Новини

С много пари организираме хаос в здравеопазването

От пазарен модел страната ни се връща към модела „Семашко“

д-р Илко Семерджиев
д-р Илко Семерджиев

С много пари организираме хаос в здравеопазването, позволяваме парите да бъдат откраднати, а страната ни се връща от пазарен модел в сектора обратно към соцмодела „Семашко“. Това заяви в понеделник бившият министър на здравеопазването от кабинета на ОДС д-р Илко Семерджиев на публична лекция с тема „Здравната реформа от 1990 до 2011 г. – напред, кръгом и пак напред“.

Семерджиев смята, че голяма част от натрупаните днес проблеми в системата се дължат на грешни управленски решения и най-вече на недопускането на пазарна регулация в сектора за сметка на прекомерната държавна намеса.

„Трудно се управлява пазарен модел в здравеопазването, особено за хора, които имат комунизъм в главата си“, коментира той.

Липсва симетрия между цели и ресурси

Семерджиев посочи, че за да работи добре системата, трябва да има симетрия между цели и ресурси. Иначе секторът генерира проблеми. По думите му този баланс вече веднъж е нарушен заради това, че при един размер на здравната вноска покриваният от НЗОК пакет здравни услуги е растял постоянно. „Тръгнахме от 6% здравна вноска и се предвиждаше през 2006 година тя да стане 12%. Това не се случи“, припомни той. Въпреки това той смята, че и днес средствата в сектора не са никак малко. От 1997 година насам, например, те са нараснали от под половин милиард до няколко милиарда.

„С много пари организираме хаос в здравеопазването и позволяваме те да бъдат откраднати. Даренията в болниците са се превърнали в евфемизъм за корупция и принуда. Ние сме удавници в собствените си средства, защото ги управляват хора, които създават хаос с тях“, коментира Семерджиев.

Той даде пример и с хоспитализациите, които са били намалени от 1.5 млн. годишно през 1985 година до около 1 млн. през 2001 година, след което отново са нараснали до 1.8 млн. през 2008 година. „Това са случва при положение, че в същото време населението намалява“, коментира Семерджиев. Според него за това е допринесло превръщането на спешната помощ в болниците в „черен вход“ към системата. За ръста на хоспитализациите по думите му е спомогнала и липсата на информационна система, с която да се осъществява контрол.

Вместо приватизация създадохме нова мрежа от частни болници

Като проблем Семерджиев очерта и несъстоялата се болнична приватизация. Той посочи, че през 2000 година е имало 253 болници, а през 2009 година – 352.

„Изграждали сме втора, паралелна мрежа от нови частни болници, вместо да се приватизират съществуващите“, посочи той.

Несъстояло се пазарно ценообразуване

Като проблем Семерджиев очерта и несъстоялото се пазарно ценообразуване. Според него цените на клиничните пътеки трябва да се определят от всяко лечебно заведение според разходите му. Той е на мнение, че лекарите сами трябва да остойностят труда си, а не това да се прави от държавата.

Семерджиев заяви още, че стопанската дейност на лечебните заведения не е работа на лекаря, който не трябва да се интересува от цени на клинични пътеки и др. По думите му в това отношение мениджърите на болници са големите длъжници на здравната система. „В системата има пари, но те не стигат до лекарите“, коментира Семерджиев и даде за пример, че по света до 50 – 60% от общите приходи отиват за заплати, а тук има болници, в които този процент е 20.

Никой не е залагал НЗОК като вечен монополист

„Никой не е залагал НЗОК като вечен монополист“, коментира още Семерджиев, който е и създател и пръв директор на Здравната каса.

Той допълни, че от самото начало идеята е била след период от около десет години да има конкуренция между НЗОК и частни каси.

Според Семерджиев преходът трябва да е директно към конкуренция, без междинни етапи.

По повод прехвърлените в края на миналата година в републиканския бюджет трупани с години излишъци в рез ерва на НЗОК от 1.4 млрд, Семерджиев заяви: „Не искам да съм на мястото на този министър и този директор на НЗОК, които позволиха това да се случи. Това не е национализация, а кражба“. „Каква реформа ще правим като нямаме резерв“, коментира още той.

По думите му в момента секторът вече е в изходна позиция, в която се връщаме към соцсистемата „Семашко“, прикрит зад компрометиран здравноосигурителен модел. Като още един пример за това той посочи фиксираните бюджети на болниците, с които се финансират структури, а не дейност.

Българинът плаща най-много лични средства за здраве в ЕС
 
Българите дават най-много лични средства за здравеопазване в сравнение с другите граждани на ЕС, сочат данни от проучване на Световната здравна организация през 2009 година. Това съобщи в понеделник д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
 
Докато другите европейци плащат средно 25% от цената на медицинските услуги с лични средства, а останалото се покрива с публични, българите дават от джоба си половината от цената на услугите.
 
Българите са и най-недоволни от здравната си система в ЕС. Най-удовлетворени от здравеопазването си са холандците, а преди нас се нареждат страни като Албания, Румъния и Хърватия.
Автор(и): Мартина Бозукова
Източник:

Mediapool

Не пропускайте

Коментари