Лекарства и добавки

Запилукс 10 мг филмирани таблетки

22.07.2019, 21:57
Бъдете първият гласувал!
0.00 лв.
Име на английски език:

Zapilux 10 mg film-coated tablets

Активни съставки:

оланзапин (olanzapine)

N.B. Преди употреба се консултирайте с лекар (фармацевт) и прочетете листовката!

Фармакодинамика

Фармакотерапевтична група: психолептици: диазепини, оксазепинк и тиазепини и оксепини.

Фармакодинамични ефекти

Оланзапин е антипсихотично, антиманийно и стабилизиращо настроението средство, което демонстрира широк фармакологичен спектьр сред няколко системи от рецептори. В предклиничните изпитвания оланзапин показва афинитет към много рецептори (Ki; <100 nМ) за серотонин 5НТ2А/2С, 5НТ3, 5НТ6; допамин D1, D2, D3, D4, D5; холинергични мускаринови рецепторн m1 - m5; алфа1 адренергичнн; и хистамююви H1рецептори. Проучвания при животнн касаещи поведението проведени с оланзапин посочват 5НТ, допаминов и холинергичен антагонизъм, в съответствие с профила на свързване с рецепторите. Оланзапин демонстрира по-изразен in vitro афинитет за серотониновите 5НТ2 в сравнение с допаминовите D2 рецептори и по-изразена 5НТ2 в сравнение с D2 активност при in vivo модели. Електрофизиологичните изследвания демонстрират, че оланзапин селективно понижава активирането на мезолимбичните (A10) допаминергични неврони, като оказва малък ефект върху пътищата в стриатума (А9) въвлечени в моторната функция. Оланзапин намалява условната ответна реакция, тест показателен за антипсихотичната активност, в дози под тези, които водят до каталепсия, ефект който е показателен за двигателни нежелани реакции. За разлика от някои други аштшсихотични агенти оланзапин повишава отговора на "анксиолитичния" тест.

В проучване с еднократна перорална доза (10 mg) c използване на позитронна емисионна томография (PET) при здрави доброволци олагоапин води до по-изразено блокиране на 5НТ2А в сравнение с допаминовите D2 рецептори. В допълнение, проучване с използване на Single Photon Emission Computed Tomography (SPECT) при пациенти с шизофрения показва, че пациентите, които отговарят на лечение с оланзапин имат по-ниска заетост на D2 в стриатума в сравнение с пациенти отговарящи на лечение с други антипсихотици и рисперидон, което е сравнимо с пациенти отговарящи на клозапин.

Клинична ефективност

В две от две плацебо контролирани и две от три проучвания със сравнителен лекарствен продукт при над 2 900 пациенти с шизофрения, както с позитивни, така и с негативни симптоми, оланзапин се свързва със статистически значимо по-изразено подобрение както на негативните, така и на позитивните симптоми.

В многонационално, двойно-сляпо, сравнително проучване при шизофрения, шизоафективни и сродни нарушения, което включва 1 481 пациенти с различни степени на асоциирани депресивни симптоми (изходна средна стойност 16,6 no Montgomery-Asberg Depression Rating Scale), проспективен вторичен анализ на промяната от изходната до крайната точка - промяна на настроението по скала за оценка на настроението показва статистически значимо подобрение (Р = 0.001) в полза на оланзапин (-6.0) спрямо халоперидол (-3.1).

При пациенти с маниен или смесен епизод на биполярно разстройство, оланзапин демонстрира по-добра ефикасност спрямо плацебо и валпроат натрий (дивалпроекс) по отношение на отслабването на манийните симптоми в рамките на 3 седмици. Оланзапин демонстрира и сравними резултати за ефикасност спрямо халоперидол по отношение на процента пациенти със симптоматична ремисия от мания и депресия на 6™ и 12™ седмици. В проучване на комбинирана терапия при пациенти, провеждащи лечение с литий или валпроат за срок от минимум 2 седмици, прибавянето на оланзапин 10 mg (комбинирана терапия с литий или валпроат) води до по-изразена редукция на симптомите на мания отколкото при монотерапия с литий или валпроат след 6 седмици.

В 12-месечно проучване на превенция на рецидиви при пациенти с маниен епизод, които постигат ремисия на фона на лечение с оланзапин и след това са рандомизирани спрямо оланзапин или плацебо, оланзапин демонстрира статистически значимо превъзходство спрямо плацебо по отношение на първичната крайна цел за рецидив на биполярното разстройство. Оланзапин показва и статистически значимо преимущество пред плацебо по отношение на превенция на рецидив какго в посока мания така и в посока депресия.

Във второ 12-месечно проучване на превенция при пациенти с маниен епизод, които достигат ремисия с комбинация от оланзапин и литий и след това са рандомизирани спрямо монотерапия с оланзапин или литий, оланзапин е статистически с не по-лоши показатели спрямо литий по отношение на първичната крайна цел рецидив на биполярното разстройство (оланзапин 30,0%, литий 38,3%; Р = 0,055).

В 18-месечно проучване на комбинирана терапия при пациенти с маниен или смесен епизод стабил изирани с оланзапин плюс стабилизатор на настроението (литнй или валпроат), дългосрочното комбинирано лечение с оланзапин с литий или валпроат не е стагастически значимо по-добро от самостоятелното приложение на литий и валпроат по отношение на отсрочването на рецидива на биполярното разстройство, дефинирано в съответствие с критериите (диагностични) за синдрома.

Педиатрична популация

Контролирани данни за ефикасност при юноши (възраст 13 до 17 години) са ограничени до краткосрочни проучвания при шизофрения (6 седмици) и при мания, свързана с биполярно разстройство тип I (3 седмици), при по-малко от 200 юноши. Оланзапин е използван като флексибилна доза, започваща от 2,5 и стигаща до 20 mg/дневно. При лечение с оланзапин юношите наддават сигнификантно повече на тегло в сравнение с възрастните. Степента на промени в общия холестерол, LDL холестерола, триглицеридите на гладно и пролактина е по-голяма при юноши, отколкото при възрастни. Няма контролирани дднни за поддържане на ефекта или дългосрочната безопасност. Информацията за дългосрочната безопасност е изначално ограничена до неконтролирани данни от проучване с открит протокол

Фармакокинетика

Абсорбация

Оланзапин се абсорбира добре след перорално приложение, достига пикови плазмени концентрации в рамките на 5 до 8 часа. Абсорбцията не се повлиява от приема на храна. Абсолютна перорална бионаличност спрямо интравенозно приложение не е определена.

Разпределение

Свързването на оланзапин с плазмените протеини е около 93% при диапазон на концентрациите от около 7 до около 1 000 ng/ml. Оланзапин се свързва основно с албумина и алфа1-кисел-гликопротеин.

Биотрансформация

Оланзапин се метаболизира в черния дроб чрез конюгация и оксидиране. Основния циркулиращ метаболит е 10-N-глукуронид, който не преминава кръвно-мозъчната бариера. Цитохромите P450-CYP1А2 и P450-CYP2D6 допринасят за образуването на N-дезметил и 2- хидроксиметил метаболити; и двата метаболита притежават значително по-слаба in vivo фармакологична активност в сравнение с оланзапин при изпитвания с животни. Доминиращата фармакологична активност се дължи на изходния оланзапин.

Елиминиране

След перорално приложение средния терминален полуживот на елиминиране на оланзапин при здрави лица варира в зависимост от възрастта и пола.

При здрави лица в напреднала възраст (на/над 65 години) спрямо по-млади лица средният полуживот на елиминиране се удължава (51,8 спрямо 33,8 часа) и клирънса е понижен (17,5 спрямо 18,2 l/часа). Фармакокинетичната вариабилност наблюдавана при пациентите в напреднала възраст е в рамките на диапазона за по-млади пациенти. При 44 пациенти с шизофрения >65 годишна възраст, дози вариращи от 5 до 20 mg дневно не се свързват с особен профил на нежеланите реакции.

При жени спрямо мъже средният полуживот на елиминиране се удължава в известна степен (36,7 спрямо 32,3 часа) и клирънса се понижава (18,9 спрямо 27,3 l/часа). Оланзапин, обаче, (5- 20 mg) демонстрира сравним профил на безопасност при жени (n = 467) и при мъже (n = 869).

Бъбречно увреждане

При пациенти с бъбречно уреждане (креатининов клирънс <10 ml/min) спрямо здрави лица няма значими разлики по отношение на средния елиминационен полуживот (37,7 спрямо 32,4 часа) или клирънса (21,2 спрямо 25,01/часа). Масспектрометрично проучване показва, че приблизително 57% от белязаният с изотоп оланзапин се появява в урината, главно под формата на метаболити.

Пушачи

При пушачи с леко изразена чернодробна дисфункция, средният полуживот на елиминиране (39,3 часа) се удължава и клирънса (18,0 l/час) е редуциран аналогично на здрави лица непушачи (48,8 часа и 14,1 l/час съответно).

При непушачи в сравнение с пушачи (мъже и жени), средният полуживот на елиминиранв е удължен (38,6 спрямо 30,4 часа) и клирънса е понижен (18,6 спрямо 27,7 l/час). Плазменият клирънс на оланзапин е по-нисък при лица в напреднала възраст спрямо млади лица, при жени спрямо мъже и при непушачи спрямо пушачи. Въпреки това значението на влиянието на възрастта, пола или тютюнопушенето върху клирънса и полуживота на оланзапин е незначително в сравнение с общата вариабилност между отделните индивиди.

В проучване при представители на кавказката раса и лица от японски и китайски произход не се установяват разлики по отношение на фармакокинетичните параметри сред трите популации.

Педиатрична популация

При юноши (възраст 13 до 17 години) фармакокинетиката на оланзапин е подобна при юнооши и възрастни. В клинични проучвания средната експозиция на оланзапин е около 27% по-висока при юноши. Демографските различия между юноши и възрастни включват по-ниско средно телесно тегло и по-малък брой пушачи при юношите. Подобни фактори е ьъзможно съдействат за по-високата средна експозиция, наблюдавана при юноши.

Показания

Възрастни

Оланзапин е показан за лечение на шизофрения.

Оланзапин е ефективен за поддържане на клиничното подобрение в хода на продължително лечение при пациенти, които са показали начален терапевтичен отговор.

Оланзапин е показан за лечение на умерени до тежки манийни епизоди.

Оланзапин е показан за профилактика на рецидиви на маниен епизод при пациенти с биполярни разстройства, при които по време на маниен епизод е бил постигнат клиничен отговор с оланзапин.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните веще. Пациенти с известен риск за тясноъгьлна глаукома.

Специални предупреждения и предпазни мерки

По време на антипсихотично лечение подобрение в клиничното състояние на пациента може да отнеме от няколко дни до няколко седмици. Пациентите трябва да бъдат строго наблюдавани в този период.

Психоза, свързана с деменция и/или поведенчески нарушения

Оланзапин не се препоръчва за употреба при пациенти с психоза, свързана с деменция, и/или поведенчески нарушения поради увеличаване на смъртността и риска от мозъчносъдови инциденти. В плацебо контролирани клинични проучвания (с продължителност 6-12 седмици) при пациенти в старческа възраст (срвдна възраст 78 години) с психоза, свързана с деменция, и/или поведенчески нарушения е наблюдавано 2-кратно увеличаване на смъртността при пациентите, лекувани с оланзапин, в сравнение с пациентите, третирани с плацебо (съответно 3,5% спрямо 1,5%). По-високата смьртност не е свързана с дозата на олаюапин (средна дневна доза 4,4 mg) или с продължителността на лечението. Рисковите фактори, които могат да предразположат тази популация пациенти към увеличена смъртност, включват възраст > 65 години, дисфагия, седация, нарушено (недостатъчно) хранене и дехидратация, белодробни заболявания (напр., пневмония със или без аспирация) или едновременна употреба на бензодиазепини. Въпреки това честотата на смъртните случаи е била по-висока при пациентите, лскувани с оланзапин, в сравнение с плацебо-третираните пациенти независимо от тези рискови фактори.

В същите клинични проучвания има съобщения за мозъчносъдови нежелани събития (МСНС, напр., инсулт, преходен исхемичен пристьп), включително и с фатален изход. Наблюдавано е 3-кратно увеличаване на МСНС при пациенти, лекувани с оланзапин, в сравнение с пациентите, третирани с плацебо съответно (1,3 % спрямо 0,4%). Всички пациенти, лекувани с оланзапин или плацебо, при които са наблюдавани мозъчносъдови нежелани събития, са с предшестващи рискови фактори. Възраст > 75 години и съдов/смесен тип деменция са идентифицирани като рискови фактори за МСНС във връзка с лечението с оланзапин. В тези проучвания не е установена ефикасността на оланзапин.

Болест на Паркинсон

Употребата на оланзапин за лечение на психози при пациенти с болестта на Паркинсон, свързани с приема на допаминов агонист, не се препоръчва. В клинични проучвания много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на паркинсоновата симптоматика и халюцинации, а оланзапин не е по-ефективен от плацебо при лечение на психотични симптоми. В тези проучвания се изисква пациентите да бъдат първоначално стабилизирани с най-ниската ефективна доза антипаркинсонов лекарствен продукт (допаминов агонист) и да запазят същите антипаркинсонови лекарствени продукти и дозирания по време на проучването. Оланзапин е започван в дози от 2,5 mg/дневно и титриран до максимум 15 mg/дневно по преценка на изследователя.

Невролептичен малигнен синдром (НМС)

НМС е потенциално животозастрашаващо състояние, свързано с лечението с антипсихотичен лекарствен продукт. Рядко са докладвани и случаи на НМС, свързани с приема на оланзапин. Клиничните прояви на НМС са хиперпирексия, мускулна ригидност, нарушения в мисловния процес и данни за вегетативна нестабилност (промени в пулса или артериалното налягане, тахикардия, изпотяване и отклонения в сърдечния ритъм). Допълнителните признаци могат да включват повишение на креатин фосфокиназата, миоглобинурия (рабдомиолиза) и остра бъбречна недостатьчност. Ако пациент развие признаци и симптоми, показателни за НМС, или има неясно температурно състояние без други клинични прояви на НМС, приемът на всички аетгипсихотични лекарства, включително и на оланзапин, трябва да бъде преустановен.

Хипергликемия и диабет

Нечесто са съобщавани хипергликемия и/или екзацербация на диабет, понякога свързано с кетоацидоза или кома, включително няколко случая с фатален изход. В някои случаи се съобщава за предшестващо повишаване на телесното тегло, което би могло да бъде предразполагащ фактор. Препоръчва се съответно клинично проследяване, според използваните указания за употреба на антипсихотични средства, като измерване на кръвната захар преди започване на лечението, 12 седмици след началото му и ежегодно след това. Пациенгите, лекувани с антипсихотични лекарства, включително Запилукс, трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на хипергликемия (като например полмдипсия, полиурия, полифагия и слабост), а пациенти със захарен диабет или тези с рискови факгори за захарен диабет трябва да се мониторират редовно за влошаване на контрола на глюкозата. Теглото трябва да се мониторира редовно, т.е преди започване на лечението, на 4-та, 8-ма и 12-та седмица след началото му и на всеки 3 месеца след това.

Промени в липидите

В плацебо контролирани клинични проучвания при пациенти провеждащи лечение с оланзапин са наблюдавани нежелани изменения в стойностите на липидите. Липидните нарушения трябва да се лекуват по клинични показания, особено при пациенти с дислипидемия и при пациенти с рискови фактори за развитие на нарушения в липидите. При пациентите, лекувани с антипсихотични лекарства, включително Запилукс, трябва да се мониторират редовно нивата на липидите, според използваните указания за употреба на антипсихотични средства, т.е в началото, 12 седмици след започване на лечението с оланзапин и на всеки 5 годнни след това.

Антихолинергична активност

Въпреки че, при in vitro проучванията оланзапин показва ангихолинергична активност, опитът по време на клиничните проучвания, показва ниска честота на подобни случаи. Тъй като клиничният опит с оланзапин при пациенти със съпътстващи заболявания е ограничен, препоръчва се той да бъде предписван с повишено внимание на пациентите с хипертрофия на простатата или паралитичен илеус и подобни състояния.

Чернодробна функция

Често, особено в началото на лечението се наблюдава преходно, асимптоматично повишение на чернодробните аминотрансферази, аланин- аминотрансфераза (АЛАТ) и аспартатаминотрансфераза (АСАТ). Необходимо е повишено внимание и проследяване на пациентите с повишени АЛАТ и/или АСАТ, при пациенти с признаци и симптоми на чернодробно увреждане, при пациенти с предварително съществуващо състояние свързано с намален резерв на чернодробната функция, и при пациенти, които са били лекувани с потенциално хепатотоксични лекарствени продукти. В случай, че е установен хепатит (включително хепатоцелуларно, холестатично или смесено чернодробно увреждане), лечението с оланзапин трябва да бъде преустановено.

Неутропения

Необходимо е внимание при пациентите, които по някаква причина са с нисък брой левкоцити и/или неутрофили, при пациентите за които е известно, че получават продукти, водещи до неутропения, при пациентите с анамнвза за подтискане на костния мозък/костно-мозъчна токсичност, при пациентите с подтискане на костния мозък поради съпътстващо заболяване, лъчелечение или химиотерапия, както и при пациентите с хипереозинофилия или миелопролиферативни заболявания. Неутропения обикновено се наблюдава често при едновременно приложение на оланзапин с валпроат.

Прекъсване на лечението

Остри симптоми като изпотяване, безсъние, тремор, тревожност, гадене или повръщане са съобщавани рядко (> 0.01% и < 0.1%), когато лечението с оланзапин се преустановява внезапно.

QT интервал

В клинични проучвания са наблюдавани нечести (0,1% до 1%) клинично значими удължавания на QTc-интервала (QT корекция Fridericia [QTcF] > 500 милисекунди [msec] no всяко време след изходното ЕКГ при пациенти с изходно QTcF < 500 msec) при пациенти, лекувани с оланзапин, които нямат сигнификантни различия в свързаните кардиологични събития в ср плацебо. Необходимо е обаче оланзапин да се предписва с повишено внимание заедно с лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QTc-ингервала, особено при пациенти в старческа възраст, при пациенти със синдром на вроден удължен QT, застойна сърдечна недостатьчност, хипертрофия на сърцето, хипокалиемия или хипомагнезиемия.

Тромбоемболизъм

Нечесто (> 0,1% и < 1%) се съобщава за връзка във времето между лечение с оланзапин и венозен тромбоемболизъм. He е установена причинно-слвдствена връзка между появата на венозния тромбоемболизъм и лечението с оланзапин. Въпреки това, тьй като при пациентите с шизофрения често са налице придобити рискови фактори за венозен тромбоемболизъм, трябва да бъдат вдентифицирани всички възможни рискови фактори за ВТЕ, напр. обездвижване на пациентите, и да бъдат предприети профилактични мерки.

Общо действие върху ЦНС

Като се имат предвид основните ефекти на оланзапин върху ЦНС, необходимо е повишено внимание при комбинирането на продукта с други централнодействащи лекарства и алкохол. Тъй като оланзапин in vitro се проявява като антагонист на допамина, възможно е той да антагонизира ефектите на преките и непреките допаминови агонисти.

Припадъци

Оланзапин трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза за гърчове или които са изложени на фактори, които могат да намалят гърчовия праг. Нечесто са докладвани случаи на гърчове при такива пациенти, които са лекувани с оланзапин. Повечето от тези случаи са били с анамнеза за гьрчове или рискови фактори за тяхната поява.

Традивна дискинеза

В сравнителни проучвания с продължителиост на лечението до една година оланзапин е свързан със статистически значимо по-ниска честота на лечение на случаите с поява на дискинезия. Рискът от поява на тардивна дискинезия нараства с продължителността на експозицията, поради което в случай на поява на признаци или симптоми на тардивна дискинезия при пациент на оланзапин е необходимо да се обмисли намаляване на дозата или преустановяване на лечението. Симгггомите на тардивна дискинезия могат да се влошат временно или дори да се проявят след прекъсване на лечението.

Ортостатична хипотония

В клинични проучвания с оланзапин нечесто при пациенти в напреднала възраст се съобщава за ортостатична хипотония. Препоръчва се периодично да се измерва артериалното налягане при пациенти на възраст над 65 години.

Внезапна сърдечна смърт

В постмаркетингови съобщения при пациенти с оланзапин е съобщавано за случай на внезапна сърдечна смърт. В ретроспективно обсервационно кохортно проучване рискът от предполагаема внезапна сърдечна смърт при пациенти, лекувани с оланзапин, е приблизително два пъти по-висок от риска при пациентите, които не употребяват антипсихотици. В проучването рискът от оланзапин е съпоставим с риска от атипичните антипсихотици, които са включени в сборен анализ.

Педиатрична популация

Оланзапин не е показан за лечение на деца и юноши. Проучвания при пациенти на възраст между 13 и 17 години показват различни нежелани реакции, включително напълняване, промени в метаболитните параметри и увеличаване на пролактиновите нива.

Лактоза

Филмираните таблетки Запилукс съдържат лактоза. Пациентите с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, Lapp-лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Приложение

Възрастни

Шизофрения

  • Препоръчителната начална доза оланзапин е 10 mg дневно

Манийни епизоди

  • Началната доза е 15 mg като еднократна дневиа доза при монотерапия или 10 mg дневно при комбинирано лечение

Профилактика на рецидиви при биполярно разстройство

  • Препоръчителната начална доза е 10 mg дневно. При пациенти, които са получавали оланзапин за лечение на манийни епизоди, за предпазване от повторно им развитие се препоръчва продължаване на лечението в същата доза. При настъпване на нови епизоди на мания, смесени епизодн или епизоди на депресия, лечението с оланзапин трябва да продължи (с оптимизиране на дозата, при необходимост) с допълнителна терапия за лечение на симптомите от страна на настроението, според клиничните показания

В хода на лечението на шизофрения, маниен епизод и при превенция на рецидиви на биполярно разстройство дневната доза може впоследствие да бъде коригирана в зависимост от индивидуалното клинично състояние в диапазона 5-20 mg дневно. Повишаването до доза повисока от препоръчителната начална доза се препоръчва само след подходяща клинична преоценка и като цяло трябва да се осъществява през интервали не по-малки от 24 часа. Оланзапин може да се приема независимо от храненето, гьй като абсорбцията не се повлиява от храна. При преустановяване на лечението с оланзапин трябва да се обмисли постепенно намаляване на дозата.

Специални популации

Старческа възраст

  • Обикновено не е показано прилагане на по-ниска начална доза (5 mg дневно), но би трябвало да се обсъди при пациенти на възраст на/над 65 години, когато клиничните фактори го налагат

Пациенти с бъбречно и/или ченодробно нарушение

  • При тези пациенти трябва да се обсъди по-ниска начална доза (5 mg). В случаите на умерена чернодробна недостатьчност (цироза, Child-Pugh клас А или В), началната доза трябва да бъде 5 mg и да се повишава внимателно

Пушачи

  • He е необходимо рутинно да се променят началната доза и дозовия интервал при непушачи в сравнение с пушачи. Метаболизмът на оланзалин може да се засили при пушене. Препоръчва се клинично проследяване и увеличение на дозата на оланзапин може да се обмисли, ако е необходимо

Когато са налице повече от един фактори, които биха могли да доведат до забавяне на метаболшма (женски пол, старческа възраст, непушачи) трябва да се обсъди понижаване на началната доза. При тези падиенти повишаването на дозата, когато е показано, трябва да става постепенно.

Педиатрична популация

  • Оланзапин не се препоръчва за употреба от деца и юноши под 18-годишна възраст, поради недостатьчни дании за безопасност и ефективност. При краткосрочни проучвания при пациенти в юношеска възраст е докладвано значимо увеличение на телесното тегло, изменения в нивата на липидите и пролактина, в сравнение с изпитвания при възрастни пациенти

 

Бременност

Липсват достатьчно и добре контролирани проучвания при бременни жени. Пациентките трябва да бъдат посъветвани да информират лекуващия си лекар в случай, че забременеят или планират бременност в хода на лечението с оланзашш. Въпреки това, поради ограниченият опит при хора оланзапин трябва да се прилага no време на бременност само ако потенциалната полза оправдава потенциап ния риск за плода.
 
При новородени, които са били изложени на действието на антипсихотици (включително оланзапин) по време на третия триместьр на бременността, има риск от нежелани реакции включително вкстрапирамидни симптоми и/или симптоми на отиемане, които могат да варират по тежест и продължигелност след раждането. Има съобщения за тревожност, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес или нарушения в храненето. Затова, новородените трябва внимателно да се проследяват.

Кърмене

В проучване проведено при здрави жени, кърмачки, е установено, че оланзапин се екскретира в кърмата. Средната експозиция на кърмачето (mg/kg) при равновесни условия е оценена като 1,8% от майчината доза оланзапин (mg/kg). Пациентките трябва да бъдат посъветвани да не кърмят, ако приемат оланзапин.

Фертилитет

Въздействието върху фертилитета е неизвестно.

Шофиране и работа с машини

He са провеждани проучвания за ефектите върху способностга за шофиране и работа с машини. Тъй като оланзапин може да причини сънливост или замаяност пациентите трябва да бъдат предупредени по отношение на работата с машини, включително моторни превозни средства.

Взаимодействия

Проучвания за взаимодействив са провеждани само при възрастни.

Потенциални взаимодействия засягащи оланзапин

Тъй като оланзапин се метаболизира от CYP1А2, вещества които биха могли по специфичен начин да индуцират или инхибират този изоензим могат да повлияят фармакокинетиката на оланзапин.

Индукция на CYP1A2

Метаболизма на оланзапин мoже да бъде индуциран от тютюнопу шене или карбамазепин, което би могло да доведе до понижаване концентрацията на оланзапин. Наблюдава се само леко до умерено изразено повишаване на клирънса на оланзапин. Клиничното значение вероятно е ограничено, препоръчва се, обаче, клинично проследяване и при необходимост повишаване на дозата на оланзапин.

Инхибиране на CYP1A2

Флувоксамин, специфичен CYP1A2 инхибитор, е показал, че значително инхибира метаболизма на оланзапин. Средното повишаване на Сmax на оланзапин след флувоксамин е 54% при ясени непушачки и 77% при мъже пушачи. Средното повишаване на AUC на оланзапин е съответно 52% и 108%. По-ниска начална доза на оланзапин трябва да се има предвид при пациенти, които приемат флувоксамин или други инхибитори на CYP1А2, като ципрофлоксацин. Трябва да се обсъди понижаване на дозата на оланзапин, ако се започва лечение с инхибитор на CYP1А2.

Понижена бионаличност

Активираният въглен понижава бионаличността на пероралния оланзапин с 50 до 60% и трябва да се приема поне 2 часа преди или след оланзапин.

Няма данни флуоксетин (инхибитор на CYP2D6), еднократни дози антиациди (алуминиеви, магнезиеви) или циметидин значимо да повлияват фармакокинетиката на оланзапин.

Потенциал на оланзапин да повлиява други лекарствени продукти

Оланзапин може да антагонизира ефектите на директните и ивдиректните допаминови агонисти.

Оланзапин не инхибира главните изоензими на CYP450 in vitro (напр. 1A2,2D6,2С9,2C19, ЗА4). Следователно не се очакват особени взаимодействия, което се потвърждава от in vivo проучванията, където не се установява инхибиране на метаболизма на следващите активни съставки: трициклични антадепресанти (основно отразяващи CYP2D6), варфарин (CYP2C9), теофилин (CYP1A2) или диазепам (CYP3A4 и 2C19).

Оланзапин не показва взаимодействие, когато се прилага едновременно с литий или бипериден.

Терапевтичното мониториране на плазмените нива на валпроата не показва, че е необходимо коригиране на дозата на валпроат след въвеждане на съпътстващо лечение с оланзапин.

Общо действие върху ЦНС

Трябва да се проявява повишено внимание при пациенти, които консумират алкохол или приемат лекарствени продукти с потискащо действие върху централната нервна система.

QT интервал

Оланзапин трябва да се прилага внимателно едновременно с лекарствени продукти, за които е известно, че увеличават QТс-интервала.

Нежелани реакции

Възрастни

Най-често (наблюдавани при > 1% от пациентите) докладваните нежелани лекарствени реакции, свързани с приложението на оланзапин в клинични изпитвания, са сънливост, наддаване на тегло, еозинофилия, увеличени нива на пролактин, холестерол, глюкоза и триглицериди, глюкозурия, увеличен апетит, световъртеж, акатизия, паркинсонизъм, левкопения, неугропения, дискинезия, ортостатична хипотония, антихолинергични ефекти, преходни безсимптомни увеличения на чернодробните трансаминази, обрив, астения, умора, пирексия, артралгия, увеличена алкална фосфатаза, висока гама-глутамил трансфераза, повишена пикочна киселина, креатин фосфокиназа и оток.

Дългосрочна експозиция (поне 48 седмици)

При пациентите, които имат нежелани, клинично сигнификантни промени в наддаването на тегло, в хода на времето се повишават глюкозата, общият/LDL/HDL холестерол или триглицеридите. При възрастни пациети, коетго завършват 9-12-месечно лечение, честотата на нарасгване на средните стойности на кръвната захар намалява след приблозително 6 месеца.

Допълнителна информация за специални популации

В клинични проучвания при пациенти в налреднала възраст с деменция лечението с оланзапин се свързва с по-висока честота на смърт и мозъчносъдови нежелани реакции в сравнение с плацебо. Много чести нежелани реакции, свързани с употребата на оланзапин при тази група пациенти, са абнормна походка и падания. Често са наблюдавани пневмония, повишена телесна температуpa, летаргия, еритем, зрителни халюцинации и инконтиненция на урина.

При клинични проучвания с пациенти с лекарственоиндуцирана (допаминов агонист) психоза, свързана с болестта на Паркинсон, много често и по-често в сравнение с плацебо са докладвани влошаване на Паркинсоновата симптоматика и халюцинации.

При едно клинично проучване с пациенти с биполярна мания комбинираното лечение с валпроат и олапзапин води до честота на неутропенията 4,1%; потенциален съдействащ фактор може да са високи плазмени нива на валпроат. Олапзапин, приложен с литий или валпроат, води до повишена честота (>10%) на тремор, сухота в устата, повишен апетит и повишаване на теглото. Нарушение в говора също е докладвано често. При лечение с олапзапин в комбинация с литий или дивалпроекс се наблюдава повишение с й 7% от изходното телесно тегло при 17,4% от пациентите по време на острото лечение (до 6 седмици). Продължителното лечение с оланзапин (до 12 месеца) за профилактика на рецидив при пациектн с биполярно разстройство е свързано с повишение с >7% от изходното телесно тегло при 39,9% от пациентите.

Педиатрична популация

Олапзапин не е показан за лечение при деца и юноши под 18 години. Макар да не са провеждани клинични проучвания за сравняване на юношите с възрастните, данните от проучванията при юноши са сравнени с тези от проучванията при възрастни.

Листовка за пациента
Кратка характеристика на продукта
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!