Алвоцитал (Alvocital) филмирани таблетки 10 mg

Какво представлява Алвоцитал и за какво се използва

Есциталопрам принадлежи към група антидепресанти, наречени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Тези лекарства действат на серотониновата система в мозъка, като повишават нивото на серотонина. Смущенията в серотониновата система се считат за важен фактор при развитието на депресия и свързани с нея заболявания.

Алвоцитал съдържа активното вещество есциталопрам и се използва за лечение на депресия (големи депресивни епизоди), пристъпи на паника (паническо разстройство) със или без страх от проява на пристъп на паника на място или в ситуация, където е трудно или невъзможно да се окаже помощ, например публично или открито пространство (агорафобия); страх от критика от други лица и/или на публично място, като се държат по начин, който може да доведе до смущение (социално тревожно разстройство), и обсесии или компулсии, които нарушават нормалния ритъм на живот, например многократно измиване на ръцете или проверка на ключалки (обсесивно-компулсивно разстройство).

Не приемайте Алвоцитал

• Ако сте алергични (свръхчувствителни) към есциталопрам или към някоя от останалите съставки на Алвоцитал.
• Ако приемате други лекарства, които принадлежат към група, наречена инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори), включително лекарства за лечение на депресия (моклобемид), лекарство за лечение на паркинсонова болест (селегилин) и антибиотик (линезолид).

Обърнете специално внимание при употребата на Алвоцитал

Проверете дали някое от изброените по-долу предупреждения се отнася за Вас сега или в миналото.

Моля, информирайте Вашия лекар, ако страдате от някакво друго състояние или заболяване, тъй като може да се наложи Вашият лекар да вземе това под внимание. По-специално, моля, информирайте Вашия лекар:

• Ако страдате от повтарящи се пристъпи на паника (паническо разстройство). В началото на лечението с Алвоцитал може да имате усещане за по-силно изразени симптоми на безпокойство.
• Ако имате епилепсия или сте имали гърчове или припадъци в миналото. Лечението с Алвоцитал трябва да бъде прекъснато, ако се появят припадъци или ако се наблюдава повишена честота на припадъците.
• Ако сте имали епизоди на бързо променящи се мисли, приповдигнати настроения или поведение (мания).
• Ако имате диабет. Лечението с Алвоцитал може да промени нивото на кръвната захар. Може да се наложи коригиране на дозата на инсулина и/или пероралните хипогликемични средства.
• Ако страдате от неприятно или изтощително безпокойство, трябва да се движите често или не сте в състояние да седите или стоите неподвижно.
• Ако имате намалено ниво на натрий в кръвта.
• Ако страдате от нарушена чернодробна или бъбречна функция. Може да се наложи Вашият лекар да коригира дозата, ако имате анамнеза за нарушения на кръвосъсирването или получаване на синини, особено ако приемате лекарства, които предизвикват повишен риск от кървене.
• Ако сте подложени на електроконвулсивна терапия (ЕКТ).
• Ако приемате лекарства на билкова основа, съдържащи жълт кантарион.
• Ако страдате от сърдечни проблеми (коронарна болест на сърцето).

Моля, имайте предвид

Както и при останалите лекарства, използвани за лечение на депресия, подобрението не се постига незабавно. След започване на лечение с Алвоцитал може да отминат няколко седмици, преди да почувствате подобрение. Поради това е много важно да следвате точно указанията на Вашия лекар и да не спирате лечението или променяте дозата, без да се консултирате с него.

Мисли за самоубийство и влошаване на Вашата депресия или тревожно разстройство

Ако сте депресирани и/или имате тревожни разстройства, понякога може да имате мисли за самонараняване или самоубийство. Те може да се засилят, когато започнете да приемате за първи път антидепресанти, тъй като за всички тези лекарства е необходимо време, за да подействат, обикновено около две седмици, но понякога и по-дълго.

Има по-голяма вероятност да мислите по този начин:

• Ако преди сте имали мисли за самоубийство или самонараняване.
• Ако сте млад човек. Информацията от клиничните изпитвания показва повишен риск от суицидно поведение при млади хора на възраст под 25 години с психични състояния, които са лекувани с антидепресанти.

Ако някога имате мисли за самонараняване или самоубийство, свържете се с Вашия лекар или незабавно отидете в болница.

Може да е полезно да споделите с роднина или близък приятел, че сте депресирани или имате тревожно разстройство, и да ги помолите да прочетат тази листовка. Можете да ги помолите да Ви кажат, ако мислят, че Вашата депресия или тревожно разстройство се влошават или ако те са обезпокоени от промени в поведението Ви.

Употреба при деца и юноши под 18-годишна възраст

Алвоцитал не трябва да се използва за деца и юноши под 18 години. Също така трябва да знаете, че пациентите под 18-годишна възраст имат повишен риск от нежелани ефекти, като суициден опит, суицидни мисли и враждебност (предимно агресия, противопоставяне и гняв), когато приемат този клас лекарства. Въпреки това Вашият лекар може да предпише Алвоцитал за пациенти под 18 години, защото той/тя решава, че това е в техен най-голям интерес. Ако Вашият лекар е предписал Алвоцитал за пациент под 18 години и искате да обсъдите това, моля, свържете се отново с Вашия лекар. Трябва да информирате Вашия лекар, ако някой от изброените по-горе симптоми се появи или влоши, когато пациенти под 18 години приемат Алвоцитал. Освен това все още не са потвърдени дългосрочните ефекти на есциталопрам върху безопасността по отношение на растежа, съзряването и когнитивните и поведенческите аспекти на развитието в тази възрастова група.

Прием на други лекарства

Други лекарства могат да бъдат повлияни от Алвоцитал. Те от своя страна могат да повлияят на това до колко добре действа Алвоцитал.

Есциталопрам може да взаимодейства с:

• Неселективни инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори), като фенелзин, ипрониазид, изокарбоксазид, ниаламид и транилципромин (използват се за лечение например на депресия). Ако сте приемали някое от тези лекарства, ще трябва да изчакате 14 дни, преди да започнете да приемате есциталопрам. След спирането на есциталопрам трябва да изчакате 7 дни, преди да започнете да приемате някое от тези лекарства.
• Обратими, селективни МАО-А инхибитори, например моклобемид (използван за лечение на депресия).
• Линезолид, антибиотик.
• Селегилин, използван за лечение на паркинсонова болест. Рискът от нежелани реакции се увеличава.
• Трамадол (обезболяващо) и лекарства, наречени триптани, като суматриптан (използван за лечение на мигрена). Те увеличават риска от нежелани лекарствени реакции.
• Лекарства за лечение на шизофрения, психози (невролептици), други антидепресанти, трамадол (обезболяващо), бупропион (използван, за да помогне на хората да спрат да пушат) и мефлокин (използван за лечение и превенция на малария) – поради възможен риск от снижаване на гърчовия праг.
• Триптофан (хранителна добавка, която се превръща в серотонин по време на метаболизма) и литий (използван за лечение на психични заболявания).
• Лекарства на билкова основа, съдържащи жълт кантарион (за лечение на депресия).
• Ацетилсалицилова киселина, ибупрофен или други лекарства, наречени НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), за облекчаване на болката и възпалението.
• Варфарин, дипирамидол или други лекарства (наречени антикоагуланти), използвани за разреждане на кръвта. Вашият лекар вероятно ще провери коагулационното време на кръвта Ви при започване и прекъсване на лечение с есциталопрам, за да провери дали приеманата доза антикоагулант все още е подходяща.
• Циметидин, омепразол, езомепразол и ланзопразол (използвани за лечение на стомашни язви), флувоксамин (антидепресант), тиклопидин (използван за намаляване на риска от инсулт). Може да се наложи Вашата доза есциталопрам да бъде намалена.
• Флекаинид, пропафенон и метопролол (използвани за лечение на сърдечни проблеми), кломипрамин, нортриптилин и дезипрамин (антидепресанти) и рисперидон, тиоридазин и халоперидол (използвани за лечение на психични заболявания). Може да се наложи Вашата доза да бъде коригирана.

Моля, информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате или наскоро сте приемали някое от лекарствата, изброени по-горе, или други лекарства, включително и такива, отпускани без рецепта.

Приемане на Алвоцитал с храна и напитки

Алвоцитал може да бъде приеман със или без храна. Не трябва да пиете алкохол, докато приемате Алвоцитал, тъй като симптомите или нежеланите реакции може да се влошат.

Бременност и кърмене

Бременност

Информирайте Вашия лекар, ако сте бременна или планирате да забременеете. Не приемайте Алвоцитал, ако сте бременна, освен ако не сте обсъдили съответните рискове и ползи с Вашия лекар.

Уверете се, че Вашата акушерка и/или лекар знаят, че приемате Алвоцитал. Когато се приемат по време на бременност, особено през последните 3 месеца на бременността, лекарства като Алвоцитал може да увеличат риска от сериозно заболяване при бебетата, наречено персистираща пулмонарна хипертония на новороденото (PPHN), при което бебето диша по-бързо и изглежда посиняло. Тези симптоми обикновено започват през първите 24 часа след раждането на бебето. Ако това се случи на Вашето бебе, трябва да се свържете с Вашата акушерка и/или лекар.

Не трябва да прекъсвате лечението с Алвоцитал внезапно. Ако приемате Алвоцитал през последните 3 месеца на бременността, информирайте Вашия лекар, тъй като бебето Ви може да има някои симптоми, когато се роди. Тези симптоми обикновено започват през първите 24 часа след раждането на бебето. Те могат да включват трудно заспиване или затруднения при хранене, сънливост, затруднение при дишане, посиняване на кожата или промени в телесната температура, постоянен плач, повръщане, ниска кръвна захар, вдървени или отпуснати мускули, раздразнителност, летаргия, тремор, живи рефлекси, нервност или припадъци. Ако Вашето новородено има някой от тези симптоми, незабавно се свържете с Вашия лекар, който ще Bи посъветва.

Кърмене

Има вероятност есциталопрам да премине в кърмата. Не приемайте Алвоцитал, ако кърмите, освен ако не сте обсъдили съответните рискове и ползи с Вашия лекар.

Шофиране и работа с машини

Препоръчваме Ви да не шофирате или работите с машини, преди да установите как Ви действа Алвоцитал. Алвоцитал може да доведе до виене на свят, отпадналост, объркване или халюцинации (странни видения или звуци). Ако имате някои от тези нежелани реакции, не шофирайте или работете с машини.

Как да приемате Алвоцитал

Винаги приемайте Алвоцитал точно както Ви е казал Вашият лекар. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт. Може да минат няколко седмици преди състоянието Ви да се подобри. Не спирайте да приемате лекарството си или да променяте дозата, без да говорите с Вашия лекар. Трябва да продължите да приемате таблетките според назначението на Вашия лекар дори и когато започнете да се чувствате по-добре. Ако не усетите подобрение след няколко седмици, върнете се при Вашия лекар. Той/тя може да реши да увеличи дозата Ви постепенно, до максимална дневна доза от 20 mg. Безопасността на дневните дози над 20 mg не е доказана.

Обичайната доза на Алвоцитал е дадена по-долу. Вашият лекар ще Ви каже колко дълго трябва да приемате таблетките. Това може да бъде няколко месеца или повече.

Можете да приемате таблетките със или без храна. Приемайте лекарството веднъж дневно. Преглътнете таблетките с вода. Таблетката може да бъде разделена на две равни половини. Не ги дъвчете.

Възрастни

Обичайната дневна доза за лечение на депресия или обсесивно-компулсивно разстройство е 10 mg.

За лечение на паническо разстройство и социална фобия (социално тревожно разстройство) Вашият лекар може да реши да Ви даде по-ниска доза (5 mg дневно). Вашият лекар може да увеличи дозата до максимум 20 mg.

Пациенти в старческа възраст

Лечението трябва да започне с 5 mg дневно, а максималната дневна доза може да бъде по-ниска от 20 mg.

Деца и юноши под 18 години

Алвоцитал не трябва да се използва за лечение на деца и юноши под 18-годишна възраст.

Пациенти с чернодробно заболяване

Ако имате чернодробно заболяване Вашият лекар може да реши да Ви предпише по-ниска доза Алвоцитал, от 5 mg дневно, през първите две седмици на лечението. Вашият лекар може да увеличи дозата Ви до 10 mg дневно.

Пациенти с бъбречно заболяване

Ако страдате от тежко бъбречно заболяване, не се препоръчва употреба на Алвоцитал. Ако имате леко до умерено бъбречно заболяване, можете да използвате обичайната доза Алвоцитал.

Ако сте приели повече от необходимата доза Алвоцитал

Никога не вземайте повече таблетки, отколкото Ви е назначил лекарят. Ако смятате, че Вие или някой друг може да сте взели твърде много Алвоцитал, свържете се незабавно с Вашия лекар или болница. Направете това дори ако нямате признаци на дискомфорт. Признаците на предозиране могат да включват замайване, треперене, ажитираност (възбуда), конвулсии, кома, гадене, повръщане, промени в сърдечния ритъм, понижено кръвно налягане и промяна в телесните течности/солевия баланс на организма. Вземете опаковката Алвоцитал с Вас.

Ако сте пропуснали да приемете Алвоцитал

Ако сте пропуснали да приемете таблетка, вземете следващата в обичайното време. Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатата доза.

Ако сте спрели да приемате Алвоцитал

Не спирайте приема на Алвоцитал, докато Вашият лекар не Ви каже да го направите. При завършване курса на лечението Вашият лекар постепенно ще намали дозата Ви в продължение на няколко седмици или месеца. Това ще помогне за намаляване на възможността за поява на симптоми на отнемане. Ако все пак се появят симптоми на отнемане при завършване на лечението с Алвоцитал, Вашият лекар може да реши, че трябва да намалите дозата по-бавно. Ако симптомите на отнемане са тежки, върнете се обратно и говорете с Вашия лекар.

Повечето хора смятат, че симптомите на отнемане са леки и изчезват сами в рамките на 2 седмици, но понякога могат да бъдат тежки и/или продължителни. Възможните симптоми на отнемане при спиране на лечението може да включват замайване, нарушения на съня, тревожност, треперене, гадене, главоболие, обърканост, ажитираност (възбуда), сетивни нарушения (напр. изтръпване, бодлички или скованост на кожата, халюцинации), сънуване, изпотяване, диария, чувство за емоционалност или раздразнителност и неравномерен сърдечен ритъм.

Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на този продукт, моля, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, Алвоцитал може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава.

Нежеланите реакции обикновено отзвучават след няколко седмици на лечение. Моля, имайте предвид, че много от нежеланите реации могат да бъдат и симптоми на Вашата болест и следователно ще изчезнат, когато започнете да се подобрявате.

Трябва веднага да информирате Вашия лекар, ако се появи някой от тези симптоми:

Нечести (засягат 1 до 10 на 1000 души):

необичайно кървене, включително стомашно-чревни кръвоизливи.

Редки (засягат 1 до 10 на 10 000 души):

алергични реакции, като кожен обрив, подуване на лицето, клепачите, устата или езика, затруднено дишане или преглъщане.

Ако се появят някои от следните симптоми, може би имате серотонинов синдром: висока температура, ажитираност (възбуда), обърканост, треперене и резки контракции на мускулите.

Други нежелани реакции може да бъдат:

Много чести (засягат повече от 1 на 10 души):

гадене.

Чести (засягат 1 до 10 на 100 души):

повишено тегло; промяна в сексуалното влечение; сексуални смущения (например при мъжете проблеми с ерекцията или еякулацията, а при жените липса на оргазъм); безпокойство; тревожност; нарушен сън (включително необичайни сънища); неспокоен сън (безсъние); сънливост; прозяване; замайване или треперене; загуба на апетит (анорексия) или повишен апетит; изтръпване или мраучкане; запушен нос или хрема (синузит); изтощение; висока температура; сухота в устата; повишено изпотяване; диария; запек; мускулни болки; болки в ставите; повръщане.

Нечести (засягат 1 до 10 на 1000 души):

загуба на тегло; кожен обрив или сърбеж; променен вкус; нарушения на съня; загуба на коса; пристъпи на паника; скърцане или стискане със зъби; обърканост; жужене, звънене в ушите (тинитус); сърцебиене; зрителни смущения; кръв в изпражненията; кръвоизлив от носа или вагинално кървене; патологично тежко кървене по време на менструация; задържане на течности в организма (оток); ажитираност; нервност; припадък (синкоп); разширени зеници (мидриаза).

Редки (засягат 1 до 10 на 10 000 души):

забавен сърдечен ритъм; агресия; дезориентираност или чувство за отделяне от тялото (деперсонализация); странни видения или звуци (халюцинации).

Други симптоми, които са били съобщени, включват:

епизоди на бързо променящи се мисли, приповдигнато настроение или поведение (мания); нарушения в количествата на образуваната кърма или изтичане на кърма при жени, които не кърмят; моторно безпокойство (акатизия); конвулсии; двигателни смущения, неволеви движения; ниски нива на натрий в кръвта, със или без задържане на вода, което може да доведе до подуване на ръцете или краката (оток) (симптомите са гадене или неразположение с мускулна слабост и обърканост); затруднено преминаване на вода (уриниране) или отделяне на големи количества урина; замайване при изправяне поради ниско кръвно налягане (ортостатична хипотония); болезнени ерекции (приапизъм); нарушения на кръвосъсирването, включително кървене от кожата и лигавиците (екхимози) и ниско ниво на тромбоцитите (тромбоцитопения); внезапно подуване на кожата или лигавиците (ангиоедем); увеличение на количеството на отделената урината (SIADH); възпаление на черния дроб (хепатит), включително пожълтяване на кожата и склерата.

Мисли/поведения за самонараняване или за самоубийство са съобщавани при лечение с есциталопрам или скоро след неговото прекъсване.

Повишен риск от фрактури на костите се наблюдава при пациенти, приемащи този вид лекарства.

Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт.

• Листовка за пациента (PDF)