Новини

Здравноосигурителните фондове все пак ще станат застрахователи

Дружества ще откажат да работят по новите правила, ефектът за пациента е спорен

След поредица неуспешни опити на предходния кабинет да преобразува частните здравноосигурителни фондове в застрахователни дружества, сега управляващите отново поставят казуса на дневен ред. От Министерството на здравеопазването са изготвили проект за промени в Закона за здравното осигуряване.

Според промените в едногодишен срок всички здравноосигурителни дружества трябва да се преобразуват в застрахователни и да започнат да работят според Кодекса за застраховането. Когато промените станат факт, доброволното здравно осигуряване ще се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка.

Дружествата трябва да получат лиценз да извършват дейност по застраховка „Заболяване“ или по застраховка „Злополука и заболяване“.

От здравното министерство обясняват, че промяната се налага заради евродирективи.

Пред Mediapool от здравноосигурителните дружества коментираха, че промяната няма да доведе до по-добро обслужване за пациентите и със сигурност от пазара ще отпаднат някои фондове.

Към края на миналата година в двайсетте дружества за допълнително здравно осигуряване са се осигурявали 213 751 души.

Промяната се налага заради евродирективи

От Министерството на здравеопазването обясниха, че промените се налагат заради съгласуване на българското законодателство с това в ЕС. Целта е да премахнат неясната разлика между здравна осигуровка и застраховка, която у нас сега съществува нормативно, но не и фактически.

До момента страната ни е получила две писма от ЕК, в които се апелира за извършването на тези корекции, в противен случай България попада под ударите на Съда на Европейския съюз, уточниха от МЗ.

След промените дружествата ще имат възможност да оперират и на европейския пазар, като извършват същата дейност в други държави-членки.

Дружествата трябва да увеличат капитала си при прелицензирането

Занапред минималният им капитал ще трябва да се увеличи от 2 млн. лв. на 4.6 млн. лв. Сегашните дружества за доброволно здравно осигуряване ще имат право при желание да получават лиценз и за други видове застраховки и така да разширят дейността си.

Дружествата, които не желаят да разширяват дейността си, а да се занимават само със здравни застраховки, ще могат да запазят наименованието „здравноосигурително дружество“.

Заварените здравноосигурителни дружества, които не са привели дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането, могат да се преобразуват чрез сливане със или вливане в застраховател, да прехвърлят изцяло своя портфейл от здравноосигурителни договори или част от него на застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане или да прекратят дейността си.

Освен за заболявания и злополуки, с договора за медицинска застраховка застрахователят може да поеме и здравни услуги и стоки, свързани с профилактика на застрахованото лице, бременност, раждане и други.

Някои дружества ще откажат да работят по новите правила

Пред Mediapool Мими Виткова, която е изпълнителен директор на здравния фонд „Доверие“ и председател на Асоциацията на дружествата за допълнително здравно осигуряване, коментира, че промяната няма да доведе до по-добро обслужване за пациентите. „Ще продължим да работим при тотална липса на правила в условия на никаква предвидимост на рисковете, тъй като тук един и същи консуматив може да струва 200 и 2000 лева и държавата не прави нищо в тази посока. Българинът ще продължава да доплаща 1 млрд. лева от джоба си за здравеопазване“, посочи тя.

Виткова коментира, че по-високият капитал, който се изисква за застрахователните дружества, вероятно ще откаже някои от фондовете да се пререгистрират и те ще изчезнат от пазара. „Всички здравноосигурителни дружества оперираме с 38 млн. лева премийни приходи, а застрахователните дружества с 2 млрд. лева, така че не е нормално да се изисква еднакъв минимален капитал. В момента има здравноосигурителни дружества с капитал от 500 000 лева и за тях ще е трудно прелицензирането“, каза Виткова.

Тя посочи, че като цяло здравното застраховане не е печеливша дейност и затова застрахователните компании, които се занимават с общо застраховане, не я развиват и тя не им носи приходи. „Много по-лесно е една компания, специализирана в здравноосигурителна дейност, да се занимава с тази дейност, тъй като се упражнява контрол върху всеки отделен случай на всеки пациент, върху изразходваните консумативи, техните цени и т.н. Понякога едно дружество трябва да има договор с 300 болници, което е огромен обем от работа“, коментира Виткова.

По повод европейските директиви, които налагали промяната, Виткова заяви: „Ние сме свикнали да рапортуваме и ще го направим и този път.“ Тя обаче посочи, че се ползва двоен аршин по отношение на пенсионното и на здравното осигуряване.

„Пенсионното осигуряване и пенсионната рента подлежат на регулация от същите европейски директиви, но за тях никога не е повдиган въпросът за преобразуването им“, уточни тя.

КФН и депутати вече опитаха да прокарат преобразуването, но неуспешно

Под предлог, че българското законодателство трябва да се синхронизира със застрахователните директиви на ЕС, през януари 2009 година Комисията за финансов надзор предложи промени в Кодекса за застраховането, които предвиждат здравноосигурителните дружества да се преобразуват в застрахователни.

Тогава идеята срещна силен обществен отпор от страна на самите дружества, както и на хора от медицинското съсловие. В самата тройна коалиция също имаше разногласия.

Няколко месеца по-рано подобно предложение вече беше лансирано от депутатите Антония Първанова и Йордан Цонев. От БСП обаче бяха против промяната, а противоречията в коалицията за цялостната реформа в здравеопазването блокираха всички планувани промени.

Автор(и): Мартина Бозукова
Източник:

Mediapool

Не пропускайте

Коментари