Аминопептидази

Аминопептидази - въведение

Аминопептидазите спадат към групата на екзопептидазите. Участвуват заедно с други пептидази в разграждането на собствените белтъци на клетката до аминокиселини в рамките на клетъчната белтъчна обмяна. В лабораторната диагностика е навлязло определянето на два ензима от тази група.

• Левцинаминопептидаза (ЛАП)

Активността на този ензим се определя чрез използуване на L-левцинхидразид при рН 10,5. ЛАП се намира навсякъде в цитоплазмата и преминава в извънклетъчното пространство при увреждане на пермеабилитета на клетъчната мембрана. Органи с най-висока активност на този ензим са черният дроб, тънкото черво, сърцето, панкреасът, слезката и лимфоцитите. Доколкото съдържанието на ЛАП в черния дроб многократно надвишава това в другите органи, повишената активност в серума със значителна вероятност насочва към чернодробно заболяване.

• Аланинаминопептидаза (ААП)

Този ензим се определя с помощта на D, L-аланинхидразид като субстрат.Ползуват се и други субстрати. ААП и ЛАП имат малка субстратна специфичност.Синоними на ААП са ариламинопептидаза и левцинариламидаза. Последното название, което понякога се представя със съкращението ЛАП, е предпоставка за объркване с описаната по-горе левцинаминопептидаза. Решаващо значение за диференциране на двете аминопептидази има стойността на рН, използвана при определяне на тяхната активност - съответно 7 за ААП и 10 за ЛАП.

ААП е ензим, свързан с клетъчните мембрани. Най-висока е неговата активност в клетките на проксималните бъбречни тубули и чревната лигавица, в хепатоцитите, в епителните клетки на жлъчните пътища и в панкреасните клетки. Ензимните форми, които изхождат от бъбречна, чернодробна и панкреасна тъкан, се различават по своята въглехидратна съставка. Отнася се за мултиплени форми, а не за изоензими.

В диагностичния процес значение има повишената активност на ААП в кръвната плазма при холестатични заболявания (увреждане на клетъчни мембрани и повишена синтеза) и в урината при бъбречни заболявания (отхвърляне на присаден бъбрек, хронични пиелонефрити).