Билки и билкови сборове

Бяла върба – Salix alba L.

Семейство

Върбови – Salicaceae

Описание

Храст или дърво, високо до 30 м, с широка корона. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати, чупливи. Короната на стъблото е тъмнокафява, дебела, дълбоко напукана. Листата са ланцетни, заострени към върха, клиновидни към основата, по ръба ситно назъбени, покрити отдолу със сребристобели власинки, отгоре са матовозелени. Дръжките на листата са до 1 см дълги. Ресите са странични, развиват се едновременно с листата. Мъжките реси са по-дебели, цилиндрични, с беловлакнеста ос и жълти цветове; женските реси са със зеленикав цвят. Плодът е малка, многосеменна кутийка. Семената са дребни, кафеникави, гладки, с хвърчилка от бели власинки при основата. Цъфти през март – май.

Разпространение

Расте по влажни и песъчливи места край реките, из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина.

Употребяема част

Използват се корите (Cortex Salicis), събрани през ранна пролет – по време на усилено сокодвижение в растението.

Действие

Противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо.

Приложение

Кората от бяла върба и от ракита е предпочитано лечебно средство при простудни, трескави състояния, плеврит, в миналото и малария. Предписва се при ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур. По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката и др. В някои други страни билката се използва като успокояващо половата възбуда средство, за лечение на безсънието, при болки в органите на малкия таз и др.

Начин на употреба

Използва се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2 л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден.

Външно се използва по-концентрирана отвара от кората.

Могат да се употребяват и корите на още два вида върба – Salix purpurea L. (ракита) и Salix fragilis L. (крехка върба).

Ракитата е храст, висок до 5 м, с тънки и жилави клонки, с гладка сива кора. Листата са почти срещуположни, приседнали, най-широки към върха, по края назъбени. Ресите се развиват преди листата или успоредно с тях. Мъжките цветове са с пурпурночервен цвят. Среща се често край реките в цялата страна.

Крехката върба е висока до 15 м. Младите клонки са светложълтеникави, чупливи, откъдето идва и името ѝ. Листата са яйцевидно-ланцетни, едро назъбени, отначало лепкави, тъмнозелени отгоре и сиво-зелени отдолу. Листните дръжки в горния си край имат две брадавици. У нас е разпространена доста често край реките. Цъфти през април – май.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Коментари