Новини

Пролетта провокира алергичните конюнктивити

Доц. д-р Красимир Коев, д.м., един от водещите офталмолози в България: Последните дни зачестиха алергичните конюнктивити

От алергичен конюнктивит страдат около 15% от населението на планетата
От алергичен конюнктивит страдат около 15% от населението на планетата

Терминът „конюнктивит“ се отнася до възпаление на конюнктивата. Алергичен конюнктивит се получава, когато това възпаление на конюнктивата се дължи на алергична реакция. Това е най-често реакция на свръхчувствителност тип I и води до сезонен или целогодишен алергичен конюнктивит.

Според статистически проучвания алергичният конюнктивит засяга приблизително 15% от цялото население на Земята. Около 15 до 20% от населението на САЩ имат атопия – генетично предразположение към развитие на определена алергична свръхчувствителност към вещества от околната среда, като полени, плесени и акари. По-новите изследвания показват, че до 40% от населението на САЩ могат да има очни симптоми, свързани с алергия.

Пролетният и целогодишният алергичен конюнктивит са тип І реакции на свръхчувствителност, което е реакция на имунната система при първото излагане на антигена. След многократно излагане на антиген-специфичен имуноглобулин (IgE) същият се свързва с мастоцитите в конюнктивата, предизвиквайки тяхната дегранулация.

Основните симптоми на алергичен конюнктивит включват сърбеж, сълзене, парене, чувство за чуждо тяло и сухота в очите. Сърбежът е отличителен симптом. Основните клинични симптоми на алергичен конюнктивит са хиперемия на конюнктивата и клепачите, конюнктивална хемоза, фоликули, оток на клепачите и прозрачен, воднист секрет.

Какви видове алергичен конюнктивит съществуват?

Тип I реакции на свръхчувствителност. Наблюдава се реакция на свръхчувствителност към конкретни алергени. Има няколко описани видове:

Пролетен катар-вернален конюнктивит

Пролетен катар-вернален конюнктивит

Това е алергично състояние, засягащо главно момчета (обикновено след навършване на 5 години) и млади хора (не съществуват полови разликии след пубертета), които живеят в топли условия. Рядко продължава след навършване на 25 години. Най-често е при арабите и жителите на Африка и Карибския басейн. Честотата му намалява сред бялото население, но се увеличава сред азиатците. Може да е сезонно или целогодишно и често е по-силно изразено през пролетните месеци. Често е свързано със сенна хрема, като най-често срещаният алерген е цветен прашец. Тази тенденция се повтаря всяка година, често в атопични индивиди.

Клиничната картина се характеризира с наличие на жилав нишковиден секрет, богат на мастоцити и еозинофили. Наблюдават се лимбова, клепачна и смесена форма на заболяването. При лимбовата форма се наблюдават хиалиноподобни струпвания. При клепачната форма има разрастване на папили, които са подредени една до друга като паваж.

Целогодишен конюнктивит

Симптомите се появят през цялата година в отговор на различни алергени, като животински пърхот, домашен прах и акари.

Атопичен конюнктивит

Сравнително рядко, но потенциално сериозно заболяване, което засяга предимно млади хора (възраст: 25 – 30 години), страдащи от атопичен дерматит. Клиничната картина може да бъде подобна като тази на пролетен конюнктивит, но се запазва в продължение на години и може да доведе до усложнения, като вторичен кератоконус, предстарческа катаракта, кератопатия и др. Най-честите симптоми са сърбеж, зачервяване, фотофобия ± замъглено зрение. Наблюдават се червени, удебелени, люспести и понякога напукани клепачи (екзема и блефарит), цикатризация на конюнктивата в напреднали случаи, кератопатия (включително кератоконус), които са доказателство за едновременни инфекции като херпес симплекс вирус (HSV) и микробен кератит. Атопичният конюнктивит е свързан с по-висок процент на засягане на роговицата от пролетния конюнктивит.

Гигантски папиларен конюнктивит

Гигантски папиларен конюнктивит

Най-честите причини за поява на този вид конюнктивит са носене на контактни лещи, след операция на очите, вследствие конци и носене на протези. Това е най-тежкото усложнение при носене на контактни лещи и протези. Наблюдава се оток на конюнктивата или хемозис и папили, които могат да бъдат гигантски (> 1 mm). Въпреки това широкото използване на еднократни контактни лещи е намалило честотата му.

Дерматоконюнктивит

Възниква като реакция на капки за очи или козметика. Характеризира се с пълна липса на отговор на антихистамини и стабилизатори на мастните клетки.

Какво се случва при алергичен конюнктивит?

Алергията представлява екстремална реакция на нашата защитна система към някакъв отключващ агент, наречен алерген. При алергичен конюнктивит главна роля играят специализирани защитни клетки – мастоцити.

След контакт с алерген те отделят значително количество възпалителни вещества (напр. хистамин), които впоследствие могат да се отделят и при нов контакт.

Тези вещества разширяват кръвоносните съдове и това позволява по-голямо количество кръв да преминава през тях. Конюнктивата се зачервява и подува, а функционирането ѝ се нарушава.

Когато възпалителните вещества дразнят сетивните рецептори, се появява сърбеж, парене и напрежение. Мигането се ускорява, очите и носът започват да текат, тъй като мигането и слъзната течност изхвърлят алергена, преди да е достигнал защитните клетки. Ако възпалението продължава дълго време или често се повтаря, може да се образува съединителна тъкан и конюнктивата да получи белег.

Какви са причините за появата на алергичен конюнктивит?

Алергичният конюнктивит представлява алергично възпаление на лигавицата на очите, провокирано от сенна хрема, медикаментозна алергия, алергии към животните, отговор на нетърпимост към контактни лещи и др.

Дразнещото въздействие на различни видове алергени е най-честа причина за обостряне на алергичния конюнктивит.

Алергизиращи агенти могат да бъдат различни лекарства, козметика и гримове, почистващи препарати, слънчевата радиация и йонизиращо лъчение, бактерии, вируси, полени, цветен прашец и др. Все по-голям брой от случаите на алергичен конюнктивит се дължат на различни медикаменти, както и на употребата на контактни лещи. Някои козметични продукти, както например спирала, кремове за лице, молив за вежди, блясък за устни или очен грим, както и косми на животни, също могат да доведат до алергии, засягащи окото. Алергична реакция може да се наблюдава при допир или триене на окото след употреба на сапун, лак за нокти или различни химикали. Алергичните симптоми са временни и могат да се предотвратят чрез спиране употребата на дадения козметичен продукт или почистващ препарат.

При пациенти с изразена непоносимост, ако алергенът попадне върху лигавицата на очите, организмът може да реагира остро и да предизвика алергична реакция. Алергичните конюнктивити често съпровождат други заболявания, като бронхиална астма, алергичен ринит, атопичен дерматит.

При това заболяване обикновено има фамилна анамнеза и повишена чувствителност към редица вещества: полени, лекарства, ухапвания от насекоми, храни и други.

През кои сезони и в кои възрастови групи се среща алергичният конюнктивит?

Алергиите сравнително често засягат окото и се срещат във всички възрастови групи. Въпреки че алергените, които ги причиняват са най-разнообразни, най-честа е алергията към цветния прашец (полен), особено при топло и сухо време през пролетта. Острият алергичен конюнктивит обикновено се появява през пролетта и лятото, когато цъфтят растенията.

Какви са симптомите на алергичния конюнктивит?

Симптомите включват зачервяване, сърбеж, сълзене, парене, смъдене и отделяне на водниста секреция.

Симптомите се получават в резултат на освобождаване на хистамин и други активни вещества от мастоцитите, което стимулира разширяването на кръвоносните съдове, дразни нервните окончания и увеличава секрецията на сълзи.

Острият алергичен конюнктивит протича с обилно сълзотечение, сърбеж, зачервяване, светлобоязън, оток на конюнктивата. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с кихане и кашляне. Вариант на клинично протичане е алергичният контактен конюнктивит или лекарствен конюнктивит. Той се причинява от различни лекарствени средства, които се използват от пациента в продължение на години и към които постепенно организмът изработва свръхчувствителност.

Как се диагностицира алергичният конюнктивит?

Диагнозата се поставя след консултация с офталмолог или алерголог и при необходимост – извършване на определени изследвания.

Какво е лечението на алергичния конюнктивит?

Най-доброто лечение на алергичния конюнктивит се състои в избягване на алергена (например на цъфнала трева при алергия към тревни полени). За съжаление това невинаги е възможно.

Дискомфортът може да бъде намален чрез налагане на студени компреси, приложение на „изкуствени сълзи“ и на деконгестанти за локално приложение (под формата на очни капки), както и чрез прием на антихистамини под формата на таблетки (повечето от които са достъпни без рецепта).

При липса на повлияване на симптомите е необходимо да се консултирате с медицински специалист, който може да назначи лечение, включващо:

  • антихистамини за локално приложение (под формата на очни капки);
  • локални нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) за локално приложение (под формата на очни капки);
  • стероидни противовъзпалителни средства за локално приложение (под формата на очни капки);
  • стабилизатори на мастоцитите за локално приложение (под формата на очни капки).

Алергичният конюнктивит се лекува под наблюдението на лекар, в рамките на 10 – 14 дни. При правилно и своевременно лечение е възможно пълното изчезване на всички симптоми. За да бъде лечението адекватно, от изключителна важност е да се установи точният алерген, причиняващ реакция на непоносимост, и максимално да се елиминира възможността за контакт с него. Ако това не е възможно, е необходима медикаментозна терапия, назначена и съблюдавана от специалист.

Когато заболяването протича в лека форма, достатъчно може да бъде поставянето на студени компреси и „изкуствени сълзи“, които ще облекчат състоянието и ще намалят дискомфорта. Също така, лекарят може да предпише противовъзпалителни медикаменти и антиалергични капки или таблетки.

Лечението на конюнктивитите е многообразно, зависи от конкретния пациент и обикновено не съществува единна схема, по която да може да се осъществи терапия на повечето възпалителни изменения на конюнктивата.

Преди започването на каквото и да е лечение е необходима оценката на основни елементи, като причинител на възпалението, стадий на болестта, състояние на имунната система на пациента и дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване. Последният фактор е от изключително голяма важност, тъй като обикновено вторичният конюнктивит търпи обратно развитие при правилното и навременно лечение на основното заболяване.

Какъв е резултатът и ефектът от лечението на алергичния конюнктивит?

Лечението обикновено облекчава симптомите. Въпреки това алергичният конюнктивит има склонност да рецидивира при повторно излагане на алергена.

Как да се предпазим от алергичен конюнктивит?

За предпазване от алергичен конюнктивит, трябва да бъде сведен до минимум контактът с причиняващите алергия вещества: прах, домашни любимци, суха храна за риби, домакински химикали, козметика и др.

За въпроси и допълнителна информация можете да се обръщате към:

доц. д-р Красимир Коев, д.м., специалист по очни болести от Медицинския университет – София, председател на фондация „Съпричастен кръст“

Blogger

Facebook

Медицински център със сектор за очна хирургия „Свети Йоан Рилски“

Фондация „Съпричастен кръст“

Визитка

доц. д-р Красимир Коев, д.м.Доц. д-р Красимир Коев, д.м. е специалист по очни болести от Медицинския университет – София.

Завършил е докторантура в медицинския университет „Рене Декарт“ към Сорбоната и Националната очна болница на Франция „Кенз-Вен“.

Автор е на 115 публикации в областта на офталмологията. Водещ автор е на патентован апарат за нискоинтензивна лазерна терапия в офталмологията, съвместно с проф. Лъчезар Аврамов, д.м.н. За първи път прилага телемедицината в България, и по-специално за туморни заболявания на окото.

Член е на:

  • Асоциацията на докторите на науките на Франция
  • Световната асоциация по катаракта и рефрактивна хирургия
  • Активен член на Нюйоркската академия на науките
  • Европейското глаукомно сосиете
  • Дружеството по рефрактивна хирургия на Американската академия по офталмология
  • Евроретина
  • Френското сосиете по очни болести
Автор(и): доц. д-р Красимир Коев, д.м. – специалист по очни болести в Медицинския университет – София и председател на фондация „Съпричастен кръст“
Снимка:

iStockphoto