-тримоксазол (тпиметоппим/сулфаметоксазол) - Пациенти, получаващи съпътстващо ко-тримоксазол (триметоприм/сулфаметоксазол), може да бъдат изложени на повишен риск от хиперкалиемия.

Съпътстващо лечение, изискващо специално внимание

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително аспирин > 3 g/ден

Когато инхибитори на АСЕ се прилагат едновременно с НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в схеми с противовъзпалителна доза, СОХ-2 инхибитори и неселективни НСПВС може да се намали антихипертензивният ефект. Едновременната употреба на инхибитори АСЕ и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност и повишаване на серумния калий, особено при пациенти с незадоволителна предходна бъбречна функция. Комбинацията трябва да се прилага внимателно, особено в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да се прецени мониториране на бъбречната функция след започване на съпътстващо лечение, както и периодично след това.

Противодиабетни продукти (инсулин, хипогликемични сулфонамиди)

Употребата на инхибитори на ензима, конвертиращ ангиотензин, може да доведе до повишаване на хипогликемичния ефект при диабетиците, които се лекуват с инсулин или хипогликемични сулфонамиди. Началото на хипогликемичните епизоди е много рядко (вероятно има подобрение на глюкозния толеранс с намалени инсулинови потребности).

Съпътстваща употреба, която трябва да се има предвид

Диуретици

Пациенти на диуретици и особено тези, при които има загуба на обем и/или соли, може да получат прекомерно понижаване на кръвното налягане след започване на лечението с инхибитор на АСЕ. Вероятността за хипотензивни ефекти може да бъде намалена чрез прекратяване на диуретика, повишаване на обема на прием на соли преди започване на лечението с ниски и прогресиращи дози периндоприл.

Симпатикомиметици

Симпатикомиметиците могат да намалят антихипертензивните ефекти на инхибиторите на АСЕ.

Злато

Нитритоидни реакции (симптомите включват зачервяване на кожата на лицето, гадене, повръщане и хипотония) са били съобщавани рядко при пациенти, лекувани с инжекционно злато (натриев ауротиомалат) и съпътстващо лечение с инхибитор на АСЕ, включително периндоприл.

Свързани с амлодипин

Непрепоръчително съпътстващо приложение

  • Дантролен (инфузия) - При животни са наблюдавани случаи на летално камерно мъждене и сърдечносъдов колапс във връзка с хиперкалиемия след приложение на верапамил и интравенозен дантролен. Поради риска от хиперкалиемия е препоръчително съпътстващото лечение с блокери на калциевите канали, като амлодипин да се избягва при пациенти, податливи на мапигнена хипертермия и при лечение на малигнена хипертермия.

Съпътстващо приложение, изискващи специално внимание

  • Индуктори на CYP3A4 - При едновременно приложение на известни индуктори на CYP3A4 плазмената концентрация на амлодипин може да варира. Поради това кръвното налягане трябва да се проследява и да се обмисли адаптиране на дозата както по време, така и след едновременен прием, особено със силни CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, жълт кантарион).
  • CYP3A4 инхибитори - Едновременната употреба на силни или умерени инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолови антимикотици, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дшггиазем) може да доведе до значително повишение на експозицията на амлодипин. Клиничното значение на тези ФК вариации може да бъде поизявено в старческа възраст. Поради това може да се налага клинично наблюдение и адаптиране на дозата.

Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Съществува повишен риск от хипотония при пациенти, приемащи кларитромицин и амлодипин. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите, когато амлодипин се прилага едновременно с кларитромицин.

Съпътстваща употреба, която трябва да се има предвид

Понижаващият кръвното налягане ефект на амлодипин допълва понижаващите налягането ефекти на други лекарствени продукти с антихипертензивни свойства.

Други комбинации

В проучвания на клиничните взаимодействия, амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин, варфарин или циклоспорин.

Прилагането на амлодипин заедно с грейпфрут или сок от грейпфрут не се препоръчва, тъй като бионаличността може да нарасне при някои пациенти, което да доведе до повишени антихипертензивни ефекти.

Симвастатин

Едновременното приложение на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин води до 77% повишаване на експозицията на симвастатин в сравнение със самостоятелно прилаган симвастатин. Дозата на симвастатин трябва да се ограничи до 20 mg дневно при пациенти на амлодипин.

Такролимус

Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта, когато се прилага едновременно с амлодипин. За да се избегне токсичността на такролимус, приложението на амлодипин при пациенти, лекувани с такролимус, изисква проследяване на нивата на такролимус в кръвта и коригиране на дозата на такролимус, когато е необходимо.

Свързани с комбинацията периндоприл-амлодипин

Съпътстващо лечение, изискващо специално внимание

Баклофен. Потенциране на антихипертензивния ефект. Необходимо е мониториране на кръвното налягане и бъбречната функция, какго и адаптиране на дозата на антихипертензивния продукт.

Съпътстваща употреба, която трябва да се има предвид

  • Антихипертензивни продукти (като бета-блокери) и вазодилататори:
    • едновременната употреба с тези продукти може да увеличи хипотензивния ефект на периндоприл и амлодипин
    • едновременната употреба с нитроглицерин и други нитрати или други вазодилататори може допълнително да понижи кръвното налягане и поради това трябва да се извършва с повишено внимание
  • Кортикостероиди, тетракозактид: намаляване на антихипертензивния ефект (задръжка на соли и вода поради коргикостероидите)
  • Алфа-блокери (празозин, алфузозин, доксазозин, тамсулозин, теразозин): повишават антихипертензивния ефект и повишават риска от ортостатична хипотония
  • Амифостин: може да усили антихипертензивния ефект на амлодипин
  • Трициклични антидепресанти, антипсихотици, анестетици: повишават антихипертензивния ефект и повишават риска от ортостатична хипотония

Нежелани реакции

Периндоприл

Профилът на безопасност на периндоприл е в съответствие с профила на безопасност на АСЕ инхибиторите.

Най-честите нежелани събития, съобщавани и наблюдавани в клинични проучвания са:

  • замаяност
  • главоболие
  • парестезия
  • вертиго
  • нарушения на зрението
  • тинитус
  • хипотония
  • кашлица
  • диспнея
  • коремна болка
  • запек
  • диария
  • дисгеузия
  • диспепсия
  • гадене
  • повръщане
  • сърбеж
  • обрив
  • мускулни крампи
  • астения

Амлодипин

Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечението са:

  • сънливост
  • замаяност
  • главоболие
  • палпитации
  • зачервяване на лицето
  • коремна болка
  • гадене
  • подуване на глезените
  • оток
  • умора
Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Други продукти с активна съставка периндоприл + амлодипин

Коментари