Изследвания и процедури

Пикочна киселина

На английски език: Uric acid

Показания за определяне на пикочна киселина

  • подагра
  • контрол на лечението на хематологични и неопластични заболявания (цитостатично лечение)
  • динамично проследяване на заболявания, протичащи със значителен разпад на тъкани
  • отравяне с олово и берилий
  • продължително гладуване
  • динамичен контрол на заболявания, в хода на които има намалено отделяне на пикочна киселина (хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, акромегалия, гликогенози)
  • контрол на лечение с лекарства, които потискат секрецията на пикочна киселина в дисталните тубули

Пикочната киселина се образува в човешкия организъм като краен продукт на разграждането на пурини. Образуващият се след ензимна хидролиза и дезаминиране от аденозинтрифосфат (АТФ), съответно от гуанозинтрифосфат (ГТФ)  хипоксантин и съответно ксантин, се окислява от ксантиноксидазата до пикочна киселина. Пикочната киселина се освобождава в извънклетъчната течност и преминава в кръвната плазма. Там се намира почти изцяло под формата на урат. Образува лесно дисоцииращи комплекси с албумина и други плазмени белтъци. Разтворимостта на пикочната киселина е по-ниска от тази на натриевия урат. Поради това при хиперурикемия се отлагат преди всичко кристали пикочна киселина, което е свързано и с намаляване на рН на кръвта. В бъбреците пикочната киселина се филтрира през гломерулите и чрез активен транспорт напълно се резорбира обратно в проксималните тубули.

Отделяната в урината пикочна киселина постъпва там с помощта на активна секреция през дисталните тубули. Плазмената концентрация на пикочната киселина (урата) представя равновесие между образуването и екскрецията на веществото. В организма има общо количество от около 6 mmol урат, 70 % от които се отделят ежедневно - 2/3 c урината и 1/3 през червата. В червата под действието на бактериални урикази пикочната киселина се превръща в алантоин.

Биологичен материал

  • серум;

Принцип на изследването

Понастоящем се ползват както ензимни методи, така и химически методи, които се основават на реакция с фосфо-волфрамовата киселина.

  • Ензимно определяне: от пикочната киселина в присъствието на кислород и вода и под влиянието на ензима уриказа се получава алантоин, въглероден двуокис и водороден прекис. За определяне на количеството отделен водороден прекис се използват други индикаторни реакции.
  • Химическо определяне: в алкална среда пикочната киселина редуцира фосфо-волфрамова киселина до синьо оцветен цветен продукт, чийто интензитет се измерва фотометрично.

Заболявания

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари