Новини

Расте потреблението на билкови чайове заради грипната епидемия

Билкарите съветват да се пие чай профилактично

Народната медицина продължава да бъде предпочитана за преодоляването на различни здравословни проблеми за голяма част от българите. В разгара на грипната епидемия у нас в много райони на страната, все повече българи се доверяват на доказаната от дълбока древност ефективност на билките – за това говорят увеличените почти двойно продажби на чайовете за простуда и грип.

Според производителите, подходящите билкови отвари помагат за справянето с настинката и дори с грипа. За да има по-добър ефект върху организма обаче, добре е чаят да се пие профилактично още в началото на зимата, а дори и през цялата година. Отварата от подбрани билки засилва имунната система и убива бактериите.

Съществуват много билкови смеси, помагащи на човек при грип. Те действат противовъзпалително и повишават защитните сили на целия организъм. При първите признаци на грип повечето хора вземат силни лекарства, но така имунитетът им намалява и вероятността от задълбочаване на болестта се увеличава.

Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено активни вещества, които влияят благотворно на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества за подсилване на ефекта на лечебното вещество.

През последните дни консумацията на билковите чайове срещу грип се повишава, категоричен е Десислав Дионисиев, изпълнителен директор на фирмата за производство на билки и билкови чайове и продукти „Биопрограма“. Според него потреблението на чай е нараснало двойно от началото на грипната епидемия в България. Като цяло консумацията на чай расте през последните години.

„При всяко положение се отчита тенденция на повишаване на потреблението на чай в България. Това се случва поради простата причина, че българинът започва да мисли по-рационално за здравето си. Когато човек пие чай, това не само му доставя удоволствие, но и помага на неговото здраве. На пазара има различни видове чай, не само с различен вкус, но и с различни посоки на действие“, посочи Дионисиев, който е и почетен председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите.

„Биопрограма“ е създала няколко вида чай за грип и простуда, като „Имунпро“, който съдържа котешка стъпка, ехинацея и шипка. Другият вид е „При грип и простуда“, направен е от цвят бъз, цвят лайка, стрък мащерка, стрък босилек, лист подбел, плод шипка, стрък ехинацея. Той се препоръчва при възпаление на горните дихателни пътища, при грип, настинка и суха кашлица. Действа противовъзпалително, отхрачващо и подпомага съпротивителните сили на организма, благодарение на ехинацеята, която подпомага имунната система. Чаят „Биобронхо“ също е с подобно предназначение. Той съдържа стрък мащерка, стрък босилек, листа мента, корени ружа, цвят бъз и сладък корен.

Според наблюденията на Десислав Дионисиев българите пият много чай от мента, лайка, зелен чай, липа. Най-известните видове чай на фирмата са „Добро утро“ (мащерка, риган, жълт кантарион), който е абсолютен лидер в продажбите на „Биопрограма“. Другият обичан чай е „Алпинист“ (стрък мащерка, листа маточина, жълт кантарион, риган, листа от боровинка). Двата са много популярни у нас.

По принцип е хубаво да се пие чай през цялата зима, когато бактериите обикалят непрекъснато около нас. Чай може и трябва да се пие превантивно и преди човек да се разболее, смята изпълнителният директор на „Биопрограма“. При всяко положение е най-добре да се пият билки, които растат в България. У нас има стотици видове билки. От тях десет са подходящи при простуда и грип. Това са например цвят от бъз, босилек, мащерка, липа, лайка, шипка, от които чайове са правили нашите баби, за да може децата да играят навън през зимата, обясни още Десислав Дионисиев.

Няколко са най-ефективните билки, чаят от които помага на организма при грипни състояния, твърди един от познатите билкари у нас, Еньо Миланов. По думите му една от билките е белият оман, известен като убиеца на всички бактерии. Според легендите той е поникнал от сълзите на Хубавата Елена от Троянската война. Друг вид билка е салвията, известна като градински чай. Наричат я още тревата на безсмъртието. По този повод древна арабска пословица гласи: „Защо човек да умира, ако в неговата градина расте салвия?”. За салвията китайците са ходили чак в Холандия, за да я купуват, разказа Еньо Миланов.

Сладникът, който е древно лечебно средство, също е подходяща билка при възпаление на дихателните пътища. Той расте по поречието на река Дунав, но у нас се внася от азиатски страни, понеже никой не го произвежда в България.

Обезателно при направата на чая срещу грип трябва да има плод от шипка, обяснява билкарят Еньо Миланов. В шипката има много витамини. Тя без съмнение е една от най-разпространените и широко използвани билки у нас, с изключително лечебно действие, доказано през годините. А високото съдържание на витамини, полезни киселини и приятен вкус я превръщат в ценна хранителна добавка, която не случайно носи името „царица на билките“. В традиционната българска медицина плодовете от шипка са източник за укрепване на имунните сили на организма, особено в късна есен и ранна пролет.

Друга полезна билка е плодът от драка, която расте предимно покрай Черно море, а пчелите правят от него черен мед, обяснява още Еньо Миланов. Драката има отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. Използва се при остър и хроничен бронхит, пневмония, спастична кашлица. Смята се, че драката е растението, от което е изплетен венецът от тръни, положен върху главата на нашия Господ Исус Христос, преди разпъването му на кръста (Евангелие на Св. евангелист Матей – 27:29). Оттам идват латинското и английското имена на вида „Христов трън“.

Корените от перуника, която пък се приема за любимата билка на Христос, също се използват за направата на отварата „антигрип“. Перуниката има отхрачващо, общо укрепително, успокоително и болкоуспокояващо действие. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания.

В чая е добре да се сложат и корени от иглика, както и стрък ранилист (бетоника) – любимата билка на хайдутите, които са ползвали бетониката за всичко. В България ѝ казват също раковче. Лекува всички белодробни възпаления. Тя е едно от основните имуноукрепващи растения. Пчелникът също трябва да бъде включен в чая. Може да бъде сложена и мащерка за аромат, както и риган, които са доказали се билки.

От изброените билки (не е задължително от всички) са нужни като количество по 20 – 30 грама от всяка. Две супени лъжици от сместа им се вари 5 минути в половин литър вода. Пие се по чаша от 150 грама по три пъти дневно. Изварата убива бактериите в организма и предпазва от грип.

Според Еньо Миланов фитотерапията (билколечението) се е доказала като ефективна в продължение на хиляди години, откакто хората са открили и са започнали да използват лечебните растения. „Каквото и да си говорим, фитотерапията е една от най-добрите форми на профилактика и тя е най-удобна за нас. Хората не могат да се справят с грипа само с ваксини и антибиотици“, коментира билкарят.

Пиенето на билковите отвари у нас обаче не е толкова развита традиция, както е например е в Англия. В миналото българинът традиционно се е лекувал с билки и традиционно е пиел чай. „Днес нашата задача е чаят да заеме своето подобаващо място, не само когато сме болни. Да казваме, че пием чай само когато сме болни, не е най-добрият начин да се лекуваме“, посочи Десислав Дионисиев. „При всяко положение чаят е полезен. Интересното е, че много хора, които го пият, са превърнали това в начин на живот. Има толкова много възможности да се пият различни видове чай, че човек постоянно може да намира нови и нови вкусове. Пиенето на чай е начин да експериментираш с много и различни вкусове“, коментира той.

„По-важното е, че хората се събудиха и почнаха да мислят за здравето си, започнаха да мислят за това, че трябва да имат култура на живот. Културата на живот означава да не си праволинеен и да мислиш само по един начин, а да имаш различни възможности през деня – например да пиеш разнообразни чайове с различни аромати“, посочи още Десислав Дионисиев.

Годишно от България се изнасят билки за около 25 млн. лв. Същевременно обаче производството им пада непрекъснато поради липса на интерес. То е около 10 000 тона годишно. Понякога дори на производителите на чай им се налага да внасят билки от Македония и Албания, за да изпълнят договорите си.

Автор(и): Галина Димова

Не пропускайте

Коментари