Състояния и заболявания

Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

На английски език: gastroesophageal reflux disease (GERD), gastro-oesophageal reflux disease (GORD), gastric reflux disease, acid reflux disease

Съдържание

  1. Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)
  2. Клинична картина
  3. Диагноза
  4. Лечение

С термина се обозначава съвкупността от симптомите, свързани с усложненията от продължителния рефлукс.

Етиопатогенеза

В основата на рефлуксната болест лежи патологичната релаксация на долния езофагеален сфинктер (кардиохалазия), при което кардията не може да изпълнява ролята на антирефлуксна клапа.

Всъщност антирефлуксният механизъм е значително по-сложен и е съвкупност от редица анатомични и физиологични компоненти:

  • Анатомичната компонента има два фактора:
    • вътрешен (кардиалната мускулатура и лигавичната клапа на Губарев);
    • външен (интраабдоминалният сегмент на хранопровода, острият кардиоезофагеален ъгъл на Хис, ласовидният механизъм на диафрагмалния хиатус и френоезофагеалния лигамент).
  • Физиологичната компонента включва собствената антиацидна защита на хранопровода, координираната перисталтика на хранопровода и стомаха, тонуса на кардиалния сфинктер, налягането в коремната кухина и стомаха, както и механизма на изпразване на стомаха.

При човека регургитацията на стомашни сокове е нормално явление, което е по-интензивно под въздействието на различни дразнители – повишено стомашно налягане, хиперацидитет, употреба на алкохол и цигари. Патологичната релаксация (халтавост) на кардията се обуславя от различни фактори:

  • Нарушена перисталтика на хранопровода – т.н. дисмотилитет
  • Забавено опразване на стомаха и повишено стомашно налягане, което води до трайна релаксация на долния езофагеален сфинктер
  • Широк hiatus esophagicus и хлабави френоезофагеални лигаменти, което обуславя патологичната подвижност на кардията
  • Вродената хиатална херния също е важна предпоставка за развитието на рефлуксна болест

Съчетанието на тези фактори води до продължителен рефлукс на стомашно съдържимо. Вследствие на това възникват ерозивни изменения на лигавицата – т.н. рефлукс-езофагит с последваща пептична стриктура. Хроничният езофагит и периезофагит предизвикват вторична фиброзна ретракция на хранопровода, при което кардията се хернира над диафрагмата и загубва изцяло своята клапна функция. Настъпва крайната фаза на рефлукс-езофагита – т.н. вторичен брахиезофаг с аксиална хиатална херния и фиброзна стриктура на хранопровода.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари