Аминопептидази

Публикувано на 25 Септември 2010 - 11:40
На английски език: 
Aminopeptidase (Alanine, Arginyl, Aspartyl, Cystinyl, Leucyl, Glutamyl, Methionyl)

Аминопептидази - въведение

Аминопептидазите спадат към групата на екзопептидазите. Участвуват заедно с други пептидази в разграждането на собствените белтъци на клетката до аминокиселини в рамките на клетъчната белтъчна обмяна. В лабораторната диагностика е навлязло определянето на два ензима от тази група.

 

  • Левцинаминопептидаза /ЛАП/

Активността на този ензим се определя чрез използуване на L-левцинхидразид при рН 10,5. ЛАП се намира навсякъде в цитоплазмата и преминава в извънклетъчното пространство при увреждане на пермеабилитета на клетъчната мембрана. Органи с най-висока активност на този ензим са черният дроб, тънкото черво, сърцето, панкреасът, слезката и лимфоцитите. Доколкото съдържанието на ЛАП в черния дроб многократно надвишава това в другите органи, повишената активност в серума със значителна вероятност насочва към чернодробно заболяване.

 

  • Аланинаминопептидаза /ААП/

Този ензим се определя с помощта на D, L-аланинхидразид като субстрат.Ползуват се и други субстрати. ААП и ЛАП имат малка субстратна специфичност.Синоними на ААП са ариламинопептидаза и левцинариламидаза. Последното название, което понякога се представя със съкращението ЛАП, е предпоставка за объркване с описаната по-горе левцинаминопептидаза. Решаващо значение за диференциране на двете аминопептидази има стойността на рН, използувана при определяне на тяхната активност - съответно 7 за ААП и 10 за ЛАП.

ААП е ензим, свързан с клетъчните мембрани. Най-висока е неговата активност в клетките на проксималните бъбречни тубули и чревната лигавица, в хепатоцитите, в епителните клетки на жлъчните пътища и в панкреасните клетки. Ензимните форми, които изхождат от бъбречна, чернодробна и панкреасна тъкан, се различават по своята въглехидратна съставка. Отнася се за мултиплени форми, а не за изоензими.

В диагностичния процес значение има повишената активност на ААП в кръвната плазма при холестатични заболявания /увреждане на клетъчни мембрани и повишена синтеза/ и в урината при бъбречни заболявания /отхвърляне на присаден бъбрек, хронични пиелонефрити/.