Изследвания и процедури

ЦРП (CRP, С-реактивен протеин)

Синоними: ЦРБ (С-реактивен белтък)
На английски език: CRP (C-reactive protein), cardio CRP, hs-CRP (high-sensitivity C-reactive protein), ultra-sensitive CRP

Приложение в клиничната практика

Инфекции

При бактериална инфекция повече от 50% от пациентите с тежка инфекция имат равнища на C-реактивния протеин над 100 mg/l и само 5% – под 10 mg/l в случай на остро развитие на инфекциозния процес. При ефективна терапия нивото на C-реактивния протеин намалява още на следващия ден, нормализирайки се за 6 – 10 денонощия, докато скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ, РУЕ) при успешно лечение се понижава едва след 2 – 4 седмици. Бързата нормализация на равнището на C-реактивния протеин позволява този тест да бъде използван за проследяване на хода на болестта и за контрол на ефективността на лечението.

При вирусна инфекция C-реактивният протеин се повишава незначително (по-малко от 20 mg/l), което позволява да се отдиференцират вирусните инфекции от бактериалните.

N.B. Измерването на C-реактивния протеин е много важно при пациенти, които по ред причини не могат да се оплачат от едни или други симптоми (деца, възрастни пациенти, пациенти с психични заболявания).

При съмнение за сепсис при новородени концентрация на C-реактивния протеин над 12 mg/l се явява показание за незабавно започване на противомикробна терапия.

Злокачествени новообразувания

При злокачествени новообразувания концентрацията на C-реактивния протеин обикновено не надхвърля диапазона 10 – 30 mg/l в зависимост от добавянето на инфекция, тъканна некроза, нарушена органна функция поради непроходимост на дихателните пътища или стомашно-чревния тракт, влияние на имуносупресанти и химиотерапевтици. Най-голямо повишение на C-реактивния протеин се наблюдава при некроза на солидни тумори.

Остър миокарден инфаркт, стенокардия, стратификация на сърдечно-съдовия риск

Дебатите за ролята на C-реактиния протеин в атерогенезата продължават, но вече е доказано, че C-реактивният протеин се свързва специфично с холестерола в липопротеините с ниска плътност и в свързан вид активира комплемента и инициира възпалителен процес. C-реактивният протеин се открива в атеросклеротичните плаки. Нещо повече, установено е, че в плаките на каротидната артерия се извършва локален синтез на C-реактивен протеин, което може да бъде причина за неоваскуларизация и за повишаване на риска от хеморагична трансформация. Навярно едно от най-сериозните доказателства за участието на C-реактивния протеин в атерогенезата е вече синтезиран инхибитор на C-реактивния протеин, който, както показват експерименти с опитни организми, може да се окаже ефективен в ранната терапия на острия миокарден инфаркт.

При базова концентрация на високочувствителния C-реактивен протеин под 1.0 mg/l рискът от съдови усложнения (остър миокарден инфаркт, инсулт, внезапна сърдечна смърт) при пациенти, които не страдат от сърдечно-съдови заболявания, е минимален, при концентрации 1.1 – 1.9 mg/l – нисък, при равнища 2.0 – 2.9 mg/l – умерен, при над 3.0 mg/l – висок. Като цяло нива на високочувствителния C-реактивен протеин от 3 до 10 mg/l са признак на вяло протичащ възпалителен процес и се асоциират с висок риск от сърдечно-съдови заболявания. За стратификация на риска от сърдечно-съдови заболявания в общата популация значими са равнища на C-реактивния протеин, които не надхвърлят 10 mg/l; нива над 10 mg/l са причинени от остро възпаление, хронично заболяване, травма и др.

При остър коронарен синдром дестабилизацията на атероматозна плака и образуването на тромб се свързва с възпалителен процес. При болните с нестабилна стенокардия повишен високочувствителен C-реактивен протеин се среща значително по-често (при 70% от пациентите), отколкото при болните със стенокардия при усилие (при 20% от болните). При болните с нестабилна стенокардия, развили остър миокарден инфаркт, високочувствителният C-реактивен протеин е повишен (над 3 mg/l) практически при всички (98%) пациенти. При стратификация на риска от ранен (до 14 дни) леталитет при болни с нестабилна стенокардия и остър миокарден инфаркт най-информативно е съчетаното изследване на високочувствителния C-реактивен протеин и сърдечния тропонин Т. Повишаването на тези два маркера (високочувствителен C-реактивен протеин над 1.55 mg/l, тропонин Т над 0.1 mg/l) е свързано с висок риск от летален изход, а равнища на високочувствителния C-реактивен протеин под 1.55 mg/l и на тропонин Т под 0.1 mg/l – с минимален риск.

Увеличаването на концентрацията на C-реактивния протеин в отговор на некротично изменение на миокарда започва 6 часа след появата на симптомите на острия миокарден инфаркт, достигайки пикова стойност (40 – 100 mg/l, но понякога и до 200 mg/l) на 2-рия ден. От 14-ия ден след острия миокарден инфаркт равнището на C-реактивния протеин се възвръща към базовата си стойност и към края на 2-рата – началото на 3-тата седмица C-реактивният протеин изчезва от серума. Пиковите концентрации на C-реактивния протеин корелират с размера на инфаркта.

Захарен диабет

При млади пациенти със захарен диабет тип 1 без усложнения равнището на C-реактивния протеин е 3 пъти по-високо, отколкото в контролната група, а при болни със захарен диабет тип 1 с усложнения – 5 пъти по-високо. Прието е, че високочувствителният C-реактивен протеин е прогностичен маркер за усложненията при захарен диабет тип 1.

При лица, страдащи от захарен диабет тип 2, сърдечно-съдовите заболявания се явяват най-честата съпътстваща патология. Именно те са основната причина за смърт при захарен диабет тип 2. Като цяло рискът от сърдечно-съдови заболявания при захарен диабет тип 2 е 2 – 4 пъти по-висок, отколкото при недиабетици. Прието е, че при захарен диабет тип 2 повишеният C-реактивен протеин е независим рисков фактор за смъртност от сърдечно-съдови заболявания и независим прогностичен маркер за нови сърдечно-съдови инциденти. Праговото равнище на високочувствителния C-реактивен протеин, позволяващо разделянето на пациентите със захарен диабет тип 2 на групи с висок и нисък риск, в повечето проучвания е 3 mg/l.

Придобита в обществото вирусна пневмония с бактериални усложнения

Придобитата в обществото пневмония с вирусна етиология често се съпровожда с бактериални усложнения. В тези случаи резултатите от изследването на C-реактивния протеин са показание за назначаване на антибиотици: в зависимост от равнището на C-реактивния протеин антибиотичната терапия трябва да бъде назначена веднага или може да бъде отсрочена. При неутропения откриването на C-реактивен протеин над 10 mg/l може да се окаже единственият обективен показател за наличие на бактериална инфекция.

Болест на Крон, остър панкреатит

Болестта на Крон и острият панкреатит предизвикват рязко повишаване на нивото на C-реактивния протеин, при неспецифичен язвен колит C-реактивният протеин се увеличава незначително, при функционални разстройства белтъците на острата фаза обикновено не са повишени. По такъв начин повишеният C-реактивен протеин се явява маркер за болестта на Крон и острия панкреатит, свидетелствайки за степента на тежест на страданието. При некротичната форма на острия панкреатит се регистрират равнища на C-реактивния протеин над 120 mg/l. Резултатите от мониторинга на C-реактивния протеин при пациенти с болестта на Крон и остър панкреатит могат да предскажат рецидиви на тези заболявания.

Вяло протичащи хронични заболявания, системни ревматични заболявания

При вяло протичащи хронични и някои системни ревматични заболявания концентрацията на C-реактивния протеин се повишава до 10 – 30 mg/l. В тези случаи намаляването на C-реактивния протеин е показателно за ефективността на лечението.

Оперативни интервенции

В хирургичните отделения C-реактивният протеин се използва за ранна диагностика на инфекциозни усложнеиня и за оценка на ефективността на антибактериалната терапия. Ако 4 – 5 дни след операция C-реактивният протеин остава висок (или продължава да се увеличава), този факт е показателен за усложнения (пневмония, тромбофлебит, абсцес на оперативната рана).

Хемодиализа

При 35 – 65% от пациентите на хемодиализа се наблюдава хронично възпаление, което се характеризира с повишаване на C-реактивния протеин и провъзпалителните цитокини. Предполага се, че при това може да се случва: 1) активиране на комплемента при контакт на плазмените белтъци с мембраната; 2) обратна филтрация на контаминиран диализат в кръвотока; 3) непосредствен контакт на кръвните клетки с диализната мембрана. Еднократното измерване на C-реактивния протеин е точен прогностичен маркер за смъртността при такива пациенти. При C-реактивен протеин над 10 mg/l рискът от смърт до 5 години нараства 3.5 пъти. Високочувствителното измерване на C-реактивния протеин преди и след хемодиализа навлиза уверено в съвременната нефрологична практика. Установено е, че повишаването на C-реактивния протеин по време на хемодиализа с 1 mg/l увеличава риска от летален изход с 9%, а повишаването с 3 mg/l – с 30%. Ако след хемодиализа нивото на C-реактивния протеин не се понижава, прогнозата е лоша.

Трансплантации

При отхвърляне на сърдечен алотрансплантат повишаването на C-реактивния протеин е причинено от инфекциозни усложнения, но не свидетелства за отхвърлянето като такова.

При отхвърляне на бъбречен трансплантат високият C-реактивен протеин е един от ранните индикатори на отхвърлянето.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари