Новини

Десислава Атанасова, председател на Комисията по здравеопазване в НС: С малки крачки вървим към по-добро здравеопазване

Има идея клиничните пътеки да бъдат заменени от диагностично свързани групи

- Г-жо Атанасова, тези дни информационна агенция Associated Press излезе с материал, в който се казва, че България и Румъния са с най-болните здравни системи. Говори се и за плащането под масата в болниците, за липсата на консумативи, за лошата хигиена. Как ще коментирате?

- Наистина болничната ни система и обслужването в сферата на здравеопазването се нуждаят от реформа. И именно затова ние сме се захванали в момента да я правим. За първи път от 20 години има политическа воля това да стане, именно в сферата на болничното обслужване да бъде извършена реформа. Някои от констатациите са верни – за плащането под масата, за лошата хигиена на места. Но не във всички болници е едно и също положението. Има и такива, които се справят много добре и това се дължи предимно на добрите мениджърски умения на техните ръководители.

- В статията се споменава още и за недостига на персонал, за това, че лекарите масово заминават да работят в чужбина за повече пари. За медицинските сестри пък да не говорим. Този проблем май става вси по-застрашителен?

- Да, действително е така. Аз мисля, че това е един от най-сериозните проблеми в системата на здравеопазването – как да бъдат задържани кадрите, не само лекарите, но и медицинските сестри. Това може да стане единствено чрез финансови стимули. Не виждам никакъв друг начин да бъдат задържани да работят тук, в България. Мисля, че трябва да започнем много сериозен дебат и ще търся мнението на проф. Борисова по тази тема. Знам, че нея също я вълнува това и оценява като голям проблем недостига и липсата на кадри. Трябва да имаме една обща позиция по въпроса и да започнем да търсим мерки, за да спрем изтичането на български медицински кадри в чужбина.

- Да, но те заминават зад граница най-вече заради по-високите заплати, а при това недофинансиране на болниците, при тази липса на пари как ще можете да им предложите финансови стимули?

- Може би трябва да бъде променен начинът на финансиране на лечебните заведения. Дали да останат обаче клиничните пътеки или ще се премине към диагностично свързани групи, каквато идея съществува, това ще се реши през септември. Тепърва ще се обсъждат промени в Закона за здравното осигуряване. Трябва да решим какъв да бъде моделът за финансиране на лечебните заведения, но това не е единственото. Налага се да вземем и адекватни мерки за справяне с несъбираемостта на здравните вноски, защото това е един от най-сериозните проблеми. Не влизат достатъчно пари в Здравната каза, оттам тя не изплаща достатъчно към изпълнителите на болнична помощ, оттам лекари и сестри не си вземат в пълен обем заплатите или те биват намалявани, болниците задлъжняват към различните си доставчици на консумативи и лекарства. Получава се един порочен кръг, от който наистина много трудно бихме излезли. И това ще бъде тема номер едно, когато започнем работа. Здравната комисия заедно с министерствата на здравеопазването и на финансите и НЗОК ще направим съвещание, за да помислим за адекватни мерки.

- А има ли вече някакви конкретни предложения с какво и как могат да бъдат заменени клиничните пътеки, при които очевидно има нещо сбъркано?

- Обсъждано е по принцип, че биха могли да бъдат въведени диагностично свързаните групи. Клиничните пътеки и диагностично свързаните групи са две съвсем различни неща. Клиничните пътеки включват няколко диагнози, близки заболявания, които са в една група – хирургични, гинекологични, терапевтични. Те са правила и алгоритъм за извършване на диагностика и лечение по тези видове заболявания, както и методите за отчитане и заплащане на медицинска помощ. А в диагностично свързаните групи са включени заболявания, които са близки по степен на тежест диагнози, както и близки по размер разходи. Съвсем по различен начин ще изглежда остойностяването, предполага се, че ще бъдат необходими и повече средства, ако бъдат въведени диагностично свързаните групи, но това най-точно биха казали експертите от Здравната каса и Министерството на финансите.

- А има ли конкретни идеи как да накарате тези, които не се осигуряват, да си плащат вноските? Те никак не са малко.

- Не сме обсъждали нищо в конкретика, защото в момента всички сме в отпуска. Именно през август, когато назря най-големият проблем с непълното плащане на НЗОК към изпълнителите на болнична помощ и се заговори, че проблемът е в несъбираемостта на вноските и оттам е липсата на средства, комисията не е имала извънредни заседания. Другата седмица, в четвъртък, ще се съберем и това ще бъде една от темите, които ще обсъждаме.

- В едно ваше интервю казвате, че с промените в Закона за лечебните заведения всъщност започва реформата в здравната система. Какво следва оттук нататък като законодателство през новата пленарна сесия на НС?

- До 1 ноември задължително трябва да бъдат изготвени областните здравни карти, трябва да бъдат преобразувани диспансерите в центрове, както са записани в закона различните видове – Комплексен онкологичен център за онкологични заболявания, Център за психично здраве, Център за белодробни болести, както и кожните диспансери в Център за кожно-венерически заболявания. До тогава трябва да бъдат взети решения от общинските съвети за преобразуване, както и да бъде формирана областната здравна карта и лечебните заведения, които ще влязат в нея. Картата включва тези лечебни заведения, които отговарят на записаните условия в закона – дейността им да отговаря на медицинските стандарти, да разполагат с необходимия брой специалисти и апаратура, и да оказват 24-часов прием на пациентите. В срок от един месец следва да бъдат изготвени медицинските стандарти. Мисля, че те вече са почти готови в МЗ с изключение на два или три – този по хирургия и по педиатрия. Така че до 1 ноември областните здравни карти трябва да са готови и да бъдат представени на министъра на здравеопазването. След това до края на месеца трябва да бъдат извършени проверки от НЗОК и от Агенцията за медицински одит на заявените обстоятелства от лечебните заведения. След приключване на проверките се пристъпва към изготвяне на националната здравна карта. При нейното изготвяне министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази потребностите на населението от извънболнична, болнична, спешна и специализирана медицинска помощ, да съобрази достъпа на населението и, разбира се, да го гарантира така, както е гарантиран от Конституцията. През предстоящата есенна сесия в здравната комисия ще разгледаме изменения в Закона за здравето, които бяха внесени в последната седмица преди ваканцията, Закона за лекарствата в хуманната медицина. Предполагам, че колегите от „Атака” ще внесат законопроекта за сурогатното майчинство и, разбира се, ще започнем обсъждане на Закона за здравното осигуряване с оглед на това кой модел на финансиране ще бъде избран, какъв ще бъде размерът на здравните вноски и т. н.

- Искате да кажете, че критериите, по които ще се изготвят областните здравни карти са сигурни и точни и наистина ще се добие представа за реалното състояние на нещата?

- Да, дейността на лечебните заведения трябва да отговоря на медицинските стандарти, които са изготвени от медицинските дружества и националните консултанти. Разбрах, че има постъпили сигнали в комисията, че при някои стандарти доста са завишени изискванията и лечебните заведения не биха могли да отговорят на тях така, че да попаднат в областните здравни карти. Приоритетно ще разгледаме изпратените сигнали. Мисля, че по гастроентерология беше възникнал проблем и по интензивно лечение. Но така или иначе стандартите се издават от министъра на здравеопазването. Ние единствено бихме могли да имаме становище.

- Колко време ще отнеме изработването на националната здравна карта, в какъв срок я виждате?

- Тя трябва да бъде изработена в едномесечен срок след утвърждаването на областните здравни карти. Той е записан в закона и на 1 януари 2011 г. трябва вече да има готова национална здравна карта, за да може да се добие и яснота кои лечебни заведения ще сключат договор със Здравната каса и кои не.

- А как ще се реши кои болници в какво ще бъдат преобразувани, т.е. кои ще станат за долекуване, кои за спешна помощ или нещо друго?

- Това зависи от собствеността на болниците. Ако те са общински, общинският съвет трябва да вземе решение. Ако са държавни, съответно общите им събрания, респективно Министерство на здравеопазването.

- А по какви критерии ще се решава това?

- Според медицинските стандарти. Ако едно лечебно заведение не отговаря на определен медицински стандарт, то не може да осъществява определена дейност в дадено отделение. Защото целта е да се оказва истински качествена помощ на пациентите, а не само да има лечебно заведение някъде и в него да се извършва една процедура или една операция седмично. Ако това лечебно заведение не успее да покрие медицинските стандарти така, че да сключи договор с касата и да може да се самоиздържа, то трябва да се преобразува в друг вид лечебно заведение и именно затова са тези четири пътеки за долекуване, които бяха изработени от министерството, НЗОК и Лекарския съюз. Тоест болниците, които не отговарят на изискванията, биха могли да се преобразуват в такива за долекуване и да работят със Здравната каса по тези клинични пътеки.

- А Здравната каса ще си остане ли монополист или има някакви идеи за частни каси, да кажем?

- Има най-различни идеи. Още в началото на тази година бяха водени разговори за демонополизацията на Касата, но така или иначе до някакъв проект за решение все още не сме стигнали. Обмисля се дали основният пакет от здравни услуги да не остане монополен на НЗОК, а всичко, което е надграждащо на този пакет, да бъде разпределено в други здравноосигурителни фондове. Този дебат предстои при обсъждането на Закона за здравното осигуряване.

- Смятате ли, че с промени в този закон ще бъдат накарани всички български граждани да си плащат осигуровките, както работещите, така и работодателите им?

- Да се надаваме, че наистина ще намерим мерки, които да помогнат за по-голяма събираемост. Не съм такъв оптимист, че ще накараме абсолютно всички да си плащат, но повечето се надявам да успеем.

- Според вас колко болници и легла трябва да има в страна като България с тази територия и това население, за да е нормална ситуацията? Казвате, че 460 болници са много.

- Да, така е наистина. Ние сме на първо място в Европа по брой легла за активно лечение и съответно на последно по легла за долекуване. Именно това е в основата на реформата – да намалим тези легла, защото престоят в болница за активно лечение е изключително скъп. Имаше прогнози, че 120 – 130 болници биха били достатъчни. Не знам дали това е оптималният вариант. Но трябва в националната здравна карта да останат толкова болници, колкото отговарят на условията и колкото могат да оказват качествена медицинска помощ. А не пациентите да пролежават последователно в няколко лечебни заведения, докато наистина се установи каква е диагнозата им и от какво лечение имат нужда.

- Да, но това е свързано и с един друг много болен въпрос – направленията за специалист. Знаете, че те вечно не достигат и личните лекари се опитват да лекуват всичко, което усложнява нещата и се стига до по-голямата хоспитализация. Не трябва ли и в това отношение да се промени нещо?

- Извънболничната помощ досега като че ли не създаваше проблеми, защото още през 2000 г. там беше извършена реформа с премахването на поликлиничната дейност и въвеждането на семейни лекари. Там като че ли нещата са урегулирани с изключение на направленията. Но се правят стъпки и в тази посока. Миналата година, както знаете, направленията за деца до 18-годишна възраст бяха освободени от абсолютно всякакви лимити. Така че опитваме се с малки крачки да вървим към по-добро здравеопазване. Не знам дали Здравната каса има ресурс да увеличи броя на направленията. Съмнявам се при тази липса на средства. Ако наистина започнат да се разходват по-малко средства за болнична помощ, то тогава ще има повече пари за извънболнична помощ и по-правилно ще се използват. Ще има диагностика и лечение при личния лекар, при специалист и на хората няма да се налага да влизат в болница и да ползват скъпото лечение. А за да намалее прекомерната хоспитализация, трябва строг контрол.

Автор(и): Елизабет Дафинова
Източник:

Политика

Снимка:

Sofia Photo Agency

Не пропускайте

Коментари